понеделник, 30 януари 2017 г.

Империя на бури от Сара Дж. Маас - ревю

Ревю на втората книга.                               Ревю на четвъртата книга. 


   Владетелката асасин се е заклела да нe обръща отново гръб на кралството си. Още повече, че тя може би е единствената, способна да събере армия, която да се противопостави на Демонския крал и неговите зверове. Ала Ераван ще използва миналото, съюзниците и враговете на Елин срещу самата нея.
   Всички могъщи кралства на Ерилея разчитат младата жена да ги поведе към победа, а сърцето й е отдадено на воина-принц, застанал до нея. Какво – или кого – ще е готова да пожертва тя, за да спаси света си от разрушение.


Големи благодарности на издателство Егмонт за възможността!

   Сара Дж. Маас надмина всичките ми очаквания и за мен Империя на бури” се оказа най-епичната книга от поредицата до момента! Авторката отново ме потопи в този свят на война, измяна, страст, магия с невероятния си описателен стил, който поглъща от първата страница. Романът беше наситен с битки, изцеждащи силите на героите до последната капка, със страстни и горещи сцени между някои от любимите двойки и с много изненадващи разкрития от миналото на част от персонажите. „Империя от бури” бе коктейл от тръпка, драма, обрати, любов и си заслужаваше всяка страница, всеки ред, всяка дума!


   Много харесах една от основните идеи, които забелязах в тази книга – обединяването на всички герои в една голяма група, бореща се с антигероите-окупатори, които постепенно завладяваха света. Допадна ми това постепенно напасване между персонажите, синхронът между тях, който постигнаха в битките, приятелските взаимоотношения, които изградиха и готовността да влязат в битка за живота на другия. В такава голяма компания, която беше решила да ни предостави авторката, беше невъзможно да не се получат и някои враждебни ситуации, много комични такива, а също голяма доза романтични моменти.
   В романа отличих три големи битки, които поставиха силите и възможностите на героите пред краен предел. Това е и другото, което ми направи впечатление в тази книга – чрез битките Сара изпитваше върховната точка в способностите на персонажите, като във всяка следваща битка те я надхвърляха все повече и повече. Това най-ярко пролича при две от дамите в романа - Елин и Лизандра.


