събота, 18 февруари 2017 г.

Игра на нерви от Джийн Райън - ревю


   ИГРА НА НЕРВИ е анонимна игра, излъчвана на живо по интернет. Участниците трябва да изпълнят различни предизвикателства срещу неустоими награди – пари, дрехи, мотоциклети, коли, стипендии за университет.
   Когато Вий е избрана да участва, тя открива, че играта знае всичко за нея. Гейм мейкърите я изкушават с награди, подбрани за нея от страницата й в „ТоваСъмАз“ (нещо като фейсбук) и избират за неин партньор съвършеното момче – красивия Иън. Отначало всичко върви добре и феновете на Вий и Иън ги насърчават да приемат все по-трудни предизвикателства. Но в последния кръг за Голямата награда играта взема неочакван и опасен обрат. Изведнъж играчите трябва да играят за всичко или нищо, като залогът е животът им. Докъде ще стигне Вий преди да се откаже? И дали ще й позволят да се откаже?

   “Игра на нерви” със сигурност не беше от най-силните антиутопични романи, които съм чела, но пък бе достатъчно непредсказуем, напрегнат и плашещ, за да спечели интереса ми. Книгата илюстрираше свят, в който една игра, зад чийто екран се крият анонимни лица, е способна да диктува следващите действия на своите играчи, били те крайно безумни или дори рискови за техния живот, предлагайки им изкусителни награди. До къде са готови да стигнат участници за още материални облаги е еднакво любопитен въпрос като този до къде е готова да стигне играта при изпитването на техните граници и емоционалност и при навлизането в техните лични и драматични истории. 
   Сюжетът на “Игра на нерви” съдържаше нотки на антиутопия, трилър, драма и малко романтика и поради този факт, смятам, че ще допадне на доста широка читателска аудитория. Стилът на писане е ненатоварващ и достатъчно интересен, за да направи книгата завладяваща. Един от минусите, които регистрирах, бе че действието се развиваше прекалено бързо за вкуса ми – подобно на високоскоростно влакче. Нямаше да имам  нищо против, ако книгата беше по-дебела, но се спираше по-подробно на емоциите на героите след всичко, което им се наложи да преживеят. Може би нямаше да навреди и малко „по-дълбоко” навлизане в света на играта и психиката на нейните създатели – всъщност, тях така и не можахме да опознаем, а щеше да е интересен аспект от книгата. Другото е, че не бива да очаквате прекалена оригиналност от сюжета – има моменти, които ще ви се сторят познати от други антиутопии, ако сте почитатели на жанра. 
   Колкото до героите – допадна ми това колко реалистични изглеждаха действията им. Колкото и да отричаме, голяма част от хората биха постъпили по абсолютно същия начин, ако бяха на мястото на героите. Кой би отказал да получи най-желаното си в момента нещо, срещу изпълняването на едно просто предизвикателсво? Е, разбира се, колкото по-скъпи и желани ставаха наградите, толкова и по-сложни и откачени ставаха предизвикателствата, а задръжките на героите падаха все повече и повече. Типичен пример за подобно поведение бяха и двамата главни персонажи – Вий и Иън. За Вий всичко започна като лично предизвикателство. Кой би повярвал, че е достатъчно смела да се гмурне в такова приключение? Въпреки опитите на приятелите ѝ да я предпазят, тя продължи в играта, рискувайки освен честта си и разкриването на някои лични подробности от миналото си. Хареса ми, че макар да се впускаше в изпълняването на предизвикателствата (колкото и опасни да бяха те), съвестта на Вий често се обаждаше. Смятам, че поставена до останалите играчи, с които се запознахме, Вий би могла да мине за много "умерен" такъв, а и си припомням, че именно границите на разума ѝ попречиха да изпълни безумните нареждания на гейм мейкърите към края на книгата.
   Иън - верният и очарователен партньор на Вий. Той може би бе възможно най-подходящият (или неподходящият - зависи как разглеждате нещата) партньор за Вий, защото съумяваше да ѝ даде кураж по време на най-напрегнатите за нея мигове и в моментите, в които тя беше силно разколебана.  Искаше ми се да опозная повече от личността на Иън и неговото минало, защото той определено се подрежда сред интересните за книгата герои. За жалост, това, което научих за него, бе силното му желание за свобода и независимост, в каквато посока бяха и неговите награди. 

   "Игра на нерви" е една напрегната антиутопия, поставяща въпроса за човешките граници. Екшън и високоскоростно действие - ако сте почитатели на жанра, този роман ще ви допадне. 

2 коментара:

  1. Чудесно ревю. Бях започнала да се колебая при купуването, но мнението ти ме окуражи да й дам шанс. Благодаря! Продължавай все така!

    ОтговорИзтриване