"14-14" от Силен Едгар и Пол Беорн - ревю

   Адриан и Хадриан живеят само на няколко километра един от друг. Двамата, както всички 14-годишни момчета, срещат трудности в училище, вкъщи, с момичетата... Те споделят мислите и вълненията си в писма и неусетно се сближават, като всеки от тях мисли, че пише на свой далечен братовчед. 
   Постепенно необяснимите моменти се натрупват и те разбират, че Адриан живее през  2014 г., а Хадриан през 1914 г. Адриан с ужас осъзнава, че при приятеля му скоро ще избухне Първата световна война и той трябва да го предупреди.
   Ще му повярва ли Хадриан? Ще успее ли Адриан да спаси това момче, което се е превърнало в най-близкия му приятел, въпреки че ги дели цял един век?

Благодаря на издателство Ера за възможността да прочета книгата!


   „14-14“ бе сърдечен разказ за две хлапета от различни епохи и едно необикновено приятелство, създадено от няколко писма, пътуващи през годините. Искрено се насладих на всяка една страница от книгата, която беше толкова симпатично написана и трогателна, че нямаше как да не я обикна. 
   Романът е написан от двама автори, но в процеса на четене изобщо не усещах това. Двамата бяха изградили перфектен синхрон, а постоянното превключване от един герой на друг и от минало на настояще изобщо не се усещаше толкова чувствително, колкото си мислех. Контраст несъмнено имаше - животът на хората от началото на 20 в. понякога се сблъскваха с тези на живущите през 21 в., но сходстваха в мисленето, а на места и животите на двамата герои (не само подобните им имена), често правеха този век разлика незабележим.
   Адриан беше героят от настоящето, а в него той се сблъскваше с искрите на първото влюбване, последвано и от първото голямо разочарование, тормоза в училище и все по-ниските резултати на изпитите. Затова започването на кореспондеция с "братовчеда" Хадриан се превърна в нещо като негов отдушник, а белият лист беше мястото, на което той изливаше емоциите и преживяванията си. Не мисля, че се бях привързала особено към Адриан до момента, в който той не осъзна, че си пише с човек от миналото и по-точно - с такъв, живеещ в дните преди Първата световна война. Това като че ли го мобилизира и той насочи цялата си енергия в проучването на този период и спасяването на новия си най-добър приятел. 


   Хадриан се изправяше със своите терзания и тийнейджърски проблеми в месеците преди Първата световна война. Той беше изключително ученолюбив и въпреки младостта си, имаше ясни цели за това какъв иска да стане и с кого иска да прекара живота си - чаровната Симона, която често се тревожеше за съвместното им бъдеще. За мен лично беше и по-интересният от двамата герои (подобно на "Бургундските дневници", където героинята от миналото ме спечели повече от тази в настоящето), а това в известна степен се дължеше на факта, че при него имаше по-голяма динамика. Освен любовните драми, които присъстваха и в живота на Адриан, Хадриан се сблъскваше и с постоянното неодобрение на баща си, проблемите в училище, свързани с един от любимите му предмети и все по-наближаващата опасност. 


   Нещото, което беше най-ценно за мен в книгата, бе приятелството между Адриан и Хадриан. Приятелство, разделено от цял век, но въпреки това силно, живо, крепящо се на разбирателство и съпричастност... и една вълшебна поща, разбира се. Интересно беше как двамата герои живееха в напълно различни времена, но въпреки това срещаха допирни точки в част от проблемите, пред които се изправяха. И именно тези сходни проблеми доведоха до съветите и подкрепата, които двамата търсеха един от друг. Съвети, които понякога бяха способни да променят и спасят животи... 

   Горещо препоръчвам „14-14“ не само на 13-14-годишните хлапета, но и на всеки, който иска да се върне към детството и младежките проблеми, които го съпровождат. С постоянни прескачания от минало към настояще, увлекателен стил на писане, симпатични герои, това е книга, която смятам, че ще ви изненада много приятно.

Коментари