   След като засегнах темата за развитието у героите, реших да се насоча към всеки от тях индивидуално. Елин. Няма как да не започна с главната героиня, имаща особено ключова роля в тази книга. Връщам се назад към първите три книги, в които Елин все още търсеше своята личност, опитваше се да възприеме силите си, да влезе в синхрон с тях, да приеме голямата отговорност, която носи. Премина през хиляди перипетии, предателства, несигурост, безсилие, страх. В четвъртата книга тя беше уверена в своите способности, доверяваше се на силата си, разчиташе на своите приятели и се бореше в тяхно име и за тяхната свобода. В тази книга Елин влезе в ролята на Лидерът – тя застана начело във всички битки, борейки се с последните си сили за живота на своя отбор бойци. Елин беше „мозъкът” на всички планове за действие срещу враговете, зададе посоката на движение (и буквално, и преносно), по време на най-инфарктните моменти спечели на своя страна изненадващи съюзници – изобщо, в тази книга Елин Галантиус беше във вихъра си! Казах това с едно на ум, че Сара създава винаги несъвършени персонажи – такива, които грешат. И Елин не прави изключение – в тази книга тя допусна грешки (които бързо осъзна), разочарова на моменти приятелите си, за които обаче беше и най-голяма опора. Успяхме да видим Елин във всевъзможни роли, във всяка от които тя беше боец, но най-дългоочакваната роля, поне за мен, е не само на уверена и справедлива кралица, но и на такава, управляваща в един по-стабилен свят, каквато, убедена съм, ще я видим в края на поредицата.
   Манон беше не по-малко интересен персонаж. Тя се превърна в моя любимка още в предишната книга, защото видях, че е способна да чувства. Още с първите глави на тази тя затвърди това ми мнение като показа, че има и съвест. Готова на всичко за своите Тринайсет, Манон се изправи срещу гнева на баба си, срещу гнева на всички вещици, впускайки се в кървави битки, поставящи под въпрос безсмъртието ѝ, заедно със своя Абраксос. Във втората половина на книгата, тя стана част от все по-многочислената група на Елин, което ни позволи да я видим в интересни отношения с останалите членове на екипажа и по-конкретно - отношенията между нея и Дориан. Симпатизирам им още от предишната книга, затова не останах разочарована от развитието във връзката им в тази. В този роман Манон показа много повече от "човешкото" в себе си, взимайки няколко много разумни решения за това на чия страна във войната иска да бъде, а единственото, което бих искала да видя от нея във финалната книга, е отново да застане в ролята си на лидер на Тринайсетте (защото те ми липсваха в тази), а защо не и (тук малък спойлер) кралица на Пустошта?
   Лизандра, поредната силна героиня от поредицата, също ме изненада в тази книга с ключовата си роля в битките. Силата ѝ според мен спокойно може да се конкурира с тази на Елин, предвид факта, че тя неведнъж ги измъкна от критични ситуации. Подобно на останалите герои от книгата, Лизандра достигаше до предела на силите си в тежките битки, използвайки всевъзможни животински и митологични форми и изпитвайки тяхната издръжливост. Както останалите персонажи, така и Лизандра криеше своите слабости - миналото, което ѝ пречеше да изгради стабилна връзка с Едион. Не е необходимо да ви казвам колко много ми се иска да видя тези двамата заедно, защото химията помежду им се усеща осезаемо из страниците на книгата, но преди това да стане е необходимо тя да превъзмогне миналото си, а той и да изглади проблемните отношения от настоящето с баща си.
   Роуан и Елин. Тук идва моментът за дребна критика. И нямам нищо против сцените между тях, които са по-сексуално наситени в тази книга, защото ги обожавам като двойка. Имам против това, че Роуан отсъстваше в тази книга, името му беше свързано единствено с това на Елин. И ако тя се отличи като индивидуална личност, то той остана просто "любовникът на Елин". Смятам, че неговата индивидуалност беше потъпкана в романа и това е наистина единственото нещо, което не ми хареса. Съвсем накратко за отсъствието на Каол - нещото, подразнило повечето фенове - не, той не ми липсваше, просто защото никога не се е подреждал сред любимите ми герои. 


   Историята, която се развиваше паралелно с тази на голямата и щура компания на Елин, движеща се предимно по море, бе тази на Лоркан и Елида - двама много различни персонажи, намерили пресечната точка в една гора и в компанията на няколко илкена. Беше любопитно да проследя как Елида - едно момиче, станало жертва на  крайни жестокости в близкото си минало, с единствена цел - достигането на Елин и предаването на така могъщия камък, се запознава с Лоркан - елфът на стотици години, антигерой от предишната книга. Това беше една неочаквано добра комбинация, в която Лоркан гарантираше сигурността на Елида с НЕчовешките си сили, докато тя му даваше ценна информация и поне по мое мнение, променяше самия него малко, по малко. 

   Очаквайте неочакваното от "Империя на бури"! Едно шеметно пътешествие по вода в компанията на любими герои като Елин, Манон, Лизандра, Едион, Дориан и Роуан, наситено с битки, обрати, изненадващи разкрития от миналото, които биха могли да спасят света, който героите познават, много страст и романтика, описани в забележителния стил на Сара Дж. Маас, с който тя се е доказвала многократно!

четвъртък, 26 януари 2017 г.

Краля демон от Синда Уилямс Чайма - ревю

   В планинския град Превала са настъпили трудни времена. Бившият крадец Хан Алистър е готов на крайности, за да намери прехрана за майка си и сестра си. Но не може да продаде единственото си ценно притежание – дебелите сребърни гривни, които са на китките му, откакто се помни. Сигурно е, че в тях се крие магия, защото растат заедно с него, а и не е открил начин да ги свали. 
   Един ден, докато е на лов, Хан се сблъсква с трима млади магьосници, на път да опожарят свещената планина на Ханалеа. Без да осъзнава съдбовността на деянието си, той отнема амулета на Мика Баяр, син на Висшия магьосник, за да се подсигури, че арогантното момче няма да го използва срещу него. Но амулетът пази страшна история – някога е принадлежал на Краля демон, довел света до ръба на разрушението преди хиляда години. Магическият предмет е страшен залог и Хан разбира, че Баяр няма да се спрат пред нищо, за да си го върнат.
   През това време на принцеса Раиса ана‘Мариана ѝ предстои да поведе своята собствена битка. След като е яздила и ловувала със семейството на баща си в продължение на три години, тя се е върнала в двора. Раиса се стреми да стане като Ханалеа, легендарната кралица воин, убила Краля демон и спасила света. Само че майка ѝ очевидно ѝ е подготвила друга участ – сватба, противоречаща на всички ценности за Кралството.

