понеделник, 10 октомври 2016 г.

Сирената от Кийра Кас - ревю


   Преди години Океана спасява Кален от удавяне. За да плати дълга си, тя трябва да й служи и, използвайки гласа си, да примамва странници към смъртта. Всяка една нейна дума може да убие човек на място и девойката е решена да изтърпи присъдата си в самота. Докато не среща Акинли.

   Красив, грижовен и добър, Акинли е всичко, за което Кален някога си е мечтала. Да се влюбиш в смъртен нарушава всички правила на Океана, но за пръв път в живота си сирената е готова да следва сърцето си, независимо от всичко.


Благодаря на издателство Егмонт за възможността да прочета романа!

   Още от самото начало знаех, че книгата ще ми хареса, защото стилът на писане на Кийра Кас е изключително красив и емоционален. „Сирената” съдържа в себе си всички онези елементи, които читателят очаква от книга за сирени – забранена любовна история, малка доза митология и една голяма от смъртоносния глас на сирените... И въпреки, че не останах изненадана от това как се стекоха нещата в книгата чисто като сюжет, бях истински впечатлена от любовта, с която авторката бе изградила всеки един от героите, а и от взаимоотношенията между тях – толкова силни и разтърсващи!
   Няма как първо да не обърна внимание на любовта, която присъстваше толкова осезаемо из страниците на книгата. Любовта между приятелки, които заедно бяха обречени да отнемат животите на невинни. Споделяйки ужасяващата си съдба, тези момичета показаха, че са готови на всичко, за да облекчат поне малко от болката на приятелката си. Майчината любов, от която момичетата бяха лишени в ранните си години, но с които Океана ги дари в годините им на сирени. И последна, но не по важност – романтичната любов. Тази между двамата главни персонажи Акинли и Кален, които постепенно разкриваха по частица от себе си пред другия, споделяйки общи загуби и създавайки връзка, неразрушима от тишината на мълчанието, неразрушима дори и от строгите закони, които сирените са принудени да спазват.
   Кален беше любимата дъщеря на Океана, служейки ѝ вярно цели 80 години. И ако „сестрите” ѝ предпочитаха да бъдат сред обикновените човешки същества и да се отдадат изцяло на нощния живот, то Кален често прибягваше до компанията на Океана и предпочиташе тишината и спокойствието. Тя също така в най – голяма степен бе запазила човешкото в себе си, не само заради състраданието и най – вече вината, която преследваше в малка или голяма степен всяка една от сирените, но и заради нуждата ѝ да пази спомена за жертвите жив в тефтера, който си водеше – черната статистика на всички години, в които тя и сестрите ѝ бяха произнасяли смъртоносните куплети от песента си. Друга възхитителна черта на Кален бе борбеността ѝ – нарушавайки всички правила на сирените, тя бе готова да се бори за любовта си, а на по – късен етап и за живота на любимия си  с цената на всичко!
   Не може да се каже, че Акинли ме впечатли кой знае колко. Обичам милите и грижовни момчета от книгите, но не и съвършените, какъвто се беше опитала да го изкара авторката. Не виждах отражението на тежкото минало върху него, загубата на родителите му не се усещаше в характера му и като че ли не го бе разтърсила, както би било реално погледнато. Беше един лъчезарен персонаж, но не и достатъчно емоционален. Като цяло обаче оценявам в него факта, че намери начин да достигне до Кален и без думи – успяваше да я изслушва и без да я чува, разбираше същността ѝ.


   Две от сестрите – сирени на Кален – Елизабет и Миака, също събудиха емоции у мен. Двете до голяма степен си приличаха – обичаха да са сред хора и бяха готови на компромиси със себе си, заради Кален и нейното щастие, но имаше и черти, характерни за всяка една от тях. Миака бе момичето с екзотичен произход, обсебено от изкуството. Тя се вдъхновяваше за поредната си картина от всевъзможни неща от заобикалящия свят, но най – вече я привличаше японската култура. А Елизабет бе сирената в групата, която често търсеше мъжката компания и имаше влечение към киното. Миака, Лиз и Кален образуха една шарена компания, сплотена от многото години, прекарани заедно и вината от това да отнемаш невинни човешки животи.

   Кийра Кас е от онези авторки, които те докосват със способността си да създават емоционална история, и „Сирената” не е изключение. Това е роман за жертвите, които понякога се налага да правим, компромисите със себе си, които често са неизбежни, силата да понесеш разяждащата вина, но най – вече за приятелството и любовта – в най – чистите им форми. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар