"Пазители" от Цветелина Владимирова - ревю

Ревю на първата книга.

   Вековните закони са потъпкани. Дълго пазена тайна е излязла наяве.
   Древните традиции на обществото на вестители и пазители изискват греховете да бъдат заплатени с кръв. Ксения е принудена да бяга, за да спаси живота си, а Игор Алешкин е единственият, който може да ѝ помогне да оцелее. Светът, управляван от непоколебимата ръка на Тайния кръг, е враждебен и изпълнен с опасности. Но спасението на Ксения означава Игор да се отрече от дълга си на пазител. А това ще го превърне в предател и враг на Двореца, на който е служил през целия си живот. 
   Ксения се нуждае от помощта на приятелите си. Освен с опасността, идваща от Двореца, те трябва да се справят и с други препятствия. Кръвожадните са решени да я използват, за да добият мощ, която би могла да се превърне в печелившото им оръжие във войната с пазителите и благословените фамилии от незапомнени времена.
Разкъсвана от вина, страх и жажда за мъст, Ксения се озовава на прага на война, в която трябва да вземе съдбовно решение. Дали пророчеството на Вера Крамаренко ще предопредели съдбата ѝ или ще се превърне в единствената, способна да разруши покварената власт на Тайния кръг.
   За да спаси онова, което ѝ е останало, Ксения ще трябва да рискува и да се остави в ръцете на неизвестността, неовладяната си сила и един пробуден вампир от подземния свят на Москва.

Сърдечни благодарности на Цвети Владимирова и издателство Orange за възможността, която ми предоставиха!

   Измина повече от месец, откакто прочетох книгата, но след като я завърших, така и не успях да изразя мнението си за нея. И не защото не знаех какво да кажа, а защото имаше твърде много неща, които исках да споделя - мислите ми бяха хаотични и малкото, което написах, не беше достатъчно добро, за да бъде публикувано. Затова започвам начисто, с по-подредени мисли оттогава (надявам се) и с широка усмивка на лицето, защото отново се връщам към този роман, превърнал се в любим за мен!

   "Пазители" бе възможно най-доброто продължение на "Вестители", което събуди в мен както стари чувства, изпитани в първата книга, така и предизвика някои нови, дължащи се на различния тон на романа, както и на големите промени, настъпили в поведението на главните герои. Книгата беше една перфектна комбинация между екшън, който се появява нерядко в книгата, заради честите битки, в които се впускат героите, романтика - любовта и страстта между двамата главни герои, както и искрите на една новозародила се връзка и драма, дължаща се на загубите, които героите трябва да понесат и трудните решения, които трябва да вземат.
   Както казах, тонът на романа определено беше различен - по-зрял и сериозен като че ли, както ми се сториха и самите герои в него. Атмосферата беше мрачна, а контрастите с първата книга бяха ясно доловими в някои от елементите в тази. Давам за пример най-ярката разлика за мен с прекрасните архитектурни описания на Москва и невероятно красивия Дворец, превърнал се в убежище за Ксения в първия роман и забуления и изоставен бивш тренировъчен лагер с аскетичен интериор, в който компанията трябваше да намери убежище в този. Фонът, картината бяха различни, което допринесе и за различните чувства, които изпитвах, докато четях романа. Това, което ме върна към първата книга обаче, бе лекотата, с която Цвети разказва - независимо от по-сериозния тон, ми беше също толкова лесно да се гмурна в тази книга, колкото в първата.  

   За Ксения мога да говоря цял ден, сериозно (но ще се постарая да не го правя). Тя ми е страшно любима героиня, много близка до сърцето, затова и в тази книга наистина ме болеше за нея. Разбирах всяка една нейна емоция, всяко едно нейно обвинение дали към себе си, или към околните. Романът започва с тежка и драматична загуба за героинята ѝ, която се отразява на всичките ѝ действия след това, на поведението ѝ, на отношенията ѝ с останалите (най-вече с Игор)... Изненадващо бе обаче как една такава загуба едновременно я разби на парченца, правейки я да изглежда на моменти като едно слабо и съсипано създание, но и я направи толкова силна, когато съумя да се събере и да намери сили да се съсредоточи върху проблемите, които ги застигаха. Определено беше интересен този контраст в образа ѝ в тази книга, което го направи и толкова реалистичен - Ксения се отдаде на емоциите си, показа слабост, но и се държеше като боец, готов на всичко за близките си. 
   Когато говорех за разликите между предишната и тази книга, пропуснах да спомена една наистина, наистина важна такава, а именно, че в този роман имаше повече от една гледна точка. И ако във "Вестители" виждахме нещата единствено през погледа на Ксения (освен няколкото страници в края на книгата, които бяха посветени на Зоя), то тук авторката беше дала шанс да погледнем и през очите (и мислите) на Игор и Зоя. Игор, подобно на Ксения, е също един любим мой персонаж, главно заради силния и непоколебим, готов на всичко, характер, който притежава. И в тази книга той се доказа като такъв. Това, което обаче го направи толкова истински и толкова близък до мен в "Пазители", бе че под цялата му сурова външност, прозираше и чувствителността му и емоционалните рани, които му нанасяше Ксения с поведението си и обвиненията си. Независимо от това, Игор някак си се бе превърнал в нейната най-голяма опора, което беше изключително трогателно. Единственото, което разбирах, но не харесах много в него, бе закрилническото му поведение - след всички тренировки, на които подложи Ксения, ми се искаше да има повече доверие в способностите ѝ в напечените моменти, защото тя наистина показа колко силна може да бъде в тази книга.



   И по нещичко за останалите персонажи, започвайки със Зоя. Зоя е една наистина прекрасна героиня и се надявам да не е подценявана от никого. Възхищавам се на това, че изостави сигурния си живот в едно иначе отровно общество, за да застане зад гърба на най-добрата си приятелка. Възхищавам се и на това колко стоически прие не по-малкото загуби от Ксения, които преживя. И да, тя може да не е силна физически, да не се впуска с главата напред в битките, но пък за мен е не по-малко боец от останалите. Продължавам с чаровния Дорин - един новоизлюпил се герой. Невероятен приятел за Игор, не по-малко силен и войнствен от него и тоооолкова забавен и саркастичен! Обожавам го! Този герой пръскаше чар и чувство за хумор и в най-драматичните и напрегнати моменти. И (малко спойлерче) докато Зоя се намираше на едни колеблив път относно чувствата си и това как да ги поднесе, то Дорин беше напълно убеден какво изпитва към нея. Бяха страшно сладки заедно и искам още, и още, и още от тях в следващата книга! Последно - родителите на Ксения. Харесва ми това, че Ксения не им беше простила напълно, а и вероятно никога няма да може, но пък се наблюдаваше едно постепенно подобряване в отношенията им, което се надявам да се доразвие в следващата книга. 

   Ако още не сте се захванали с книгата "Вестители", не се колебайте да ѝ дадете шанс, защото продължението ѝ - "Пазители" е още по-напрегнато, поглъщащо и завладяващо, трогателно, емоционално и драматично.

П.П. А заради този край, вече копнея за издаването на следващата книга!

Коментари