Ема от Алегзандър Маккол Смит - ревю

    Запознайте се с една млада жена, която мисли, че знае всичко.
   Обикновено минава доста време, докато опознаеш самия себе си, а за Ема Удхаус пътят към себепознанието едва започва. След като завършва следването си, Ема се връща в семейното имение в Норфолк, където иска да основе фирма за интериорен дизайн. Скоро Ема се сприятелява с Хариет Смит – наивно и бедно, но очарователно млада момиче. Хариет се превръща в истинско вдъхновение за Ема и тя се отдавна на двете неща, които владее до съвършенство: да урежда живота на близки и познати съгласно собствените си представи и да сватосва несполучилите в любовта. Младата жена върши добрите си дела със самочувствието на човек, облагодетелстван от съдбата, но ѝ предстои да научи много неща за света и за себе си, да се запита дали е достатъчно да бъдеш красива, умна и богата, за да отсъждаш кое е добро за другите и кое – не; да разбере истината за обикновената човешка доброта, която ни помага да живеем заедно – и значението на истинската любов.

Много благодаря на издателство Еднорог за възможността, която ми предоставиха!

   „Ема” от Алегзандър Маккол Смит е една от онези книги, които бих описала като изключително симпатични. Лек, неангажиращ, със завидна доза чувство за хумор, романът разказва за едно упорито момиче и уроците за живота, които ѝ се налага да научи.
   Имала съм възможността да прочета оригинала от Джейн Остин (уникална книга, която обожавам), но не искам да ги сравнявам, затова и повече няма да спомена името на Остин. Това, което ми хареса в стила на Маккол Смит, беше неговата описателност. И то не тази досадна (за мен) описателност на природни детайли, да речем, ами това, че разказваше историята на всеки един новопоявил се персонаж. Радвам се, че авторът не се беше съсредоточил само върху характера на Ема, ами беше обърнал достатъчно внимание и на останалите герои, за да имам възможността да ги опозная, а пък и да се привържа към част от тях.
   Ема... Хм... от къде да започна... Ами аз наистина не харесвам Ема. Персонажът ѝ беше изграден много реалистично – с всички недостатъци на характера, но пък и положителни черти (като беше наблегнато на недостатъците). Проблемът ми с Ема е проблем, който имам с всички, имащи подобен на нейния характер – тя постоянно се бъркаше в живота на другите, до такава степен, че дори забравяше за своя, имаше голямо самочувствие, често – без покритие, не осъзнаваше кога наранява хората, кога не им помага, а им пречи, но пък беше откровена и наистина вярваше, че това, което прави е за добро. Личностно израстване при Ема имаше, но ми се стори недостатъчно и прекалено набързо скалъпено. Ако книгата беше по – дълга, може би щеше да бъде разгърнато в  по – голяма степен.
   Бащата на Ема – най – очарователният герой в книгата. Тревожеше се за всичко и за всички – винаги! Една малка част от персонажа му се доближаваше до мен – това, че бе хипохондрик. Страхуваше се от всякакви болести и зарази, подобно на мен – разбира се, не и в степен, близка до неговата. Не гледаше с добро око и на промените... Като цяло беше един мил, възрастен човек, който просто искаше семейството и близките му да бъдат около него.
   Колкото до другите герои – Джордж, друг мой любимец, заради доблестта да каже някои истини в лицето на Ема, Хариет, макар и леко наивна и глуповатичка на моменти, винаги милосърдна, госпожица Тейлър, която често даваше най – мъдрите съвети на Ема и още, и още герои, с които ще имате възможността да се запознаете, ако прочетете книгата.

   „Ема” беше пропита с комични ситуации, дело на реалистично изградени персонажи.  Книгата е едно приятно четиво, в което да се гмурнете през летните горещи дни.

Коментари