"Мечът на лятото" от Рик Риърдън - ревю

Магнус Чейс винаги е бил хлапе с проблеми. След загадъчната смърт на майка си той живее по улиците на Бостън, като оцелява единствено благодарение на острия си ум. Един ден обаче го намира негов чичо - човек, който никога не е срещал, а майка му е смятала за опасен. Този чичо му разказва невъзможни неща: че Магнус е син на северен бог, легендите на викингите са истина и боговете на Асгард се готвят за война. За да спре надвисналия Рагнарьок, Магнус трябва да претърси Деветте свята за оръжие, което е било изгубено преди хиляди години. А когато атаката на огнените великани го принуждава да избира между собствената си сигурност и живота на хиляди, Магнус взима фаталното решение. Понякога единственият начин да започнеш нов живот е да умреш...


Много благодаря на издателство Егмонт за възможността да прочета книгата!

Рик Риърдън за пореден път ни представи митологията, този път скандинавската, по интересен начин с типичното за стила си на писане чувство за хумор, модерен, достъпен език и интересни и завладяващи персонажи.
Магнус Чейс далеч не бе просто бездомникът, за когото се мислеше. Не, той беше син на скандинавски бог, а съдбата му бе да попречи на опасни врагове да осъществят злите си планове за унищожението на света, който познаваме. Но преди това трябваше да… умре. Това бе шокиращо за мен, защото за първи път чета книга, в която главният герой всъщност е мъртъв. Не беше толкова странно колкото очаквах, защото през по – голямата част от времето дори забравях, че той е мъртвец. Магнус беше пълен с живот (хаха), постоянно пускаше саркастични забележки и дори в най – напрегнатите, а понякога и смъртоносни ситуации не губеше чувството си за хумор. Без съмнение той претърпя и много голяма личностна промяна. От бездомникът, който бе в началото, се превърна в героя, който попречи на злото да възтържествува. Неговият образ напомняше на този на Пърси, но си имаше и свой чар, който ще ви накара да го обикнете.
  Сам, Блиц и Харт бяха верните му приятели, които не го оставиха и в най – напечените ситуации. Те бяха тези, които неведнъж излагаха живота си на риск, за да бъдат до него и тези, без които той нямаше да успее. Обикнах ги до един! Страшно харесах този екип, който се създаде, връзката между тях и приключенията, които изживяха заедно. Сам беше онзи силен женски персонаж, за когото обожавам да чета в книгите, а Блиц и Харт – семейството, което вярваше в Магнус и неговите възможности през цялото време.
Напрежението струеше от всяка страница на книгата, защото героите, почти във всеки момент, бяха изправени пред опасни ситуации, които бяха част от пътя им към мисията да спрат опасното чудовище – вълкът  Фенрир, да опустоши света. По пътя си те се срещнаха и с много богове, които абсолютно нищо не ми говореха преди да прочета книгата. От тях най – силно впечатление ми направиха Локи, който макар и лош, бе забавен, Фрея, която бе едновременно сериозна и твърда, но и нежна и мила, Фрей, бащата на Магнус, за когото изградих страхотно мнение, въпреки краткия момент с него, който имахме. Изобщо, Рик бе изградил всички персонажи по невероятен начин, но аз не съм и очаквала друго.

Магнус се впуска в едно приключение, заедно със своите най – верни приятели: джужето Блиц, валкирията Сам и елфа Харт. Четиримата се изправят заедно пред опасни врагове, изпълняват рисковани поръчения, влизат в смъртоносни битки, за да достигнат заветната си цел. Ако обичате високото напрежение, примесено с голяма доза чувство за хумор и най – вече историите с богове, в този случай скандинавски, то тази книга определено е за вас.

Коментари