неделя, 18 октомври 2015 г.

Фенка от Рейнбоу Роуъл - ревю

  Кат е фенка на Саймън Сноу. Е, всички го харесват, но за Кат да е фен е нещото, в което е наистина добра. Заедно с близначката й Рен са вманиачени по книгите за Саймън още от деца. Всъщност именно това им увлечение им помага да приемат по-леко факта, че майка им ги напуска.
Четат, препрочитат, посещават форуми, пишат фенска литература за Саймън, обличат се като героите и чакат с нетърпение последната книга.
Сестрата на Кат е надраснала детското си увлечение, но Кат не може. Не иска.
Сега двете са на път да заминат за колежа, но Рен е заявила твърдо на Кат, че не иска да бъдат съквартирантки. Кат трябва да се справя сама.
И така, новата й съквартирантка се оказва груба, професорът й по творческо писане смята, че фенската литература е краят на цивилизования свят, а красивото момче от курса иск а само да си говорят за думи... На всичкото отгоре Кат не може да спре да се тревожи за баща си, който е крехък и обичлив човек и не е бил сам никога досега.
За нея въпросът е дали ще се справи?
Може ли да преживее университетския живот без Рен да е наоколо? Готова ли е да започне да живее живота си? Да напише собствената си история?
И дали иска да го направи, ако това означава да остави Саймън Сноу в миналото си?

Много благодаря на издателство Егмонт за възможността да прочета книгата!

Ще започна с това, че обожавам начина на писане на Рейбоу! Толкова истински и толкова добре пресъздаващ героите и техните чувства и емоции. Това го видях още в "Елинор и Парк" и сега просто затвърдих мнението си, че тя има огромен талант и е една от любимите ми авторки.
Привързах се към абсолютно всеки един от героите! Като започнем с главната героиня – Кат, минем през Ливай, Рийгън, Рен, бащата на Рен и Кат, че дори и преподавателката на Кат. Всеки герой от книгата остави някакво впечатление у мен и то в повечето случаи беше добро.
Кат бе много близка по характер до моя. Тя беше навлязла толкова дълбоко в света на героите от поредицата "Саймън Сноу", че бе загубила представа за реалния живот, което ми се случва много често, когато попадна на наистина добра книга. Никога не съм писала фенфикшъни като нея, но разбирах емоционалността й по отношение на творчеството й и как бе готова да го брани, когато някой се подиграеше за това или не го приемеше за сериозно. Мисля, че това отдръпване на близначката й, всъщност беше от голяма полза за Кат, защото по този начин опозна други хора, намери в тяхно лице много добри приятели и израсна като персонаж. Не знам дали сега е моментът да кажа, колко съм съгласна с нещата, които й каза преподавателката и колко мисля, че й помогнаха да осъзнае някои неща.
Близначката й, Рен, също ми е любим персонаж. Имаше моменти, в които поведението й безспорно не беше правилно, но я разбирах и смятам, че решението й да се откъсне за малко от Кат бе правилно. Опитваше се да преоткрие себе си, в което няма нищо лошо. Методите й за това в повечето случаи не й бяха от полза, но не я съдя за това.
Рийгън, съквартирантката на Кат, бе един от най – откровените персонажи, които съм срещала. Тя, всъщност ми напомняше на моята най – добра приятелка, (е, без това с момчетата) затова й ми беше много близка още от началото. Бе много духовита, пряма, на моменти разкрепостена и с течение на времето се превърна в страхотна приятелка, което, честно казано, не очаквах в началото от нея.
Иии стигнахме до най – сладкия герой в цялата книга! Ливай! Беше изключително положителен персонаж, който караше хората около него да се чувстват специални и обичани, благодарение на усмивките, които не слизаха от лицето му. Бе много сърдечен, добронамерен и забавен. Въпреки множеството различия, които открих между характерите на Кат и Ливай, той я приемаше такава, каквато е. На нея й отне повечко време да го разбере, но въпреки всичко останаха заедно до края и смятам, че си отиваха страшно много като двойка. Моментите, които имахме между тях всеки път бяха специални и никога излишни. Всеки един от тези моменти беше описан перфектно и това допринесе да се влюбя лудо в тази двойка.

Рейнбоу Роуел е написала една изключително истинска книга, с герои, в чието лице всеки би открил нещо от себе си. Талантът й да пресъздава човешките емоции си личи много ясно в тази книга и това е нещото, което силно ме грабна във "Фенка" и което я превърна в една от най – любимите ми книги.

Няма коментари:

Публикуване на коментар