"Гънка във времето" от Маделин Ленгъл - ревю

   Бащата на Мег е изчезнал мистериозно по време на експерименти с пътуване във времето през петото измерение. Сега Мег, Чарлс Уолас и приятелят им Калвин предприемат опасно пътешествие, за да го намерят. За целта обаче, децата трябва да преминат отвъд Тъмата, която се простира из космоса и поглъща планета след планета. Ще успеят ли да надхитрят силите на злото, с които ще се сблъскат по време на необикновената си мисия?




Благодаря на издателство Интенс за предоставената възможност!

   „Гънка във времето” е един изключителен роман, който предразполага към всевъзможни интерпретации – едни биха видели приключенските нотки в книгата, други – антиутопичните в лицето на планетата Камазоц, трети – инициационното пътешествие на тримата главни герои, четвърти – множеството философски теми, засегнати в романа и така до безкрай. Истината е, че „Гънка във времето” е история, подходяща за всички възрасти, в която всеки би открил нещо различно. За мен тя беше една мрачна приказка, като никоя досега...
   Стилът на Маделин Ленгъл беше нещо ново за мен и несъмнено много оригинален, несравним с ничий друг. Бе достатъчно описателен и много, много пленителен. Дребни елементи от историята постоянно ми напомняха за приказни символи и мотиви, което направи четенето на книгата още по – приятно. Борбата със злото – с ТО, пък напомняше фентъзи роман. По отношение на света в книгата, тук открих антиутопични елементи – пример е планетата Камазоц и перфектното градче, което Ленгъл бе създала, където всичко беше еднакво, сиво, гласът на жителите бе отнет, волята и желанието за действие, промяна – разбити. Героите също бяха изумителни – като се започне с невероятното трио Мег, Чарлс и Калвин, които ми приличаха на приказни герои, тръгнали по пътя на своята инициация, продължим с госпожа Кое, госпожа Щоето и госпожа Коя и завършим със злодея в историята – ТО.
   Мег, главната героиня, беше едно много необикновено момиченце. Тя се отличаваше със своята невинност, а и изключителна самокритичност, което предизвикваше леки усмивки в мен, защото не харесваше в себе си точно нещата, които я правеха толкова невероятна, а именно – несъвършенствата, непохватността, непримиримостта, бих казала дори бунтарския дух  и това, че всяко нейно действие я правеше различна. Веднага се сещам за днешната действителност, в която повечето хора се опитват да бъдат различни и да се отличат по някакъв начин от другите – иронично, че това е нещото, от което Мег бягаше. Героинята ѝ, освен това, за мен бе едно въплъщение на добротата – заради чистата любов, която изпитваше към семейството си и заради готовността ѝ да пожертва живота си за тях.
   Героят на Чарлс не успя да ме докосне по начина, по който го направи героинята на Мег. Вероятно, защото книгата твърде много настояваше за неговата изключителност. При Мег сякаш това, че бе необикновена, се усeщаше от само себе си. Няма как обаче да не обърна внимание на неговите качества, които включваха въображение и интелигентност, трудно разбираеми от околните. Той беше онзи, който виждаше и разбираше нещата по различен начин, невъзможен за останалите. Изключително при него беше и това колко лесно улавяше емоциите на Мег... Може да се каже, че той притежаваше една емоционална интелигентност, която рядко съм срещала в книгите досега.
   Калвин беше онова невидимо за семейството си дете и предвид това обстоятелство ми беше наистина чудно колко бързо намери своето място сред другите двама необикновени герои. Впоследствие той се превърна в един от „видимите”, изигравайки важна роля в тази „мисия”, поставена на Мег и Чарлс, а може би дори откри своето място в едно ново „семейство” и по този начин разбра истинското значение на тази дума.
   За трите второстепенни героини - госпожа Кое, Коя и Щоето, не мисля да издавам нищо, защото те будят читателския интерес със самите си имена (поне моя определено го събудиха)

   „Гънка във времето” е една приказна история за три деца, поемащи по пътя на борба със злото, а дали ще успеят да доведат любовта и добротата до триумф, ще разберете след прочитането на романа... Поемете си дълбока глътка въздух преди да започнете това приключение, защото ще ви е необходима!

Коментари