"Без милост" от Лекси Блейк - ревю

   Братята Дрю, Райли, Бран и сестра им Мия са единствените оцелели членове на семейство Лолес. Преди двайсет години родителите им са жестоко убити, а домът им – опожарен. Полицията хвърля вината за трагедията върху баща им, но и четиримата знаят, че това е дело на неговите съдружници, затова се заклеват да посветят живота си на отмъщението.
   След тежко детство, прекарано по сиропиталища и приемни семейства, вече порасналите членове на фамилията Лолес са подготвили всяка стъпка от плана си за възмездие. Всеки един от братята трябва да проникне в компаниите на виновниците и да ги съсипе отвътре.
   Първата мисия е на изключително чаровния и умен юрист Райли. Задачата му е да саботира огромна сделка на „Страткаст“ и да съблазни Ели Стратън, наследницата на компанията, чийто покоен баща е съучастник в убийството на съпрузите Лолес.
   Макар първоначално да е напълно отдаден на мисията си, Райли започва да се възхищава на благородството на Ели и бързо се влюбва в доброто й сърце. А когато картите падат на масата, Райли трябва да избира между отмъщението, за което се е подготвял през целия си живот, и жената, без която е сигурен, че не би могъл да живее...

Изключителни благодарности към издателство Ибис за предоставената възможност!


   Честно казано подходих с доста голям скептицизъм към книгата, защото сюжетът не ми се струваше нищо особено и дори ми напомняше за един друг роман, който четох преди време, но всъщност "Без милост" се оказа едно приятно четиво - леко, романтично и страстно - напълно подходящо за началото на лятото, ако сте любители на жанра. Освен страстна любовна история, присъстваха и криминални нишки - заплетено убийство, което чакаше своето отмъщение, а тези нишки направиха историята дори по-грабваща и интересна. Отличих дребни клиширани моменти, които не ми допаднаха - напълно типични за жанра, главно в отношенията между двамата главни герои, но продължавам да смятам, че книгата си заслужаваше, заради добрия стил, добре развитата история и напълно задоволителния край.
   Стилът на авторката ми хареса с това, че вървеше гладко - тя умело създаваше драматизъм, където той беше необходим, имаше добра романтика в голяма част от книгата и достатъчно напрежение покрай цялото отмъщение, около което се въртеше романът. Това, което само на моменти не ми хареса, беше езикът, на който си говореха двамата главни герои, защото на места ми се струваше... лигав? И може би тук проблемът е при мен, понеже не чета толкова много романтични романи (всъщност, напоследък май-май чета :д), за да свикна с подобен език, причината предполагам да го отлича като недостатък. 


   Сега малко за героите. Много харесах Ели, наистина много. Още от самото начало на романа образът ѝ бе представен като такъв на силна, целеустремена личност, винаги интересуваща се от благополучието на останалите, мечтателна, справедлива, откровена, но и да, малко наивна. Тази наивност бе един от редките ѝ недостатъци, които понякога я заслепяваха за очевидните неща. Честно казано беше малко изненадващо, че се бе превърнала в именно такъв човек с ужасен баща като нейния, винаги критикуващ и мачкащ я. В тази силна личност, както я определих в началото, се криеше едно меко сърце, което ставаше много ранимо, опреше ли до любовта, или до предателство. А тя преживя много предателства, твърде много. Особено през втората половина на книгата, когато постоянно се надявах авторката да се смили над нея. Въпреки всичко, което героинята ѝ преживя, спокойно, Ели получи един напълно заслужено щастлив край.
   Не харесах Райли толкова, колкото Ели, но това не означава, че и той не ми допадна като персонаж. Тежкото му детство, прекарано в сиропиталища и разделило го от братята и сестра му, беше нанесло психически щети в настоящето, а единствената цел, която той в началото преследваше наравно с братята си, бе така жадуваното отмъщение. Ставайки адвокат на Ели, той се намъква в живота ѝ като изкусител с първоначални подли планове - всички те в името на отмъщението. Много се зарадвах на промяната в героя му, защото, ако в началото беше готов на всичко за семейството си и на това да отмъсти за убитите си родители, то в края бе готов на всичко за любовта. 
   Любовната история ми се стори една идея по-бързо развиваща се, отколкото ми се искаше. В началото не успях да уловя любовта припламнала между Райли и Ели и ми се струваше, че тя се свеждаше чисто до физическото удоволствие. В един момент се оказа, че и двамата са влюбени и аз останах меко казано изненадана. С течение на книгата, разбира се, те имат своите по-силни, по-емоционални, по-интимни моменти, които ме накараха да усетя по-добре връзката им. 
   Не искам да говоря за второстепенните герои и особено за братята на Райли, защото с всеки от тях ще се запознаем по-добре в книгите, които са им посветени. Ще спомена само малката им сестра, която така и няма да получи своя книга - Мия беше изключително сладка, директна и за разлика от братята си, бе имала късмета да отрасне в любящо семейство. Това беше и причината да не жадува отмъщението толкова силно, колкото тях, но пък ги обичаше достатъчно силно, че бъде до тях в този важен за семейството им момент и често да играе ролята на "гласа на разума" (или по-скоро съвестта).

   Една лека любовна история с криминални нотки, която ще ви спечели със симпатични и чаровни герои, напрежение от едно ненаказано убийство, чакащо да бъде отмъстено и ненатоварващ и приятен стил. Следващата книга е за най-малкия брат от семейството - Бран, който всъщност е и мой любимец. Мисля, че той има много емоционална история за разказване, а и отмъщението на братята ще продължи с най-големия "злодей", поне според мен, около историята с убитите им родители, така че вече нямам търпение!

Коментари