четвъртък, 31 март 2016 г.

Какво прочетох през месец март


Този месец, изненадващо, прочетох повече книги, отколкото очаквах. Ето и до кои заглавия успях да се докосна:

1.Стъкленият меч - Виктория Айвярд. Ревю - тук. Оценка: 4/5 звезди. 

2.Поезия - Никола Вапцаров. Четеното на поезия за мен просто е агония... Настина не обичам поезията. При Вапцаров ми хареса вярата, която струеше от стихотворенията му, но дотук. Оценка: 3/5 звезди.

3.Светлината, която не виждаме - Антъни Доер. Ревю - тук. Оценка: 5/5 звезди.

4.Предимствата да бъдеш аутсайдер - Стивън Чбоски. Ревю - тук. Оценка: 3/5 звезди.

5.Момичетата от филма - Зоуи Дийн. Книгата ми беше подарък и не знаех, че е втора част от поредица, когато я започнах. Не ми беше трудно да навляза в сюжета обаче и да предположа какво се е случило в първата книга. И така, книгата беше доста зле, по мое мнение. Бе изпълнена с клишета, често срещани сюжетни линии, предвидими герои, които се държаха изключително... малоумно на моменти. Много е дразнещо, когато авторите създават "перфектните" персонажи, без никакви слабости в характера и от друга страна персонажи, които се държат гадно и нямат абсолютно никакви положителни черти в себе си. Цялата драма, около която се въртеше книгата, бе безсмислена, сюжетът на романа бе безсмислен, нищо в тази книга нямаше смисъл. И затова оценка: 1/5 звезди от мен. Извинявам се, ако тази книга е любима на някого от вас, това просто е моето мнение.

6.Миг преди никога - Джесика Редмерски. Ревю - тук. Оценка: 3/5 звезди.

7.Кралица на сенките - Сара Дж. Маас. Ревю - тук. Оценка: 5/5 звезди.

8.Дете на пустинята - Олуин Хамилтън. Ревю - тук. Оценка: 4/5 звезди.

Дете на пустинята от Олуин Хамилтън - ревю


   Дъстуок е суров град без изход. Това не е място за човек, ако е беден или ако е сирак, или ако е жена. А Амани Ал’Хиза е принудена да го нарича свой дом. Тя иска да се измъкне оттам и да види света, за който е слушала единствено от историите край огъня. Тогава се появява мистериозен чужденец без име и шансът ѝ е да избяга заедно с него. Но пустинята е изпълнена с опасна магия. Армията на султана ги преследва и Амани скоро се оказва в центъра на яростен бунт...




Благодарности на издателство Егмонт за възможността!