Благодарности на издателство ЕМАС за предоставената възможнот!

   Въпреки че пиша ревю за книгата чак сега, я прочетох още в първите дни на януари и определено останах приятно впечатлена! С първия роман от поредицата, Синда Уилямс Чайма успя да ме „вкара” в книгата и един свят на магия, кралски интриги, бунтове и неспирни приключения. Това, че книгата развиваше паралелно две различни истории (които намериха своите допирни точки в даден етап) позволи надникването в животите на двама коренно различни герои: Хан Алистър, момче, принудено да краде, за да изхранва семейството си, с остър език и тайни, за които самият той не подозира и Раиса – принцеса в бляскав живот, но не по-леки изпитания. Стилът е лек, историята едновременно напрегната и забавна – ако сте почитатели на жанра, няма да останете разочаровани!
   Много обичам, когато книгите постепенно те вкарват в света си, какъвто беше и случаят с „Краля демон”. Поднасянето на информацията на малки порции, ми позволи да опозная постепенно както героите в книгата, така и магическия ѝ свят. С течение на книгата се разбира за ролята ѝ в миналото настоящето, а е загатното и за ролята ѝ в бъдещето. Имаше нещо много симпатично в легендите, разказвани из страниците на книгата, за миналото на този измъчен свят, което ме накара да го обикна толкова силно. Не мога обаче да не кажа по няколко думи и за пристрастията си към двамата главни герои – Раиса и Хан.
   Не съдете прибързано за принцеса Раиса, само заради титлата ѝ. Истината е, че да, тя беше много своеволна героиня, която чисто по човешки често грешеше, но се стремеше да съхрани себе си във всеки един момент. Хареса ми, че не се примиряваше със съдбата, която другите ѝ бяха отредели, а вървеше по своите правила, често рискувайки живота си, но винаги оставайки вярна на себе си. Действията ѝ невинаги се припокриваха с верните решения, които трябваше да вземе, а действаше така, както сърцето ѝ диктуваше. Като друго качество на Раиса мога да изтъкна опитите ѝ да бъде достоен бъдещ владетел. За разлика от майка си - тя се опитваше да научи максимално количество информация за случващото се в земите ѝ и да се изплъзне от контрола на определено персони в кралството. Смятам, че в бъдеще със сигурност ще я видим в ролята на кралица и съм убедена, че ще я опознаем в още по-добра светлина.
   Колкото до Хан – борбен герой, изхранващ с цената на всичко семейството си, с тайнствено минало, за което самият той не знае? Несъмнено един изключително интересен персонаж, носещ силен дух на оцеляващ. Хан беше герой с огромно чувство за хумор, което не изгуби и след всичките трудности, които му се стовариха на главата. Няма как да отрека, че се привързах страшно много към него с течение на приключенията и опасностите, в които се впускаше. А нещата, които постепенно научих за миналото на Хан (тук се появява ролята на магията в неговия живот), които до голяма степен предопределиха и неговото бъдеще, го направиха още по-интересен и загадъчен в очите ми. 
   Интересно беше как книгата успя да преплете съдбите на двама толкова различни персонажи като Хан и Раиса. Колкото и кратка да беше срещата между двамата в тази книга, смятам че в следващата ще се насладим на повече моменти между тях и че сблъсъкът им в тази беше определящ за бъдещето на магичния свят в поредицата. Една принцеса и един крадец с интересни дарби - звучи вълнуващо. 
   Второстепенните герои бяха не по-малко завладяващи от главните. Като започнем с най-верния другар на Хан - Жарава, който беше с него буквално от първата до последната страница, от първото предизвикателство, с което се сблъскаха двамата герои, до последното, продължим с други двама, малко по-различни герои - Мика и Амон, които в дадени етапи от книгата разколебаваха сърцето на Раиса, един антигерой - лорд Баяр, ламтящ за кралската власт и готов да използва всякакви методи да се добере до нея и завършим с даровитата лечителка Върба - майката на Жарава, превърнала се в много от моментите в такава и за Хан. 

