Ветровещ от Сюзан Денърд - ревю

Ревю на първата книга.

   След като експлозия унищожава кораба му, светът смята, че принц Мерик е мъртъв. Белязан, но жив, той е решен да докаже предателството на сестра си. Преди да достигне препълнената с бежанци кралска столица, той обитава улиците, защитавайки по-слабите, което води до появата на слухове за обезобразен полубог, който носи справедливост на потиснатите.
   Когато кървовещът Едуан разбира за обявената награда за главата на Изьолт, той прави всичко възможно да я намери пръв, докато тя не му предлага сделка... Сега те трябва да работят заедно, за да прекосят вещерските земи, чудейки се кой от двамата ще предаде другия пръв.
   След изненадваща атака и корабокрушение Сафи и императрицата от Марсток едвам спасяват живота си. Всеки миг представлява риск, а следващата стъпка на пиратите е да обявят война на Вещерия...

Благодаря на издателство Егмонт за възможността да прочета романа!


   Романът "Ветровещ" не успя да ме "отвее", както предшестващата го "Веровещица", но въпреки това беше едно наистина добро и силно продължение, което даде много нова информация за осмисляне за света и най-вече за героите в него. В тази втора книга като че ли действието се развиваше по-бавно, поне в първата си половина, но неочакваните обрати и битките на живот и смърт присъстваха и тук, както в първата книга, правейки романа напрегнат и изключително интересен!
   Пристрастих се към стила на Сюзан Денърд още в предишната книга. Както казах и в ревюто си за първата част, стилът ѝ силно ми напомня за този на Сара Дж. Маас, защото потапя изцяло в магическата атмосфера на романа и опасния свят, в който живеят персонажите. Макар да ми се стори, че в първата половина действието беше забавено, смятам, че това беше отчасти необходимо след събитията, случили се в края на предишния роман. В тази книга героите се бяха разпръснали, а Денърд позволи да надникнем в приключенията и трудностите, с които се срещна всеки от тях.
   Мерик, нубревенският принц, смятан от всички за мъртъв, бе поел на дълъг път към бедстващата си родина, заедно с Кам - напористо момиче, представящо се за момче, което бе и част от екипажа му на "Жана". Принцът почти през цялото време беше воден от желанието си за мъст - бе готов на всичко, за да стигне до сестра си, да изобличи пъклените ѝ планове и да отмъсти за опита ѝ да го убие, убеден, че тя е отговорна за това. Тези чувства обаче често го заслепяваха, поставяха го в много опасни ситуации и тук идваше ролята на Кам, която не само опитваше да му отвори очите, но и се впускаше наравно с него в битки на живот и смърт. 
   Сестрата на Мерик - Вивия, имаше много по-голяма роля в книгата от тази в предишната и смея да твърдя, че мнението ми за нея определено се промени към добро. Имаше смелостта да се противопостави на изключително силни личности и да отстоява позициите си като една бъдеща кралица. Денърд ни бе представила и една по-емоционална нейна страна, която не успях да доловя в първата книга - привързаността към баща ѝ, състояща се в търсенето на одобрението му, силната любов към починалата ѝ майка и обичта към брат ѝ.
   Сафи бързо се превърна в моя любимка в предишната книга. Смятам дарбата ѝ да разчита истината за изключително полезна, но и опасна, вкарвайки я в постоянни неприятности с властолюбиви личности. В края на първата част, тя прие сделката на императрицата на Марсток, поемайки с нея към империята, където да ѝ служи. Първоначалната скука, която  Сафи изпитваше по време на дългото пътуване с кораб към Марсток, много скоро се превърна в бягство на живот и смърт, след като претърпяха корабокрушение. Корабокрушението  обаче бе само първото от поредицата предизвикателства, пред които трябваше да се изправят императрица Ванес и Сафи. В историята на тези двете се появят и някои нови герои, към които не мога да скрия, че изпитах симпатии. 


   Ще завърша с двамата си най, най-любими персонажи от тази книга - Едуан и Изьолт. Който им е симпатизирал в предишната книга, определено ще им се зарадва и в тази. Не искам да разкривам точно през какви приключения и опасности преминаха двамата, но с всяко следващо определено ставаха все по-добър и сплотен екип. По мое мнение, те имаха и най-много напрегнати сцени, защото като че ли постоянно бяха изложени на опасност и преследвани от врагове. Специално образът на Изьолт беше любопитен и с това, че тя показа малко повече от своите способности и разкри  нещо много интересно за това как да се свързва с останалите и най-вече - с най-добрата си приятелка Сафи. Но повече за това - когато прочетете романа.

   Силно продължение на любима поредица, в което Сюзан Денърд доразви героите си, даде нова порция разкрития, но и мистерии за осмисляне и загатна задаващата се война, която ще бъде кулминацията на поредицата! Нямам търпение за следващата книга!

Коментари