   “Дете на пустинята” бе четиво с бързо развиващо се действие, с нотки на уестърн, но основно придържащо се към арабската култура. Книгата преплиташе в себе си много митология, магия, мистерия, а пустинната сцена, на която се развиваше действието, успя да оживее пред очите ми по един забележителен начин. Авторката се бе справила блестящо с предаването на атмосферата, а силните герои бяха още едни плюс към невероятно изградения свят и оригиналния сюжет на книгата.
    Както казах, действието в книгата се развиваше много бързо, но едновременно с това имаше и моменти, в които авторката се спираше и даваше на читателя да осмисли какво се е случило. Редуваха се моментите, в които тя въвеждаше читателя в света и даваше описания за начина на живот, културата и традициите на арабската държава и моментите, в които главната героиня се впускаше в битки и рискуваше живота си. Тази приказност, която струеше от книгата, бе другото, което ми хареса в сюжета, а и най – вече лекотата, с която авторката бе разказала митовете, част от които в последствие се оказват реалност.   
  Амани бе момиче, което много й пречеше в едно общество, където жените нямат права и право на глас, а са приемани просто като машини за деца. Тя обаче беше изключително борбена и не можеше да се примири с този факт, затова търсеше всякакви начини за бягство от това малко градче, в което се чувстваше като затворник. Отличен стрелец, с изключително умен и хитър подход към ситуациите, в които изпадаше, Амани през цялото време поемаше рискове, но винаги постигаше целите си.
   Джин беше спътникът на Амани, който понякога я избавяше от опасни ситуации (както и тя него). Двамата бяха забележителен тандем, като постепенно изградиха силни взаимоотношения помежду си. Любовната история не беше на преден план в книгата, но пък малките моменти между Джин и Амани бяха напълно достатъчни. Джин като персонаж бе много, много мистериозен на моменти. До около средата на книгата не се знаеше почти нищичко за него, за миналото и семейството му, а той нямаше и желание да сподели и някак си усещах, че крие огромна тайна, но.... наистина не очаквах това (ще трябва да разберете сами)
   Останалите герои от книгата бяха също толкова забележителни. Все още авторката не ни е запознала с главния злодей на историята – султана, но затова пък бе въвела друг лош герой – Нагуиб, който създаде доста трудности за двамата главни герои. Няма книга без герои – помощници, в чиято роля влязоха забележителната Шазад – въплъщение на силната и смела женска героиня, принц Ахмед, към когото нямаше как да не изпитам симпатии, заради жаждата му да въдвори справедливост в този свят, Бахи, който внасяше нотките на хумор и Хала, за която до момента се знае съвсем малко като това, че играе леко гаднярка на моменти, но е също и един силен женски персонаж.

   Препоръчвам  книгата на всички, които обичат интересните и добре изградени светове, сюжетите, пълни с изненади и неочаквани обрати, героите, които правят така, че митовете и приказките да оживеят.

понеделник, 28 март 2016 г.

Кралица на сенките от Сара Дж. Маас - ревю

Ревю на първата книга.
Ревю на втората книга.
Ревю на третата книга.

    Всички, които Селена Сардотиен обича, са ѝ отнети. Но тя най-накрая се завръща в империята - за да получи своето отмъщение, за да спаси някога славното си кралство и за да се изправи лице в лице със сенките на миналото си. Тя е приела да бъде Елин Галантиус, кралица на Терасен. Но, за да си върне трона, трябва да се бори. За братовчед си - воин, готов да умре за нея. За приятеля си - млад мъж, заточен в чудовищен затвор. И за своя народ - поробен от жесток крал и въпреки това очакващ триумфалното завръщане на изгубената си кралица.




Много благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност!

