неделя, 26 февруари 2017 г.

Парцалена принцеса от Ерин Уот - ревю


   Животът на Ела далеч не е лесен. След смъртта на майка си, тя трябва да се оправя сама. Докато един ден не среща непознат, твърдящ, че е неин настойник – милиардера Кълъм Роял.
   Той изважда Ела от мизерията, в която живее, и я представя в един свят на нечуван лукс. Съвсем скоро обаче момичето разбира, че нещо в това семейство не е съвсем наред. Синовете на Кълън – един от друг по-красиви – крият тайни и третират Ела като натрапник. А най-привлекателният от петимата, Рийд, е особено жесток с нея. Между тях прескачат искри и момичето не може да скрие, че е привлечено от него.
   Но Рийд няма никакво желание да се доближава до Ела. За него тя няма място сред семейството. И може би е прав...


Хиляди благодарности на издателство Егмонт за предоставеното копие!


   „Парцалена принцеса” е един от онези романи, които да прочетеш за ден. Книгата e изключително лека, едновременно забавна и драматична. Всеки от героите крие своя история, за която да копнееш да узнаеш, а романтиката е нещо съпътстващо почти всяка страница на романа. Имаше клишета, които не бяха по вкуса ми, но като цяло историята е добре написана, а персонажите - интересни.
   Стилът на книгата отговаряше на жанра ѝ – лек, ненатоварващ, включващ както трогателни моменти, които да разчувстват, такива, в които да изпиташ съжаление към героите, така и сцени с множеството саркастични реплики, които да разсмеят. Харесах динамиката в романа, защото бе с достатъчно бързо развиващо се действие, за да не се отегчиш от случващото се в живота на героите, но и достатъчно бавно, за да си в крачка с него и да изпиташ истински емоциите, които изпитват персонажите. Имаше и един интересен за мен контраст – книгата започна с главната героиня и мизерния живот, който води – ударила дъното с професията си, тя приличаше на един оцеляващ персонаж, но не и на такъв, живеещ истински. С втория шанс, който получава, я виждаме вече в една съвсем различна среда – лъскав живот в огромно имение, собствена кола, скъпо образование и т.н.
   Както казах в предишния абзац, главната героиня - Ела, водеше доста окаян живот. Загубила единствения си близък човек - майка си, Ела бе принудена да показва тялото си, за да припечелва малкото пари, които ѝ осигуряваха покрив над главата и храна. Разчитайки през цялото това време само и единствено на себе си, е напълно разбираем начинът, по който реагира тя на своя втори шанс, на този нов живот, предложен ѝ от Кълъм Роял - с недоверие и страх. С течение на книгата Ела придоби нов поглед към нещата, осъзнавайки, че понякога съдбата може да ти се усмихне и да ти предложи неща, които да променят изцяло бъдещето ти. Едновременно с това Ела остана и вярна на себе си - помнеше от къде е тръгнала, не отричаше миналото си, не съжаляваше за него, но и не му оставаше роб. Харесах я като героиня, заради силата ѝ да отстоява позициите си, заради рационалното ѝ мислене в повечето моменти, но най-вече заради мизерното минало, което така и не бе успяло да я пречупи. 
  Колкото до момчетата - доведените братя на Ела, техните истории не бяха добре разгърнати в тази книга (поради което се надявам в следващите да са), но от малкото, което научих за тях, беше неизбежно да не изпитам съжаление, заради загубата на майка им, която толкова силно бе повлияла на характерите им, отношението към баща им, а и към другите. Личеше си тази пропаст във взаимоотношенията между тях и единствения им останал родител - баща им, която пропаст обаче беше компенсирана от сплотеността помежду им и доверието, което бяха изградили един с друг. Смятам, че всеки един от тях е интересен като отделна личност, защото всеки крие своите демони и тайни, които се надявам да видим разкрити в следващите книги. 
   Отношенията между Ела и Рийд (един от чаровните и сексапилни братя) бяха доста сложни и емоционални. Първоначално те си нямаха никакво доверие и това продължи да бъде така през по-голямата част от романа, но искрите между двамата прехвърчаха още от първата им среща. Връзката им се движеше постоянно между полюсите - редуваха се сцени на скандали с такива, в които споделяха някои лични неща, а моментите, в които си правеха гадни номера, бяха следвани от по-еротични и горещи такива. Връзката им определено не беше от "здравословните", но пък беше динамична, изпълнена с падения и възходи, смях и сълзи. 


   Една история за това как не бива да се съди за хората по тяхното минало, роман за съдбата, която е склонна да ни отваря нови врати, за смелостта да започнеш един изцяло нов живот и за любовта, която е способна да се появи от най-неочакваното място. Препоръчвам „Парцалена принцеса” на всички почитатели на романтиката!

Няма коментари:

Публикуване на коментар