   Един прекрасен фентъзи свят, в които да се потопите, готвещ много изненади и приключения, изпълнени с напрегнати моменти. Може да очаквате голяма доза магия и екшън, интересни и различни персонажи, готови да се изправят пред предизвикателствата, които им готви всеки един ден. 

сряда, 25 януари 2017 г.

Top 5 Wednesday (18)


Днешният топ 5 е посветен на подценяваните книги. И друг път съм писала за книги, които заслужават повече внимание, било то в тагове или в отделни постове с препоръки (ако желаете, може да надникнете в този мой пост), затова не ми беше трудно веднага да посоча пет заглавия, които заслужават повече читателско внимание:

5."Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир - Мислех си, че книгата получава доста голямо внимание, предвид ревютата за нея, които изчетох (повечето от тях положителни), но явно не е достатъчно, след като има опасност останалите части да не бъдат преведени на български. Тъжно, защото с този дебютен роман, смятам, че Сабаа даде заявка за една много силна и напрегната поредица. Ревюто ми за книгата тук.

4."Вестители" от Цветелина Владимирова - Радвам се, че покрай процеса по издаването на втората книга от тази поредица, се шуми повече за нея, защото тя определено си заслужава. Един интересен фентъзи роман, написан от българка, който започнах да чета с големи предразсдъци, а не биваше. Ревю - тук.

3."Морето на спокойствието" от Катя Милей - Смятам, че тази книга заслужава много по-голямо внимание, заради проблемите, които засяга и взаимоотношенията в нея. Книгата е едновременно тъжна, красива и много романтична. Тук може да прочетете повече за нея. 

2."Тези плитки гробове" от Дженифър Донъли - Явно не успявам да се сдържа и винаги в постове, свързани с подценени книги, включвам и името на Дженифър Донъли. Този роман отново ме спечели с невероятния стил на писане на Донъли. Историята беше завладяваща и тайнствена, включваше малко екшън, силна и целеустремена героиня, интересна епоха (Ню Йорк в края на 19-ти в.) и разбира се, къде без романтичната история. Ревю.

1."Гънка във времето" от Маделин Ленгъл - Всъщност, тази книга е доста известна в световен мащаб, но за жалост така и не пожъна успеха, който очаквах, тук, в България. А историята е повече от невероятна - съдържаше купища интересни моменти и множество идеи за интерпретация. Бих описала стила на писане като еднакво насочен и към децата, и към възрастните - една книга, подходяща за всеки със сърце. Ревю - тук.

понеделник, 23 януари 2017 г.

The Book Community Tag

credit

~ Здравейте! ~ 
Бях тагната от Теди, за което много благодаря! Аз от своя страна оставям тага отворен - който желае да отговори на въпросите, да се чувства свободен да го направи :)
И така...

1.Герои от две различни книги, които биха били страхотна двойка.
- Доста интересен въпрос, чиито отговори на други блогъри четох с любопитство. Доста се затруднявам да отговоря на този въпрос, подобно на тях, защото всички двойки, които ship-вам са... epic! *3 часа по-късно* Неп, все още не ми хрумва нищо...

2.Вземи броя букви от името си и напиши книгата, която отговаря на техния брой върху рафта. Прочел/а ли си тази книга? Ако да, какво мислиш за нея?
- Отговарям с третата книга на рафта, който е срещу мен (той е с непрочетени книги) иии книгата е - "Мъглите на Авалон" от Марион Зимър Брадли. Купих си я, защото една колежка ми разказа страхотни неща за нея, а и съм луда по всичко, свързано с легендата за Артур, така че нямам търпение да я прочета!

3.Три любими поредици – защо ти харесват? Защо ги препоръчваш?
- "Кръвни връзки" - защото Сидни и Ейдриън са в нея, duh...
"Адски устройства" - Касандра Клеър пише просто невероятно, а това, съчетано с времето и мястото, на което се развива действието - Лондон през 19 в., гарантират удоволствието от четенето на тази трилогия!
"Стъкленият трон" - един жесток фентъзи свят, нестихващо напрежение и адски интересни персонажи, които през цялото време шокират с действията си! Препоръчвам ГОРЕЩО!

4.Най-добрата книга, която прочете през изминалата година.
- Повече за "най-добрите книги" в този мой пост.

5.Автор, чиято книга би купил/а без дори да си чел/а резюмето.
- Най-голямо доверие към момента имам на Касандра Клеър.

6.Любимо място за четене.
- Мекото ми легло.

7.Любима книжна сцена – момент, който се е запечатал в съзнанието ти.
- Битката между Манон и Селена - въпреки че не я смятам за най-силната сцена от поредицата, че дори и от книгата, незнайно защо все още виждам пред погледа си дуела между двете.

8.Любим книжен блогър.
- Добре, това ще да е дълъг списък: ТедиГабиПамелаЮлия, ИлиянаЮлиНораАди и още много, и много, но това са страниците, които посещавам най-често.

9.Любим книжен влогър.
- Четат ли двама, Bookables, PeruseProject, Riley Marie, abookutopia, Between Chapters

10.Любим книжен профил в instagram.
- Готови ли сте за поредния списък? throneofreadersjustanotherbookishblogbookishbakesbooksalex_alexbookscelinereadsvixenreadsbookloverbrasil и мнооого други...

неделя, 1 януари 2017 г.

Какво прочетох през 2016 г.


Честита Нова година! Пожелавам ви тази година да бъде изпълнена с много красиви емоции и прекрасни книги!
 С малко закъснение качвам книжната равносметка за цялата 2016 година - това е списъкът с всички прочетени книги през изминалата година, както и оценките, които съм им дала:
* книгите са подредени в последователeн ред, според датата, на която съм ги прочела *

2.Най-дългото пътуване от Никълъс Спаркс - 4/5
3.Поезия. Публицистика от Гео Милев - 2/5
4.Мит, обред и литература от Томислав Дяков - 4/5
5.Всички наши места от Дженифър Нивън - 4/5 
7.Аз бях тук от Гейл Форман - 3/5 
8.Поезия от Атанас Далчев - 2/5
9.Избрани стихотворения от Елисавета Багряна - 4/5
13.Разкази от Йордан Йовков - 4/5
16.Поезия от Никола Вапцаров - 3/5
19.Момичетата от филма от Зоуи Дийн - 1/5
30.Тютюн от Димитър Димов - 4/5
37.Ако върнеш времето назад от Александра Потър - 2/5
39.Убийство по списък от Малкълм Роуз - 3/5
49.Кралят беглец от Дженифър Нилсън - 1/5
50.Хари Потър и стаята на тайните - 5/5
56.Хари Потър и затворникът от Азкабан - 4/5
59.Марсианецът от Анди Уеър - 4/5
60.Хари Потър и огненият бокал от Дж. К. Роулинг - 5/5
61.Аз още броя дните от Георги Бърдаров - 2/5
64.Стихотворения от Катул - 3/5
65.Роклята от Софи Никълъс - 4/5
66.Хари Потър и орденът на феникса - 5/5
67.Брит-Мари беше тук от Фредерик Бакман - 5/5
68.По залез от Александра Бракен - 5/5
69.Сирената от Кийра Кас - 4/5
70.Призраци в моята глава от Пол Трембли - 4/5
71.Звезден полет от Мелиса Ландърс - 5/5
72.Уаби-саби от Франсеск Миралес - 5/5
73.Ангелско нашествие от Сюзън Ий - 5/5
74.Ангелски свят от Сюзън Ий - 5/5
75.Няма да получите омразата ми от Антоан Лейри - 5/5
76.Чукът на Тор от Рик Риърдън - 5/5
77.Ясновидците от Либа Брей - 5/5
78.Веровещица от Сюзан Денърд - 5/5
79.Целувка в Ню Йорк от Катрин Райдър - 4/5
80.Бляскавият двор от Ришел Мийд - 3/5

Music Sunday (6)

Какъв по-добър начин за започване на годината от един музикален пост?