   УАУ! Ще мисля дълго за тази книга, за събитията, случили се в нея и за невероятните й персонажи! По мое мнение тя до момента е най – добрата в поредицата, заради уникалните си нови герои, в които се влюбих, заради голямото развитие у старите, които вече обичах, заради изненадващите обрати, присъстващи в голяма част от книгата и емоционалните моменти, които разтапяха сърцето ми. Изпитвам много повече от любов към книгата.
   Прекрасните описания на Сара, повличането в този свят на тайни, магия, кралско подтисничество, жестокост и интриги, продължават и в тази книга. Описанията в нито една от книгите й не са ме отегчавали, защото чрез тях, тя успява майсторски добре да изгради обстановката в книгата и да те повлече в нея. Светът в книгата изцяло ме погълна и дори не усетих кога съм стигнала до последната й страница...
   Книгата започна с Дориан, борещ се в себе си с едно чудовище, превзело душата му.  Тази вътрешна борба продължи по време на почти цялата книга, като много често той губеше надежда за спасение - забравяше приятелите си, забравяше самия себе си и това какво наистина представлява. Беше погълнат от мрак, а демонът, който живееше в него, го принуждаваше да прави ужасяващи неща против волята му.
   Лизандра бе една от силните новопоявили се героини. Тя бързо се превърна в моя любимка с тежката си история от миналото, жертването на собствената си личност в името на малката Еванджелин и силната си непоколебимост да изложи живота си на риск, когато нещо застрашаваше любимите й хора. Приятелството й с Елин бе изключително интересно за наблюдаване, защото доверието на Елин се печели доста трудно, а Лизандра го спечели с не една или две свои постъпки. Пропуснах да кажа и за уникалната дарба на Лиз (няма да издавам спойлери), която по мое мнение е по – добра и от тази на Елин (а аз наистина харесвам подпалваческите й умения)
   Елин започна да преживява своята трансформация още в предишната книга, като още тогава Селена почти не съществуваше и от нея бе останала само бледа сянка. В тази книга асасина Селена категорично бе мъртъв, за да даде живот на другия образ  - този на силната кралица Елин Галантиус,  готова на всичко за да получи своето възмездие, да спаси приятелите си и да се възкачи на трона. Тя премина през много тежки битки, като нито една от тях не успя да я пречупи. Държанието й беше като на истинска кралица – знаеше кога може да си позволи да заповядва и кога да послуша нечий мъдър съвет, знаеше кога е времето да се отдаде на себе си и чувствата си, знаеше и кога да послуша разума си. И след всички ужасни неща, които й се наложи да преживее през тези четири книги, тя бе успяла да запази това типично за нея чувство за хумор, което проличаваше едновременно в отношенията й с Лизандра, Роуан и Едион.
   Несрин бе още едно ново попълнение към поредицата. В началото, държанието й бе в стил „ледената кралица” – определено не показваше много емоции и не позволяваше да бъде опозната. И все пак усещах как постепенно се привързва към пъстрата групичка на Елин. Пътят на бунтовничка, Несрин бе избрала против волята на семейството си и това я направи в очите ми още по - борбен образ от това, което бе показала до момента. Тя също допринесе много за тази книга, като спаси живота на много от приятелите си от бандата на Елин, а и благодарение на нея, Каол успя отново да изпита близки до „любовта” чувства.
   Отношенията между Едион и Елин бяха точно такива, каквито предполагах, че ще бъдат – братско – сестрински. Беше изключително сладко как постоянно се тревожеше за нея и поставяше нейния живот пред своя собствен. Сладко, но и разбираемо, предвид факта, че тя бе кралицата. С тях двамата се получаваха и едни от най – забавните моменти в книгата, защото и двамата са големи инати. Каол в тази книга се бе отдал изцяло на мисията си да спаси Дориан, като през  голяма част от времето се винеше и съжаляваше за това, че го е изоставил с чудовищния крал. И от мъжките персонажи на последно, но не по важност място – Роуан. В тази книга той и Елин имаха много повече „моменти”. Връзката им определено се разви доста повече, спрямо миналата книга, а посоката, в която го направи определено ми хареса. Не очаквах двамата да си подхождат толкова много, но ето че са напът да се превърнат в моя любима двойка. Грижовността, нежността, страстта, любовта, се усещаха осезаемо от страниците на книгата. Двамата са свързани по един изключителен начин и мога да твърдя, че за мен връзката им е... неразрушима. Определено се надявам, а и очаквам, в края на тази поредица да са заедно.
   Манон претърпя голяма трансформация през тази книга и в началото й сякаш четях за коренно различна личност, от тази, която беше в края. В началото на книгата тя се бе оставила да бъде контролирана, нещо крайно нетипично за нея, беше безсилна и безпомощна да се опълчи на заповедите, които получаваше, но постепенно, с помощта на останалите вещици, успя да се превърне в един силен и унищожителен лидер, който не допуска да му нареждат други и особено пък врагове. В тази книга тя прояви повече емоционалност, отколкото в предишната, което определено ми допадна. Видях, че не е толкова коравосърдечна и е способна да чувства.

