"Кажи ми три неща" от Джули Бъксбаум - ревю

    Джеси Холмс е принудена да загърби старите си живот и приятели в Чикаго, за да се премести в слънчевата и в началото не толкова дружелюбна атмосфера на Калифорния.  Новото семейство сблъсква Джеси с отварянето на стари рани, а в новото училище тя се запознава както с нови приятели, така и с настървени врагове. Това, което Джеси изобщо не очаква, се поява под формата на имейли, а именно – анонимен приятел, който започва да ѝ дава както съвети за „новобранци в училището”, така и да разкрива някои от най – съкровените си мисли и терзания. Отначало подхождайки със съмнение, Джеси постепенно разкрива и своите семейни проблеми, търсейки опора в анонимния НН (Някой Никойски).  Но кой е НН? Изглежда почти всички в училището са кандидати за позицията на НН и затова Джеси, следвайки знаците, започва да се опитва да разплете мистерията около тайнствения образ. Но дали ще успее без малко помощ от самия него?

Благодаря на издателство Егмонт за предоставеното копие! :)

   “Кажи ми три неща” е сърдечен разказ за новото начало и новите запознанства, но и за старите рани и старите приятелства. Романът ни среща с една героиня, която по свой начин преживява някои тежки травми от миналото, докато в настоящето си се сблъсква с нови трудности.  Книгата е много лека и приятна, но между сладките моменти, предизвикващи усмивки, се прокрадват и  горчиви теми като загубата на родител, изгубеното доверие, тормозът в училище и т.н.
   Ще започна с Джеси.  За Джеси могат да бъдат изредени хиляди определения, но това, което ми изниква първо в ума е „естествена”. Тя беше много естествен персонаж, който не се притесняваше да бъде себе си, независимо от подлите коментари на съученици и независимо дали бе в училище или във виртуалното пространство. Макар и страхувайки се от новото начало, Джеси, бидейки себе си, преминаваше през трудностите с високо вдигната глава, печелейки няколко верни приятели, но и известен брой злобни неприятели. Другото, което изключително много ми хареса при изграждането на нейния образ, бе как приемаше болката и тъгата. Авторката беше представила много реалистично последствията от загубата на родител и ако в повечето книги те са споменати „между другото”, то в тази героинята на Джеси преживяваше отново и отново загубата на майка си, дали споделяйки с НН, или припомняйки си съкровени моменти с нея. Затова и болката присъстваше като образ през цялото време на книгата, но без да бъде твърде тежко и драматично.


   Пристрастих се към връзката на Джеси с НН! Голяма част от днешните връзки започват виртуално, но анонимността на НН в тази не предвещаваше разказ със зловещ край, защото авторката си служеше много красиво с думите и направи тяхната история очарователно сладка. Хареса ми как Джеси и НН споделяха постепенно късчета от животите си,  използвайки само и единствено думите. Без визуален контакт. Без докосвания и откраднати целувки. Емоциите преливаха от съобщенията, разменени помежду им, дори тогава, когато си казваха дребни шегички, или споделяха по три на пръв поглед незначителни неща за себе си.
   Допадна ми, че Джули Бъксбаум беше вкарала с всеки един персонаж и по една важна тема. Със Скарлет, най – добрата приятелка, която Джеси се бе наложило да изостави в Чикаго, беше засегнала темата за това дали разстоянието наистина разделя хората, или това го правят самите те – вглъбени в собствените си проблеми и глухи за чуждите такива. С образа на бащата на Джеси, авторката бе вмъкнала темата за загубата на доверието и това как децата престават да споделят с родителите си, не заради възрастта, в която са, а заради нежеланието на възрастните да чуят и разберат техните чувства. Итън – героят, когото обикнах почти веднага, предаде урок за това как не бива да съдим за хората по тяхната външност, или пък по тяхното семейство. И след като споменах вече Итън – няма как да не кажа колко сладко беше, че именно поезията го свърза с Джеси - нещото, което беше толкова важно за нея в личен план. Постепенно се разбира и за страстта му към музиката – не онази, включваща шумни концерти и пищящи момичета, а по – скоро тази, включваща подрънкване на китарата за любим човек.

   "Кажи ми три неща" е книга, в която (1) наред със забавните моменти, присъстват и някои драматични и много емоционални такива, (2) героите ще ви накарат да се привържете към тях и техните истории, (3) любовната история е толкова сладка, че си нямате и на идея!

Коментари