"Как да бъдеш популярна. Дневник" от Мая ван Уейгънън - ревю

 Популярна. Дефиницията на тази дума винаги е била малко неясна в главата ми. Знаех какво не означава. Не означава да те изберат последна. Не означава да ти се присмиват или да няма с кого да седнеш. Не означава да си сама. Но това вече не ми е достатъчно. Надявам се, че в края на осми клас ще знам какво е да си популярна. Възможно ли е съветите за популярност отпреди повече от половин век да са все още приложими?...
Запратена в изгнание на дъното на социалната стълбица в училище, Мая ван Уейгънън решава да започне уникален социален експеримент: да прекара цялата учебна година, следвайки съвети, взети от наръчник по популярност от 1950 година! Могат ли една маша за коса, куп нелепи дрехи, малко вазелин вместо сенки за очи и наниз перли да помогнат на Мая в стремежа й да стане популярна?
Резултатите от тази истинска история са смешни, излагащи, понякога болезнени и показват пътя към порастването, което невинаги се случва както си представяме, но си има и своите добри страни (дори ако първо трябва да наденеш кюлоти, за да ги достигнеш). Разказана с неповторимо чувство за хумор, историята на Мая служи за пример на читатели на всяка възраст за това колко много можеш да постигнеш, стига да проявиш доброта и самочувствие.


Забавна! Това е първото, за което се сещам, ако трябва да определя книгата с една дума. Това е перфектната книга, с която да се отпуснете за един ден.
Ситуацията в училището на Мая няма да ви изненада – спортистите са на върха – те са най – популярните, а срамежливите и необщителни хора, като Мая и нейната най – добра приятелка – на дъното. Всеки има своята групичка, към която сякаш е завинаги прикрепен и от която сякаш няма мърдане. Но Мая, в своята упоритост да се доближи поне малко до тази въпросна "популярност" променя това и предизвиква силни сътресения в т.н. "социална стълбица". Следвайки стриктно съветите на Бети, Мая не постигна това, което очаквах... Всъщност, постигна много повече. Тя промени не само своя начин на мислене, но и този на много от съучениците си. Тя доказа, че общуването между различните групички и различните характери, всъщност не е никак страшно. 


  Ако в началото Мая беше все още неуверена, срамуваше се от някои от резултатите в експеримента, то в края вече беше много силна и уверена. Знаеше, че е постигнала успех и че е направила нещо много по – голямо, отколкото е очаквала. Без съмнение беше интересно да проследя този експеримент и записките, които си водеше, които доведоха до това, което е тя в края на книгата. Въпреки върховете и спадовете, тя не се отказа от целта си и в крайна сметка я постигна.
Както казах, книгата беше пропита с чувство за хумор – имаше моменти, които биха ви разсмели до сълзи. Освен това, обаче, книгата обхващаше и серозни проблеми като бедността в градчето, в което живее Мая – тя определено не беше натрапила този проблем, но го беше споменала на няколко пъти и нямаше как да не му обърна внимание. Друг, вече основен проблем, който книгата разглеждаше са наложените стереотипи, за които споменах по – горе, но с които Мая се опитваше да се бори.

Забавни ситуации, свеж хумор, но и сериозно застъпени теми, това е което ни поднася Мая със своя интересен дневник, който стриктно проследява резултатите от ескперимента.
Към края на книгата виждаме и някои различни и интересни дефиниции на думата "популярност" А каква е вашата?

Коментари