   Последната, за която ще говоря, е Елида – тя също беше нов персонаж, който бе доста различен от станалите. Елида започна плахо – въпреки че ужасно се страхуваше, тя имаше надежди за бъдещето си и желаеше единствено да бъде свободна, далеч от земите, пропити с кръв. Плановете й се промениха със срещата й с Манон. Водачката на Крилото, Елида прие като своя закрилница, въпреки първоначалния си страх от нея. Срещу закрилата на Манон, тя трябваше да се превърне в неин шпионин, което не прие с особено желание, но благодарение, на което се разкриха съществени тайни, пазени от жестокия й чичо.  Нямам категорично мнение за нея, но очакванията ми от персонажа й са да стане по - смела и решителна. Мисля, че определено има потенциал да се превърне в един от останалите силни женски образи от поредицата. 

  Обичам всичко в стила на писане на Сара Дж. Маас - от пъстрите персонажи, които изгражда, през невероятния свят, който се разтваря във въображението ми, емоционалостта във взаимоотношенията между персонажите, до напрежението във всяка една ситуация, в която са поставени героите. Продължението на "Стъкленият трон" - "Кралица на сенките" не прави изключение и в него присъстват всички тези елементи. Препоръчвам горещо!

сряда, 23 март 2016 г.

Миг преди никога от Джесика Редмерски - ревю

Двадесетгодишната Камрин Бенет винаги се е стремяла да мисли и живее отвъд очакванията. Тя знае, че иска нещо повече от живота от това да повтаря стъпките на хората преди нея до безкрай. И тя мисли, че животът є върви в правилната посока. До момента, в който всичко се разпада. Въоръжена с раница и мобилен телефон, без посока или цел, Камрин се качва на автобуса и се отправя по пътя в търсене на себе си. Това, което намира обаче, е мъж на име Андрю Париш. Той не е много по-различен от нея, но крие своите тъмни тайни. Само че Камрин се е заклела никога вече да не сваля гарда. И със сигурност никога да не се влюбва. Но нещата, които прави с Андрю, са отвъд всичко, което Камрин някога е мислила, че може да направи. Той й показва какво означава да живее отвъд ограниченията, да се отдаде на най-дълбоките и най-мрачните си желания. Той се превръща в ядрото на вълнуващ и смел нов живот, в който се преплитат любов, страст и емоция по начини, които Камрин не е мислила за възможни. Но дали тъмната тайна от миналото на Андрю ще ги направи едно неразривно цяло или ще ги раздели завинаги?

   Избрах "Миг преди никога", защото се нуждаех от нещо леко, което се чете бързо и всъщност не сгреших – тази книги е именно такава! Книгата бе с ненатоварващ стил на писане, много диалози и малко описания. За съжаление обаче сюжетът й далеч не беше от най – интересните – беше плосък, липсваше каквато и да е креативност, действията на героите бяха изключително предвидими, а любовната история, през по – голямата си част, беше сведена до плътските удоволствия. Не съм толкова изненадана, защото до голяма степен очаквах нещо подобно.
   В началото Камрин имаше голям потенциал да се превърне в една от любимите ми героини, защото смятам за изключително смело това отправяне сам на „някъде” си в търсене на себе си, но за съжаление бързо-бързо го пропиля с невъзможността си да се справи сама в някои ситуации и държанието си на „девойка в беда” (на 2-3 пъти се налагаше Андрю да я спасява, а мисля, че в тези моменти би могла да се справи и сама). Може би просто съм отвикнала да чета за такива слаби героини... Другото, което изобщо, ама изобщо не ми хареса е, че се съгласи да бъде, ъъъ „притежавана”. Що за глупост?
   Андрю също нямаше как да ми стане любимец, предвид факта, че се вписваше в образа на „перфектно” изглеждащото момче със зелени очи, което, познайте... свири на китара и пее  с омагьосващия си глас! О, да не забравим и множеството момичета, които в миналото си бе използвал и с които като че ли ми струваше на моменти, че се „хвали” – може пък и да греша. Знам, че ненавиждах персонажа му и дори и личната му история, колкото и да опитах, не ме трогна.
   Отношенията между двамата донякъде ми харесаха – като се изключат „плътските” им преживявания, ми хареса това постепенно опознаваме между двамата. В самото началото не си вярваха и не споделяха всичко един за друг, имаше я онази мистерия, която се усеща при опознаването между двама души, но постепенно се научиха да си имат по – голямо доверие и това бе особено важно за Камрин, защото се научи да се отпуска и да споделя повече. Харесах и цялата тази идея за пътуването, което всъщност бе нещото, което ги сближи. Харесах самото приключение „пътешествие” и може би ако авторката бе наблегнала по – скоро на това, книгата щеше повече да ми хареса.

