"До всички момчета, които съм обичала" от Джени Хан - ревю


   Шестнайсетгодишната Лара Джийн пази любовните си писма в кутия за шапки, подарък от майка й. Но това не са писма, които някой е писал на нея, а такива, които тя е писала. По едно за всяко момче, което някога е обичала – общо пет. Когато ги пише, тя излива сърцето и душата си и казва всичко, което никога не би се осмелила да изрече в реалния живот, защото писмата й са предназначени единствено за нея. И така до деня, в който неясно как, тайните й любовни писма биват изпратени по пощата до своите получатели. И внезапно любовният живот на Лара Джийн от въображаем се превръща в напълно неуправляем… 

Много благодаря на издателство Ибис за предварителното копие на книгата!


   Още от резюмето "До всички момчета, които съм обичала" ме спечели със сюжета си - звучеше като нещо сладко, нещо леко, което перфектно да се напасне към лятното ми настроение. И в действителност се оказа точно това! Стилът на писане на Джени Хан е увлекателен, героите ѝ са пълнокръвни, а историята - забавна и изключително романтична. 
    Стилът на Джени Хан притежаваше всички качества за едно лятно contemporary четиво, което я направи и толкова приятна за четене. Наред с леко поднесената романтична история обаче, Хан бе вкарала и някои драматични линии, свързани със семейството, сестринските взаимоотношения, съзряването, трудните решения и тежките отговорности. Хуморът също не отсъстваше в историята - достатъчното неловки ситуации и забавни диалози се погрижиха да не ми липсва нищо в книгата. Не мога да отрека - романът съдържаше някои клишета от жанра, но бе написан достатъчно увлекателно, за да не ми правят чак такова впечатление.  
   Главната героиня - Лара Джийн, ми стана симпатична почти веднага (беше неизбежно.)! В очите ми тя беше много скромна и романтична, подкрепяща и държаща на малките неща в живота. Бе страхотна по-голяма сестра, както и по-малка такава. Това, което най-вече ми допадна е, че с нейния образ авторката беше вкарала темата за съзряването - за това как понякога промените, които на пръв поглед изглеждат ужасяващи, могат да бъдат за добро и да ни направят по-отговорни и самостоятелни. 
   Оценявам и важната роля на по-голямата сестра на Лара - Марго, която всъщност беше основната "виновница" за това Лара да стане по-самостоятелна и да обърне повече внимание на собствения си живот. Още в самото начало на романа Марго се отдели от семейството, за да последва мечтата си и да се отдаде на образованието си, като по този начин позволи на Лара да се откъсне от сянката ѝ. Няма как да пропусна да спомена и малкото симпатично същество в романа, а именно - по-малката сестричка на Лара и Марго - Кити, която беше последното допълнение в триото "момичетата Сонг".
   Ето, че дойде време и за двама от получилите любовно писмо от Лара Джийн: от една страна - Джош, бившия на Марго, по когото Лара Джийн си падаше от дълго време и от друга - Питър, първата целувка на Лара, към когото обаче тя не изпитваше кой знае какви симпатии в настоящето. Ако трябва да бъда честна - харесах изключително много и двамата! Джош беше чаровен, мил и близък с цялото семейство Кови, но признавам, че през цялото време го виждах по-скоро като по-големия брат на Лара, а не толкова като неин любовен интерес. Затова пък с любопитство проследих "фалшивата" ѝ първоначално връзка с Питър, с когото имаха множество сладки моменти, макар и част от тях да бяха "наужким". И Питър, както Джош, мигновено ме спечели с обаятелната си натура - сарказмът не му беше чужд, милите жестове - също, а отношението му към малката Кити бързо-бързо го причислиха към списъка с едни от любимите ми герои.
   
   "До всички момчета, които съм обичала" беше свежата, романтична, очарователна contemporary книга, от която имах нужда в разгара на лятото! Поглъщащият сюжет, интересните и забавни диалози, симпатичните персонажи и многото любовни искри бяха напълно достатъчни, за да се влюбя в романа!

Коментари