"Летни дни, летни нощи" - ревю

    Може би е заради дългите мързеливи дни, а може би жегата прави всички малко луди. Каквато и да е причината, лятото е перфектното време за любов.
   „Летни дни и летни нощи” съдържа дванайсет любовни разказа, написани от някои от най-популярните тийн автори, а подборът е на световната сензация Стефъни Пъркинс! Тези истории ще ви накарат да бленувате за разходки край морето по залез, за първи целувки и тръпка по цялото тяло, ще ви напомнят за ония мигове, в които дъхът е секвал и нищо, освен любовта, не е имало значение…
   Решението е просто – грабвайте слънчевите очила, плажната чанта и тази книга!
   Имате дванайсет прекрасни причини да се насладите на слънцето.
   И да се влюбите.

   Ще започна с това, че честно казано не си падам много-много по разказите, защото обичам да се привързвам към героите, а при текстове, дълги около 30 – тина страници, това е малко вероятно. За мое щастие, част от разказите оправдаха това и ме караха да се усмихвам широко в малкото минути  време, което съм имала да се докосна до тях. Разказите са цели 12 и е напълно нормално да имаше такива, които страшно много харесах, такива, които просто ми допаднаха и такива, които изобщо, ама изобщо не ме впечатлиха. А ето и самите разкази:

1.Глава, люспи, език, опашка – Лий Бардуго. 4/5 звезди
- Харесвам стила на писане на Лий Бардуго още от поредицата ѝ „Гриша” и смятам, че беше доста подходящо именно нейният разказ да бъде първи, защото писането ѝ е наистина увлекателно. Самата история съдържаше в себе си мистерии и тайни, които биваха разкрити постепенно – авторката ни даваше жокери за тях по време на целия разказ, но въпреки всичко, финалът беше изненадващ. Любовната история също се движеше плавно, минавайки през етапите на непълно непознати, приятели, най – добри приятели и... нещо повече от това. Общо взето, всичко ми хареса в разказа, освен моментите, когато авторката твърде много се увличаше в описанията.
2.Краят на любовта – Нина Лакор. 4/5 звезди
- Този разказ изцяло ме потопи в лятото и емоциите, които го съпътстват, носейки духа на летни увлечения и лагерни приключения. Харесах това, че разказът се съсредоточаваше върху постепенното опознаване между двете героини и топлата връзка, която създадоха помежду си. Може да се каже, че той носеше сладко-горчив вкус, защото на преден план бяха извадени чувствата – както прекрасните от лятната любов, така и лютивите, свързани със семейството.
3.Последна съпротива в „Синегор” – Либа Брей. 2/5 звезди
- Обичам „Кралици на красотата” от Либа Брей, но в този разказ тя сякаш бе изневерила на стила си на писане. Действието на разказа се развиваше в кино - авторката бе вкарала „страшни” елементи, но по твърде неумел начин и всъщност не беше никак страшно. Любовната история също не успя да ме докосне... Единственото, което ми допадна, беше хуморът и може би не бих имала нищо против, ако Либа бе написала една изцяло хумористична история – нещо, в което е доказала, че я бива от „Кралици на красотата”.
4.Нездрави удоволствия – Франческа Лия Блок. 2/5 звезди.
- Дни, след като съм чела сборника, продължавам да недоумявам - кому беше нужно имената на героите да бъдат представени с инициали? Странен опит да бъдеш оригинален... Този разказ носеше духа на лятото с танците и среднощните купони, но любовната история беше далеч от любовна и не мисля, че за някого е било особено приятно да чете за темите, които авторката бе засегнала в него. Може би, ако разказът беше в друг сборник, или бе отделна книга, бих го оценила по друг начин, но според мен той категорично не биваше да присъства сред „любовни истории”
5.След деветдесет минути завийте на север – Стефъни Пъркинс. 3/5 звезди.
- Глътка свеж въздух след тези два разказа, които никак не ми харесаха, беше разказът на Стефани Пъркинс. Ако трябва да съм честна, очаквах повече от него и много ми се искаше да бъде 4 или 5 звезди, но... Хареса ми, но дали беше нещо особено? Не мисля. Несъмнено самият разказ беше написан много добре, обикнах и персонажите, но като читател, който обича действието и това във всеки момент да се случва нещо, не останах много очарована. Както и да е, този разказ предлага много хумор и любов.
6.Сувенири – Тим Федерле. 2/5 звезди
- Виждам какво са харесали повечето хора в този разказ – да, той наистина е по – различен от останалите, защото се говори за раздяла, но проблемите ми с историята се състояха в това, че ми липсваше неочакваният щастлив край – през цялото време на разказа се знаеше какво ще се случи и то наистина се случи. Трябва да отбележа и това, че мразя, когато хората се опитват да предопределят бъдещето и определят дни за... „скъсване” – що за глупост? А и очаквах раздялата на двамата герои да ме докосне повече, но просто не изпитах нищо.