   „Миг преди никога” е лека книга, която се чете бързо, но която има изключително предвидими герои и също толкова предвидим сюжет. Определено ставаше за убиване на времето, но със сигурност няма да посегна повече към нея, нито пък към втората част.  

вторник, 22 март 2016 г.

The Reading Habits Tag

credit
Благодаря на Илияна за този таг :)

1.Имаш ли специално място вкъщи за четене?
- Леглото. Честно казано никак не ми е удобно да чета на стол/фотьойл

2.Книгоразделител или обикновен лист хартия?
- Книгоразделител

3.Можеш да спреш да чете по всяко едно време или трябва да спреш на определена страница, глава, част и др.?
- Принципно предпочитам да стигам до определена глава, но напоследък често ми се случва да стигам до случайно място на книгата и просто да спирам да чета.

4.Пиеш ли или ядеш ли докато четеш?
- Не, защото се разсейвам

5.Можеш ли да четеш докато слушаш музика или гледаш телевизия?
- Да слушам музика и да чета - да, но да чета и да гледам... Мога да чета на работещ телевизор, но не и когато гледам нещо на него :D

6.Една книга в даден момент или няколко наведнъж?
- Зависи. Имам моменти, когато чета по няколко, има и такива, в които чета една.

7.Четене вкъщи или навсякъде?
- Предпочитам вкъщи, разбира се, защото ми е най - удобно, но чета навсякъде - и в метрото, и в училище, и в чакалнята на зъболекар/ортодонт...

8.Четене на глас или наум?
- Наум. Не си спомням изобщо някога да съм си чела на глас, освен ако не чета пред/за някого.

9.Четеш ли всичко или пропускаш страници?
- На интересните книги не пропускам нищичко, но на тези, които са ми средна категория интересни или ужасни, се е случвало да пропускам цели абзаци и дори страници.

10.Пречупваш ли подвързията или я пазиш чисто нова?
- Гледам да запазвам книгите в колкото се може по - добро състояние.

11.Пишеш ли в книгите?
- Не.

Тагвам: ТедиЮлиМери. Разбира се и всеки, който иска да го направи, а не е тагнат досега  :)

понеделник, 21 март 2016 г.

I Love Spring Book Tag

credit
Много благодаря на Мери за този прекрасен таг :)

1.Каква е пролетта, там където живееш?
- Понякога топла, друг път прохладна, слънчева, но и дъждовна...

2.Най-очакваното излизане на книга, тази пролет
- "Лейди полунощ", "Кралица на сенките", "Дете на пустинята"

3.Покажи корица, която ти напомня за пролетта













4.Къде ще четеш тази пролет?
- У дома и в метрото

5.Намерете корица със слънцето на нея
- Нямам такава, но затова пък ето на един залез:













6.Кой са любимите ти пролетни четива?
- Мисля, че този сезон е много подходящ за contemporary книги, а аз обожавам този жанр, така че може би ще заложа на него.

7.Намерете книга с много различни цветове по нея
- Не знам коя е най - цветната ми книга, но ще дам за пример тази: 













Тагвам: ИлиянаЕленаГери и Ана

събота, 19 март 2016 г.

