"Въстаническа пролет" от Морган Роудс - ревю



    След решителния шурм, подпомогнат от магията на принцеса Лусия, цялата земя на Митика се намира под властта на Кървавия крал. Този триумф е отвел завоевателя още по-близо до дълго издирваната от него сила - силата на четирите елемента. Сдобиването с нея ще му гарантира пълна власт над трите покорени кралства, останалия свят и победа над смъртта. Могъщество, което ще го превърне в бог.
   И докато жителите на завладян Ауранос празнуват годежа на своята принцеса и сина на завзелия ги владетел, обедининяващите се под ново водачество паелсианци са единствените, въстанали срещу узурпатора.
   Те не подозират, че със съдбата на тяхната съпротива е обвързано и бъдещето на самия свят.

    Не очаквах, че интересът ми ще се запази и след тази книга, но ето че тя беше също толкова интересна, с напрегнати моменти и нови, завладяващи персонажи. Имаше и истински зародила се любовна история, която за разлика от тази в първата книга, ме накара да почувствам нещо и да обикна връзката, изградила се между персонажите.
   Клео бе по – силна, самоуверена и решителна в тази книга. Имаше своите моменти на слабости, но не се пречупи, както очаквах да се случи. Тя изгуби всичко, на което държеше и единственото, което искаше в тази книга, бе мъст. Успя да играе двойна роля, като едновременно изпълняваше нарежданията на краля, преструваше се на "добрата съпруга" на принца и същевременно готвеше преврат, който целеше убийството на крал Гай и връщането й обратно на трона. Мисля, че в тази книга, тя доказа, че е достатъчно силна и мъдра да управлява кралство, затова и нямам търпение да я видя като кралица.
   Лусия имаше малка роля в тази книга, защото в по – голяма част от нея беше заспала в дълбок сън. В сънищата си се срещаше с бдителя Алексий, от когото се опитваше да научи повече за магията, която притежава и това какво е способна да причини тя. Между тях припламнаха искри и мисля, че би се изградила страхотна връзка помежду им, ако не беше историята за могъществото на силата на Лусия.
   Магнус. Честно казано опитах да го харесам, но... той е прекалено слабохарактерен, на моменти го е страх да изрази мнението си пред краля, много лесно го нараняват думи от уж нищо не значещи за него хора. Направи гигантски грешки и през двете книги, които са непростими и показват слабостта му. Държеше се надуто, самоуверено, сякаш може да прави каквото си поиска, с когото си поиска, а едновременно с това го беше страх да се противопостави на баща си. Единственото хубаво, което мога да кажа е, че бе състрадателен на моменти, но от това нямаше голяма полза след като го беше страх да покаже и съчувствие. Не знам накъде ще се развие персонажът му, но искрено се надявам да тръгне в една по – добра посока.
   Романтичната история, за която исках да говоря, е тази между Джонас и Клео. Те преминаха през безкрайно много чувства помежду си: тъга, оскърбление, гняв, страст, привличане  и това прави връзката им толкова интересна, вълнуваща и аз определено ги ship-вам. Мисля, че Джонас е идеалната половинка за Клео, защото въпреки грешката от миналата му книга, той е човек на действието и всячески се опитваше да поправи нещата и отново да възвърне справедливостта в кралството.
   Както казах се появиха и нови персонажи, всеки, от които беше интересен, но основните: принц Ашур, който донесе със себе си мистерия, за това какво точно търси в това малко, сравнено с неговото, кралство. Едновременно с това ми се струва, че обърка чувствата на Ник (най – добрия приятел на Клео) и не знам, поне за мен ще бъде интересно да проследя ролята му в следващата книга. Лизандра влезе напълно неочаквано в книгата с много силен женски образ, непримирим пред нищо нрав и нужно ли е да казвам, че я обожавам? Друг персонаж, появяващ се в тази книга, бе Меления, която донесе още по – голямо объркване в мен за това какви точно са целите й. Защо общуваше с краля, какво е намислила – все въпроси, на които към момента не съм си отговорила.

    Втората книга бе също толкова поглъщаща, колкото първата. Имаше мистерия, магия, тръпка, цели две зародили се любовни истории, нови герои, които вълнуват, но с които идват нови и нови въпроси. Също и битки, отмъщения, които носят загуби както на омразни, така и на любими герои.     

Коментари