"Алеа Аквариус: Цветовете на морето" от Таня Щевнер - ревю


   Алеа най-сетне е разбрала защо открай време се чувства някак особено, някак различна от другите. Тя е морско момиче. Но не спира да я терзае мисълта какво се е случило с родната ? майка и защо подводният свят сякаш е престанал да живее. Възможно ли е тя да е единственият оцелял морски човек?
   И така, екипажът Алфа Кру поема курс към обвитото в тайни езеро Лох Нес в Шотландия. Не само Алеа се надява да намери там очакваните отговори. Ленокс също се пита дали не е морски човек. И дали това не е причината за магическото привличане между двамата.
   А в Лох Нес ги чакат разкрития, от които им спира дъхът...


Благодаря на издателство Емас за възможността да прочета романа!


   Макар втората част от поредицата за Алеа Аквариус - "Цветовете на морето" да не ми хареса толкова, колкото предхождащата я, открих в нея много от нещата, които обикнах в първата: сплотеността на шарения екипаж на Алфа Кру, важното послание със замърсяването на океани и морета и най-вече приключенския дух и интересните и неочаквани обрати.
   Както казах, тази книга ми хареса малко по-малко от първата и това в голяма степен се дължеше на сюжета й и начина, по който бе поднесен той. Допадна ми, че и в тази книга имаше голяма доза приключения, разплитане на мистерии, темата за замърсяването на водата, която отново бе поднесена по един достъпен за децата начин, но не ми хареса това, че любовната история заемаше голяма част от сюжета и бе за сметка за онези забавни и сладки приятелски моменти между Алеа, Сами, Бен, Тес и Ленокс, които през половината от романа липсваха. В тази част обаче имаше някои страхотни описания на морското дъно, водния свят и неговите обитатели. Имаше и голяма доза магия, доста повече от предишната книга и не мога да скрия, че това ми допадна.



   Алеа и Ленокс бяха еднакво важни герои в тази книга. И двамата търсеха себе си, миналото и семейството си. И по време на това търсене, някак си намериха и пътя и един към друг. Вече загатнах, че любовната история не беше от любимите ми, което се дължи на факта, че авторката сякаш не беше съобразила възрастта, за която е предназначен романът и много от моментите между Ленокс и Алеа чувствах като неловки, не намясто и откровено казано излишни. Разглеждайки ги като отделни герои обаче, всеки преминаваше през личностни изпитания, интересни за проследяване. Алеа със своите новооткрити способности, позволяващи ѝ да изследва морския свят и Ленокс, пълната ѝ противоположност, който не биваше да доближава водата.
   Това, че Ленокс и Алеа бяха в епицентъра на събитията обаче не означава, че другите нямаха важна роля. Сами, Тес и Бен присъстваха значително по-малко в тази книга, в сравнение с предишната, но моментите с тях винаги бяха ключови за сюжета, а и за израстването им като персонажи. Например Тес, която трябваше да се изправи пред родителите си и да разплете мрежата от лъжи, в която се беше заплела. Бен, който трябваше да вземе важни решения за бъдещето на сплотената групичка. И разбира се, малкият Сами, който очароваше с детската си невинност, а и невероятно остроумие. 


  Въпреки лекото ми разочарование, "Цветовете на морето" поднася някои любими елементи от предишната книга, каквито са посланията, които предава, магията, която струи от страниците и най-вече поредната доза мистерия и заплетени загадки. Това е една поредица, която наистина смятам, че би допаднала на малките читатели.

Коментари