"Всичко, всичко" от Никола Юн - ревю

   Заболяването ми е толкова рядко, колкото е и известно. То е разновидност на тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), но казано накратко – аз съм алергична към света. Никога не излизам от вкъщи, не съм била навън от седемнайсет години. Единствените хора, които виждам, са мама и медицинската ми сестра Карла.
   Ала един ден пристига камион за пренасяне. Нови съседи в къщата до нас. Надниквам през прозореца и го виждам. Той е висок, строен и облечен изцяло в черно: черна тениска, черни дънки, черни гуменки и черна плетена шапка, която напълно покрива косата му. Усеща, че го наблюдавам, и вдига поглед към мен. Аз не извръщам очи и продължавам да го зяпам.
   Името му е Оли. Искам да разбера всичко за него. Така и правя. Научавам, че е забавен и кипящ от живот. Научавам, че очите му са с цвета на океана. Научавам, че когато говоря с него, целият свят се разкрива пред мен, и усещам как се променям… Започвам да искам всякакви неща. Искам да изляза от моя въздушен балон. Искам всичко, всичко, което светът има да ми предложи.


Много благодаря на издателство Ибис за предварителното копие – изключително приятна изненада!

   „Всичко, всичко” разказва за една много нетипична болест, което я направи много интересна в очите ми. Книгата се отличи от останалите в жанра с разказа си за едно момиче, чийто достъп до света бе спрян от едни бели стени и едно стъкло. Очаквайки да засяга теми като депресията, самотата, болката, останах приятно изненадана като получих романтична, забавна, нежна и леко драматична история.
   Романтичната история бе предвидима през цялото време, но пък не мога да отрека, че ѝ се насладих изцяло. За сметка на романтичния сюжет, обаче, книгата съдържаше малки изненади под формата на различни картинки и графики – мейли, таблици, чатове, СМС – си, които бяха любезно оформени от самия съпруг на авторката. Това може би внесе една забавна нотка в книгата, предвид ужасната болест на Мади, главната героиня и семейните проблеми на Оли – другия главен герой.
   Колкото до мрачните теми в романа – авторката се бе постарала да ги поднесе по възможно най – безболезнения начин – опитваше се да не навлиза надълбоко в чувствата на героите, но и не ни лиши от тях. Юн ни представи две много различни семейства – Мади и майка ѝ, които бяха олицетворение на грижовността и любовта - интересното в случая бе, че Никола Юн изобличи прекомерната любов и грижа като недостатъци, показвайки ни как любовта ни към някого, понякога може да го погуби. На другия полюс беше семейството на Оли, където се питаеха чувства на страх, недоверие, болка, а тук авторката бе засегнала една важна и актуална тема – домашното насилие.
   Далеч от цялата тази драма и тъга, баха характерите на самите главни герои. Мади – мечтателката, страстната читателка, която така копнееше да опознае света извън стените на стаята си и отвъд страниците на книгите. Момичето, което продължаваше да поема глътки въздух, дори и когато най – близкият ѝ човек – майка ѝ, казваше, че няма надежда да се докосне до красотата на външния свят. Оли – момчето, което се обличаше в черно, но притежаваше душа цветна, колкото дъгата. Любопитен,  остроумен, забавен – той беше най – голямата опора, бих казала дори надежда за Мади. Връзката им бе очарователна и дори страстна по един много ненатрапчив начин. Любовта им се състоеше в малките жестове, водещи до големи последици – едно „драсване” на мейл/съобщение, едно излагане на външна среда с непочистен от филтри въздух, едно заминаване за Хаваите...

   „Всичко, всичко” беше една прекрасно написана сладко-горчива история, разказваща най – вече за любовта – тази, която погубва и тази, която спасява, история за мечтите, неочакваните запознанства, които променят животи, история за загубата и семейството – с всичките му несъвършенства.

Коментари