"По залез" от Александра Бракен - ревю

Ревю на първата книга.
Ревю на втората книга.


   Руби не може да се върне назад. Ранени от непоносима загуба, тя и децата, оживели след атаката на правителството над Лос Анджелис, пътуват на север, за да се прегрупират. С тях е и затворникът Кланси Грей – син на президента и един от малкото хора с подобни на нейните способности, които е срещала.
   Руби и приятелите й имат едно-единствено оръжие – опасна тайна, доказваща конспирация на правителството, чиято цел е да прикрие истинските причини за болестта, убила повечето от децата в страната. Същата тази болест, която е дарила нея и другите оцелели със сили, за които властите биха убили.



Благодаря на издателство Егмонт за предоставеното копие от книгата!  

  Развръзката на трилогията „Тъмна дарба” – „По залез”, оправда високите ми очаквания и предостави един от най – силните финали на поредици. Краят на една от любимите ми трилогии беше драматичен, заради малкото останали, но доста значими тайни, които трябваше да бъдат разкрити, напрегнат, заради множеството изпитания, през които героите трябваше да преминат, романтичен, заради всички онези откраднати целувки и задушевни моменти между главните персонажи.
   В тази книга имах чувството, че Алекс Бракен бе забавила малко темпото, за да даде на читателите възможност да осмислят шокиращите разкрития от последната книга. Това не значи, че романът бе по – малко интересен - вниманието бе съсредоточено не толкова върху екшъна, колкото върху героите и това как те приемаха възможността за евентуално лечение от болестта. В последната книга осезаемо присъстваше и процесът „планиране” – забелязах, че всяко едно действие на героите бе добре обмислено, а самият читател ставаше свидетел на обсъждането на стратегиите. Това ми даде шанс да видя в каква посока мисли всеки един от персонажите и ако една част от тях искаха да получат свободата си с битки и физическа сила, то друга тръгваше по мирния път и търсеше съпричастност, дори съжаление от обикновените хора.
   Неизбежно е когато разглеждам образа на Руби да не се връщам назад във времето, за да видя голямата промяна, през която тя премина. От несигурност, до увереност, през множеството възходи и падения – във всеки етап на своята история, Руби бе готова на всичко за приятелите си и в тази книга тя не е по – различна. Руби научи много неща през първите два романа като това как да се вслушва в другите, как да рискува, но и кога да бъде смирена и най – важното - как да приема самата себе си и дарбата си. Въпреки, че прие дарбата си, тя не се отказа от желанието си да се „откъсне” от опасните си способности и да се превърне в обикновен човек, затова и не ми беше чуден този хъс в нея да се добере до лека – хъс, който се показва на повърхността, само когато близки за нея хора са в опасност.  Единственото нещо, с което може би ме разочарова Руби в тази книга, бе, че ми се искаше да има повече вяра в Лиъм.
   Не се сещам за момент, в който Лиъм да ме е разочаровал. Обсебена съм от неговия персонаж и от емоционалността, която притежава. В романа срещнах доста изненади по отношение на неговия персонаж като това, че тук Руби не беше единствената, която пазеше тайни.  Освен тайните, които криеше от най – добрите си приятели, в тази книга той отстояваше мнението си и ревностно защитаваше позицията си. Лиъм е може би персонажът, който се промени най – много и едновременно с това запази същността си най – чиста. Той остана чаровния и мил герой от първата книга, който винаги имаше вяра, че нещата ще се получат, но заедно с това придоби способността да бъде целеустремен и да се вслушва повече в собствения си глас.
   И няма как в ревюто ми да не присъстват второстепенни персонажи като Зу, Вида, Дунди и Кланси. Зу за моя огромна радост се завърна за финалната книга от трилогията, като разказа своята история и като ме изненада с някои свои действия. Групата нямаше да бъде същата без талисмана си, който е това малко и крехко момиче с толкова силен дух. Вида разголи повече от душата си в тази книга, но си остана борбената, вечно откровена и саркастична героиня, която всички обичаме. Дунди – мърморкото на трилогията, който винаги бе отворен да даде съвет, или пък рамо, на което да поплачеш. И Кланси – мога да говоря дълго за този персонаж и за всичко, което той преживя. Авторката успя да го представи едновременно в светлината, която всички би трябвала до го мразят – на антагонист, героят, който постоянно проваляше плановете на останалите, заради своите егоистични цели, този, който съсипа не един и два живота, но и в светлината на момчето, което всеки би съжалил – опитното зайче, без право на глас с баща - чудовище.
   И на последно място, но не по важност - любовната история в книгата, която се запази все така очарователна и предизвикваща пеперуди в стомаха. Въпреки множеството възходи и падения във връзката си, Лиъм и Руби съумяваха да запазят чистата любов помежду си и въпреки тайните, настанили се помежду им, да достигнат постепенно до онова ниво на доверие, което е неразрушимо. Обичам връзката им и съм повече от доволна от техния "щастлив край". В тази книга се създаде и една друга, по - различна любовна история, и то между двама също толкова интересни персонажи, но на нея ще оставя да се насладите без да издавам нищо.

   Изумителен финал на една невероятна поредица, изпълнен с много драматични развръзки, разкрития, които ще ви разтърсят из основи, загуби, които ще разбият сърцето ви, напрежение, което няма да ви отлепи от книгата, много романтика и страст. 

Коментари

  1. На мен това стана част от най-любимите ми поредици. Чудесно ревю, но ми стана гадно, че не спомена нашия прекрасен герой Коул, който също правеше всичко по силите си да защити другите. Аз него наистина много го харесах и ... края му наистина разби сърцето ми, както стана и с Джуд. Страхотно ревю, продължавай все така! Пълна подкрепа от моя страна!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар