"Самодива" от Краси Зуркова - ревю


   Теодора Славин пристига в Принстън за първата си година на обучение. Сама в непозната страна и далеч от семейството си в България, тя всячески се опитва да се адаптира към американските привички и предизвикателствата на колежанския живот, сред които и първата любов. Запленена от енигматичния Джейк и не по-малко привлекателния му и мистериозен брат Рис, Теа неусетно е въвлечена в чувствен и мистичен свят - колкото неустоим, толкова и опасен. В този свят, изтъкан от неуловими сенки, старогръцки митове се преплитат с българските легенди за самодивите - красиви горски духове, които прелъстяват и погубват мъжете. А Теа е на път да разбули семейна тайна, която ще преобърне живота ѝ завинаги... ако съумее да приеме факта, че мъртъв не винаги означава изчезнал и любовта не винаги разграничава двете.


Благодаря на издателство Егмонт за възможността за предварителен прочит на книгата!

   „Самодива” преплиташе в себе си мистерия, в която потъвах с всяка следваща страница, митология, представена по изключително красив начин, любов, която бе едновременно очарователна и страстна.

  Елементите на българска и гръцка митология бяха най - любимото ми в книгата. Авторката бе успяла да ги представи по наистина оригинален и интересен начин, отсявайки от митовете и легендите най – важното за развитието на сюжета в романа. Изкуството също имаше своята роля: музиката беше неизменна част от живота на главната героиня, а красотата на поезията, струеше от страниците, свързани с митология.
   Теодора (Теа) определено в началото много харесах като персонаж, заради смелостта ѝ да замине толкова далеч от дома и семейството, от сигурността. Възхищавах ѝ се за това, че реши да се впусне в разследване, което нямаше никаква представа къде ще я отведе. Друго, което обикнах в нейния персонаж, беше музиката – обожавам хора на изкуството, а докато четях моментите, в които свиреше, си представях звуците на пиано. Впоследствие изборите, които Теа направи, малко ме отдалечиха от нея, но все така ми бе интересно да разбера докъде ще стигне с разплитането на загадката около мъртвата си сестра.
   Двамата братя – Джейк и Рис, се появиха в книгата, носещи със себе си още една доза мистерия за Теа. Рис не беше мой тип персонаж, но би се харесал на всеки, който обича „загадъчните” мъже. Той не разкриваше много за себе си, което будеше любопитство и имаше необясним копнеж към Теа (необясним само до един момент от книгата). Лично за мен нещата между двамата се случиха прекалено бързо. Нямам нищо против “любовта от пръв поглед”, но много ми се искаше връзката между тях да е по – постепенна – мисля, че тогава щях да се влюбя в тях като двойка. Другото, което не харесах е, че ми сe струваше, че взаимоотношенията им са сведени само до чисто физическото привличане... Не успях да усетя дълбоката емоционалност, която очаквах.
   Джейк е човекът, когото обичах във всеки един момент на книгата. Харесах свенливостта, която проявяваше на моменти, загрижеността към брат си и тази ненатрапчива тайнственост, която струеше от него. Малкото моменти, които имаше с Теа ми се сториха едновременно сладки, емоционални и страстни.

   “Самодива” предлага на читателите красив стил на писане, включващ забележителни описания, увлекателен сюжет и митология, която буди копнежа за още и още... 

Коментари

  1. Още едно страхотно ревю! До средата на книгата съм, но съм съгласна с всичко, което каза. Джейк ми допада доста повече като персонаж, взаимоотношенията на Теа и Рис за сега се развиват доста бързо, което не ми харесва особено, но пък може би това е единственото лошо нещо в книгата, което съм намерила досега. Нямам търпение да разбера как свършва! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасно ревю. Нищо, че е написана от българка книгата изглежда доста обещаваща и сякаш митологичните елементи ще я направят още по-интересна. Ще бъде прочетена някой ден със сигурност. :)

    ОтговорИзтриване
  3. Разкошно ревю, а и нямам търпение да започна също толкова прекрасната книга. Браво!

    ОтговорИзтриване
  4. Чудесно ревю!Радвам се, че книгата ти е харесала.

    ОтговорИзтриване
  5. Много хубаво ревю, браво! Съгласна съм с доста неща и книгата ме увлече невероятно, обаче когато стигнах края ме разочарова. Беше претупан, имаше доста елементи, които не бяха доизпипани и останах с въпроси като "Това защо така? Какво се случи с този/тази?"... Имаше доста моменти, които авторката не е доизпипала. Начинът й на писане е увлекателен, обаче аз конкретно съжалявам, че си закупих книгата, защото са пари хвърлени на вятъра. Също така персонажите страшно ми напомнят на "Дневниците на вампира", любовен триъгълник, брат който не споделя почти нищо за себе си и друг, който прилича на Стефан повече отколкото бих искала.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар