вторник, 31 май 2016 г.

Вестители от Цветелина Владимирова - ревю

   Ксения е 19-годишно момиче, чийто живот завинаги се променя с жестокото убийство на родителите ѝ. Но мистерията около смъртта им е само една малка част от пъзела, в който се превръща настоящето ѝ. Необясними халюцинации и ужасяващи сънища започват да тормозят Ксения, докато един ден непознат и мистериозен мъж я отвлича. Игор Алешкин. Неспособна да избяга, Ксения е принудена да замине с него в Москва, защото той я е издирил, не само да я предупреди за смъртната опасност, която я преследва, но и да опази живота ѝ.            
    Безкрайното преследване се превръща в битка на живот и смърт, в която Ксения трябва да избере на кого да се довери и да приеме истината за това коя е - потомка на тайно общество от хора, наречени вестители, които са посветили живота си на вечната борба с кръвожадни същества. Но зад заплахата и нарастващата сила на кръвожадните, се крие дълбоко заровена тайна, която може да предрече съдбата на хората и вестителите.

   Подходих доста скептично към книгата, но ужасно сгреших! „Вестители” е написана по изключително вълнуващ начин, който кара жадно да разлистваш страниците, докато не стигнеш до последната. Историята, на пръв поглед клиширана, пренася в свят на вестители, пазители и техните най – големи врагове – вампирите. Изненадващото тук е, че вампирите са представени като лоши (поне към момента няма нито един добър вампир), а обществото на вестителите е представено по доста оригинален начин с техните история, закони, йерархия. Героите са многопластови и колоритни, взаимоотношенията между тях са интересни и завладяващи. Колкото до напрежението – то пръскаше своя електрически заряд от всяка една страница на романа.
   Ревюто на Илияна беше това, което ме убеди да се насоча към книгата, за което ѝ благодаря. Не се подвеждайте по това, че историята е за вампири, защото авторката е изградила един свой свят и е пречупила през своята призма тези така популярни в YA литературата същества – вампирите, пазителите, борещи се с тях и разбира се, главните герои на книгата – вестителите. Малка част от действието, в началото на книгата, се развиваше в България, като наистина се надявам в следващия роман да видим по – голяма част от сюжета да се развива в нашата страна. В остатъка от книгата действието беше в Русия и по – специално - Москва. Не знам дали Владимирова е била там, но знам, че бе представила архитектурата и величието на този град по един изключителен начин. Самото описание на сградата на вестителите, издържана в типичен руски стил, предразполагаше читателят да се потопи изцяло в обстановката и този различен свят.


   Любимата ми част от книгата бяха героите. Ксения, силно, но и много объркано момиче, за кратко време трябваше да научи много за себе си, миналото и способностите си. Едва ли е необходимо да казвам, че тя беше „специална” и „изключителна”, но държанието ѝ бе естествено, без излишно вложен драматизъм. Беше уязвима в ситуации, които бяха непреодолимо тежки и касаещи миналото, настоящето и бъдещето ѝ, но и силна и жертвоготова в най – напрегнатите такива. Възхищавах ѝ се, но и едновременно с това я приемах като просто едно обикновено момиче, търсещо себе си в този нов, различен свят.
   Игор Алешкин беше от онези смели и самоуверени персонажи, чийто чар се крие в твърдостта и непоколебимостта на характера, но и слабостта, която показват, когато техен близък е готов да се изложи на опасност и са безсилни. Той беше много грижовен към Ксения, дори и когато тя нямаше нужда от това. Успяваше да си придаде вид на пълен непукист, но и на страшно чувствителен персонаж.
   Любовната история беше от типа за „невъзможната любов”, забранена със закони. Може би щеше да ми се стори отегчителна и клиширана (защото напоследък чета много такива), ако и двамата персонажи не ми бяха толкова симпатични. Връзката им премина през онези типични етапи на недоверие, после доверие, приятелство, докато се стигне до страст и копнеж. Не мисля, че любовната история ще ви разочарова, защото е наистина опияняваща.
   Няма как да пропусна и един безкрайно цветен и енергичен персонаж, а именно – Зоя. Моята любимка. Много любопитна (неуморно търсеща отговори), забавна, капризна, изключително добра приятелка, тя беше онзи свеж персонаж, от когото всяка една книга се нуждае.


   Книгата ме впечатли с героите и света си. Стилът на авторката е забележителен и описва по изкусен начин атмосферата. Напрежението и екшънът са неизменна част от книгата, редом до очарователната любовна история.

8 коментара:

  1. Ревюто ти ми хареса страшно много! Тези дни си поръчах книгата и определено скоро ще ѝ дам шанс, представила си я страхотно! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ти благодаря, Теди! <3 Силно се надявам и на теб да ти хареса :)

      Изтриване
  2. Прекрасно ревю! Радвам се, че моето ревю те е подтикнало да обърнеш вниманието на тази книга и съм щастлива, че ти е харесала.

    ОтговорИзтриване
  3. Написала си още едно страхотно ревю! Радвам се, че ти е харесала. Лично на мен, тя ми е сред любимите!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ти благодаря <3 Определено се подрежда и сред моите любимци.

      Изтриване
  4. Чудесно ревю. Със сигурност ще я имам предвид ако искам нещо от някой български автор. :)

    ОтговорИзтриване