25 Bookish Facts About Me


Миналата година направих пост с няколко факта за мен, свързани с книгите (тук), които няма да бъдат включени в този. Надявам се някак си да успея да ги докарам до 25

1.Не ям и не пия нищо, докато чета. Не само, че се разсейвам, но ми е и неудобно.
2.Мога да чета на шум. Някак си успявам да се абстрахирам от обстановката и да се вглъбя в книгата.
3.В метрото винаги чета книга под музикален съпровод. Не мисля, че съм способна да пътувам в метрото без да слушам музика.
4.По принцип отбелязвам книгите си с разделители. Дори си намерих едни уникални такива, НО когато разделителят се намира в другия край на апартамента (не знам как става това) обикновено слагам възглавница, одеяло или дистанционно.
5.Най - късно съм седяла, за да чета наистина, наистина интересна книга до около 4 ч. сутринта, а книгата беше една от частите на "Академия за вампири" - не помня точно коя.
6.Най - препрочитаните ми моменти от книга са тези от "Индигова магия" на Ришел Мийд.
7.Трилъри и криминални книги не чета. Мисля, че имам около 2-3 от жанра, но като цяло не съм почитателка.
8.Обичам книгите да имат щастлив край. Книги, които имат лош край, обикновено намразвам.
9.Предпочитам поредици пред самостоятелни книги.
10.Рядко чета произведенията за училище през лятната ваканция, защото докато ги вземем, вече съм ги забравила.
11.Независимо дали една класика ми е страшно интересна или не, я чета бавно. 
12.Опитвала съм се да чета в кола много пъти, но всеки път ми става лошо още на първата страничка. 
13.Когато бях... втори клас, може би, кучето ми унищожи една книга, която наистина обичах - "Тошко Африкански" и си спомням, че плаках за нея мнооого.
14.Не огъвам книгите, не мога да пиша по тях, дори не мога да лепя цветни листчета на страниците с любими цитати. Обичам когато книгите изглеждат точно така както са били купени - като чисто нови... НО за жалост рядко остават такива.
15.Обичам обаче, когато книгата е надписана от човека, който ми я е подарил.
16.Подобно на много хора, обожавам аромата на хартията, който имат новите книги.
17.Често ми се случва да чета по няколко книги едновременно. Когато някоя книга ми върви бавно, започвам втора, ако и с нея не се получат нещата - трета...
18.Случвало ми се е да отменям среща с приятели, заради интересна книга. Съжалявам!
19.Обожавам да правя снимки на книги! Друг е въпросът дали ме бива за това...
20.Плача и на тъжните, и на щастливите моменти в книгите. Особено ако се привържа наистина много към персонажите.
21.И като казах това, героите в книгите без съмнение са НАЙ-важното нещо за мен в една книга.
22.Имам само две книги, които не съм успяла да прочета докрай.
23.Понякога давам в Goodreads по - високи оценки на книгите, отколкото мисля, че заслужават.
24.В момента книгите ми са подредени по жанр, след това по издателство и големина.
25.Любовта ми към книгите се дължи изцяло на родителите ми, които също обожават да четат.

вторник, 15 март 2016 г.

Предимствата да бъдеш аутсайдер от Стивън Чбоски - ревю

Да стоиш и наблюдаваш живота отстрани...
... това предлага уникална перспектива. 
Но понякога идва време да разбереш 
какво е да си в центъра на събитията.

   Това е история за неведомите пътища на живота в гимназията. За света на първите срещи, за семейната драма, за новите приятели, за секса, наркотиците и, добре де, рокендрола.Но преди всичко, това е история за онези странни моменти, познати като порастване. 


   “Предимствата да бъдеш аутсайдер” бе емоционална книга, която обаче така и не успя да ме докосне. Положителните страни, които открих в нея, бяха пъстрите персонажи и това как бяха представени те. Хареса ми и формата, под която беше представен сюжетът – чрез писма на главния герой, в които той разсъждаваше за случките, за които разказваше. Негативите бяха, че така и не успях да се потопя истински в историята – сюжетът на моменти се движеше изключително бавно и протяжно. Взаимоотношенията между героите ми се струваха странни и на моменти не ги разбирах напълно. Вероятно защото самите персонажи бяха коренно различни от мен и от обкръжението ми, не знам. Харесах самите тях по отделно, но не и как общуваха помежду си.