Жалък опит да опиша в картинка част от разказите...
7.Инерция – Вероника Рот. 5/5 звезди. О, да!
- Най – накрая стигнахме и до моя любим разказ! Ще започна с това колко много харесах цялата идея на разказа – връщането на общите спомени (тук проличава страстта на Рот към антиутопиите, заради този дистопичен елемент) и самата идея да изживееш отново свой любим момент с близък човек, било то и на смъртно легло. Разказът беше едновременно забавен, тъжен и носталгичен, но и романтичен - съдържаше всички онези емоции, за които обичам да чета. Двамата главни герои бяха очарователни, а историите, които споделиха и моментите, които преживяха заедно отново – нежни и сърдечни.
8.Любовта е последното прибежище – Джон Сковрон. 1/5 звезди
- Може би бе неизбежно след прекрасния разказ на Рот, да няма такъв, който крайно да ме разочарова! Дори и не знам какво толкова има да се каже за този разказ. Не ми хареса начинът, по който бе представна историята и не разбрах напълно защо е така – ставаше въпрос за богаташи, които общуваха помежду си като че са в 17 век, а самото действие си се разиграваше в съвремието. Двамата главни герои, от такива, които не вярват в любовта, се влюбиха един в друг, но дори и не разбрах кога стана това, защото почти нямаха общи сцени.... Оххх, наистина изобщо не ми хареса!
9.Късмет и довиждане – Бранди Колбърт. 3/5 звезди
- За съжаление и този разказ ме разочарова. Може да се каже, че бяха засегнати интересни теми, свързани със семейството (а вяло и депресията), но  като представяне на сюжет – не беше нищо особено. Накратко – разказваше се за момиче, загубило майка си, на което предстоеше да се „сбогува” (в смисъла на заминаване) и с братовчедка си, превърнала се в нещо като нейна майка. Разказът проследи самото приемане на раздялата, като беше включена и романтичната нотка – за мен тя бе твърде бегло засегната, но давам допълнителна звездичка, заради трогателните семейни моменти и краят, който, ако не друго – бе положителен.
10.Чисто нова атракция – Касандра Клеър. 5/5 звезди
- Това може би е вторият ми любим разказ. Обсебена съм от стила на Касандра Клеър, а в този свой разказ, според мен тя бе използвала целия си талант. Невероятно е как само за няколко страници бе създала толкова вълшебна и приказна атмосфера, донякъде и зловеща, такива поглъщащи герои и злодеи и такава тръпка и напрежение! Мястото, на което се развиваше действието – карнавал, бе достатъчно интересно, но в съчетание с останалите елементи, се получи наистина изключителен разказ. Любовна история малко в стил „Джейс и Клеъри” и забързано действие – това ми трябваше, за да се влюбя.
11.Хиляда начина, по които всичко това може да се обърка – Дженифър Е. Смит. 4/5 звезди
- Този разказ включваше малко по - различни герои - герои аутисти. Главната героиня беше надзирателка на малки деца (не си спомням дали бяха в детска градина) и едно от децата притежаваше въпросното заболяване аутизъм - допадна ми как авторката бе представила това психическо разтройство не като тежка болест, която задължително те прави аутсайдер, а като различен начин, по който мозъкът работи и разглежда нещата. Друго доказателство, че аутистите не са задължително аутсайдерите на обществото, Смит бе вкарала в другия персонаж - аутист, за когото почти до края не се знаеше, че е такъв. Любовната история не беше никак натрапена, а се състоеше в дребни и сладки моменти между двамата главни персонажи, които постепенно разкриваха красотата на любовта...
12.Картата на мъничките съвършени неща - Лев Гросман. 5/5 звезди
- Страшно много харесах този разказ, именно заради "мъничките съвършени неща" в него! Да започнем със самия сюжет на разказа и как двамата главни герои изживяваха всеки ден отново и отново, гледайки как хората около тях извършват всеки ден едни и същи дейтвия... отново и отново, продължим с идеята на героите да съпреживяват най - невероятните моменти през този ден, случили се час по час, за да завършим с тайната, криеща се зад този повтарящ се ден, която бе повече от трогателна и сърцераздирателна! А дори не съм споменала очарованието на любовната история... Този разказ беше възможно най - добрия финал за сборника! 

Коментари