"Утрото идва навреме" от Анджи Стантън - ревю

   Аби пристига за първата си година в Уисконсинския университет, в който някога е учила и любимата й баба. Развълнувана, но уверена в решението си да замине далеч от дома, още на първата вечер тя се гмурва в студентския живот.
   На следващия ден обаче се събужда в различен свят – 1983 г. А това е само първата спирка от приключението на Аби назад във времето...
   Уил е чаровен първокурсник от 1927 г., който пътува в бъдещето. Аби и Уил се срещат през 1961 година и искрите между двамата неизбежно припламват. Но възможна ли е любовта в тази непредсказуема ситуация? 
   Съдбата преплита пътищата на двамата през годините, докато се опитват да  разгадаят мистерията около пътуванията си във времето. Загадките от миналото, които разплитат, ще се окажат по-сложни и объркани, отколкото са очаквали, и ще предопределят бъдещето им.

Благодаря на издателство Ера за възможността да прочета книгата!


   Няколко месеца след прочитането на романа, си припомням отново чувствата, които изпитвах, пишейки това ревю...
   Съдържаща в себе си магическия елемент с пътуването във времето, книгата "Утрото идва навреме" е едно запомнящо се приключение, изпълнено с обрати, драматични развръзки, семейни тайни, неподозирани разкрития и много любов! А историята на първокурсничката Аби е достатъчно увлекателна и интересна, за да ви отвлече на едно напълно различно място и в едни съвсем различни времена...
   Анджи Стантън се бе постарала да предаде по възможно най-лекия и приятен начин сюжета. Романът определено носеше духа на мистерията, фантастичният елемент с пътуването във времето също се долавяше из страниците на книгата, но стилът, в който беше написана, свързах най-вече с чувството от четенето на contemporary роман. А по отношение на описанията -  освен тайнствената обстановка, авторката на моменти правеше умели сравнения, както и описваше дребни детайли в архитектурата на университета през различните години на неговото съществуване, което пък направи картината в романа цялостна.
   Не бих казала, че имаше нещо кой знае колко необикновено в главната героиня - Аби, освен разбира се фактът, че беше пътешественичка във времето, но именно естественото ѝ поведение и реакции я направиха един симпатичен и близък за мен персонаж. Началото за нея в университета бе точно такова, каквото се очаква да бъде - изпълнено с голяма доза вълнение и малко тъга от отдалечаването от дома, нови запознанства и шумни купони... Още след първото си нощуване в университета обаче нормалното начало за Аби се превърна в обратното на това, когато именно тогава тя се върна години назад във времето. Аби беше объркана и уплашена, но не се поколеба да се впусне в разплитането на тази мистерия и в разгадаването на посланието, оставено от баба ѝ. А историята ѝ беше интересна и с това, че връщането ѝ назад, включваше неочаквани срещи, които касаеха нейните корени и минало.



   Колкото до Уил - верният спътник на Аби през годините, който, за разлика от нея пътуваше към бъдещето, за него ми се искаше да разбера малко повече и това е може би единствената ми критика към книгата. Неговите пътешествия от миналото и адаптирането му към бъдещето, което трябваше да преживее, бяха само загатнати и донякъде неговият образ си остана загадка. Връзката му с Аби обаче, зародила се някъде между годините, в които се срещаха отново, и отново, беше повече от очарователна. 
   Интересен беше образът на преподавателя по физика - професор Смит, който макар да не беше пътешественик във времето като Уил и Аби, се оказа някак си неразривно свързан с тяхната история и най-вече с тази на Аби. Той често се явяваше като герой-помощник за двамата и спомогна за разплитането на мистерията около пътуването във времето, но ролята му не свършваше дотам... 

   Ако обичате да "пътувате" във времето, да се впускате в разплитането на драматични семейни тайни и да се потапяте в симпатични любовни истории - то "Утрото идва навреме" е за вас! 

Коментари