"Миг преди никога" от Джесика Редмерски - ревю

Двадесетгодишната Камрин Бенет винаги се е стремяла да мисли и живее отвъд очакванията. Тя знае, че иска нещо повече от живота от това да повтаря стъпките на хората преди нея до безкрай. И тя мисли, че животът є върви в правилната посока. До момента, в който всичко се разпада. Въоръжена с раница и мобилен телефон, без посока или цел, Камрин се качва на автобуса и се отправя по пътя в търсене на себе си. Това, което намира обаче, е мъж на име Андрю Париш. Той не е много по-различен от нея, но крие своите тъмни тайни. Само че Камрин се е заклела никога вече да не сваля гарда. И със сигурност никога да не се влюбва. Но нещата, които прави с Андрю, са отвъд всичко, което Камрин някога е мислила, че може да направи. Той й показва какво означава да живее отвъд ограниченията, да се отдаде на най-дълбоките и най-мрачните си желания. Той се превръща в ядрото на вълнуващ и смел нов живот, в който се преплитат любов, страст и емоция по начини, които Камрин не е мислила за възможни. Но дали тъмната тайна от миналото на Андрю ще ги направи едно неразривно цяло или ще ги раздели завинаги?

   Избрах "Миг преди никога", защото се нуждаех от нещо леко, което се чете бързо и всъщност не сгреших – тази книги е именно такава! Книгата бе с ненатоварващ стил на писане, много диалози и малко описания. За съжаление обаче сюжетът й далеч не беше от най – интересните – беше плосък, липсваше каквато и да е креативност, действията на героите бяха изключително предвидими, а любовната история, през по – голямата си част, беше сведена до плътските удоволствия. Не съм толкова изненадана, защото до голяма степен очаквах нещо подобно.
   В началото Камрин имаше голям потенциал да се превърне в една от любимите ми героини, защото смятам за изключително смело това отправяне сам на „някъде” си в търсене на себе си, но за съжаление бързо-бързо го пропиля с невъзможността си да се справи сама в някои ситуации и държанието си на „девойка в беда” (на 2-3 пъти се налагаше Андрю да я спасява, а мисля, че в тези моменти би могла да се справи и сама). Може би просто съм отвикнала да чета за такива слаби героини... Другото, което изобщо, ама изобщо не ми хареса е, че се съгласи да бъде, ъъъ „притежавана”. Що за глупост?
   Андрю също нямаше как да ми стане любимец, предвид факта, че се вписваше в образа на „перфектно” изглеждащото момче със зелени очи, което, познайте... свири на китара и пее  с омагьосващия си глас! О, да не забравим и множеството момичета, които в миналото си бе използвал и с които като че ли ми струваше на моменти, че се „хвали” – може пък и да греша. Знам, че ненавиждах персонажа му и дори и личната му история, колкото и да опитах, не ме трогна.
   Отношенията между двамата донякъде ми харесаха – като се изключат „плътските” им преживявания, ми хареса това постепенно опознаваме между двамата. В самото началото не си вярваха и не споделяха всичко един за друг, имаше я онази мистерия, която се усеща при опознаването между двама души, но постепенно се научиха да си имат по – голямо доверие и това бе особено важно за Камрин, защото се научи да се отпуска и да споделя повече. Харесах и цялата тази идея за пътуването, което всъщност бе нещото, което ги сближи. Харесах самото приключение „пътешествие” и може би ако авторката бе наблегнала по – скоро на това, книгата щеше повече да ми хареса.

   „Миг преди никога” е лека книга, която се чете бързо, но която има изключително предвидими герои и също толкова предвидим сюжет. Определено ставаше за убиване на времето, но със сигурност няма да посегна повече към нея, нито пък към втората част.  

Коментари