   Действието в книгата се разви за една година, в която главният герой – Чарли, изпита много нови емоции, благодарение на новата групичка, в която попадна. Като персонаж той беше изключително чувствителен. Не ми пречеше това, че го разчувстваха едновременно и добрите, и лошите моменти, дори, колкото и да е странно, това е нещото, което изключително много ми хареса. Свикнала съм мъжките персонажи да са по – сдържани, „силни”, а той определено не беше такъв. Хареса ми и това как анализираше някои от ситуациите, остроумието, но и наивността му на моменти. Няма как да не спомена и колко объркана се почувствах по отношение на него на няколко пъти, защото в някои моменти той действаше „по сценарий”,  а в други – много спонтанно. Не ми хареса това, че в някои ситуации не беше себе си и ми отне време, за да разбера защо. В миналото си, Чарли бе изживял драматична история, която силно беше повлияла на настоящия му живот, бе променила и самия него като човек. Разбирах тази драматична част от книгата, но тя така и не успя да ме докосне.


   Сам и Патрик бяха верните приятели на Чарли, които също имаха важна роля за книгата. Те го приобщиха към шарената си групичка и се превърнаха в може би най – голямата опора за Чарли. Те му помогнаха да израстне, да научи по някое друго нещо за живота и най - вече го запознаха с две от най – важните неща за човека: приятелството и любовта. Сам и Патрик бяха много естествени и си бях изградила ясна представа за двамата, но и при тях си задавах въпроси на моменти от типа на: „Защо го правят?” , „Необходима ли е тази сцена?”
   Чарли и взаимоотношенията със семейството му, беше другото, което за съжаление не ми допадна. В някои ситуации семейството му се държеше много естествено и много ясно можех да си представя как ако бях на тяхно място бих постъпила по същия начин, но в други моменти те просто се държаха неадекватно и се питах какво изобщо чета. Сестра му особено ми направи най – голямо впечатление. Тя честно казано не знаеше какво точно иска, беше много объркана в чувствата и емоциите си и понякога си го изкарваше на семейството си и най – вече на Чарли. От гадна, ставаше добра, после отново заядлива и това ми дойде мааалко в повече. 

   „Предимствата да бъдеш аутсайдер” е емоционална и дълбока книга, която за съжаление не е моята книга. Тя разказва за израстването на едно необикновено момче и представя богатство от интересни персонажи, които обаче не са достатъчни, за да компенсират мудното действие.

събота, 12 март 2016 г.

The Harry Potter Spells Book Tag

credit

Видях този книжен таг в блога на Елена, въпросите ми се сториха интересни и реших да го направя :)

1.Акцио - Предстояща книга,която нямаш търпение да си вземеш.
- Толкова са много... Може би точно в момента това е Lady Midnight.

2.Алохомора - Книга, "отваряща" началото на поредица.
- "Кръвни връзки" от Ришел Мийд. Не знам дали изобщо има нещо, което да не харесвам в тази книга, а и като цяло в поредицата.

3.Експекто Патронум - Книга,свързана с хубави спомени от детството ти.
- Имах много любими детски книжки, всяка от тях, свързана с хубави спомени. "Лили Чудото" - мама спонтанно ми купуваше книжки от поредицата и ги прочитах за броени часове. "Задната къща" беше също една невероятна книга, за чието прочитане съм седяла до късно. Обичам много и "Чернишка", която си спомням, че прочетох през един следобед на село...

4.Приори Инкантато - Последната книга,която прочете.
- "Светлината, която не виждаме" от Антъни Доер. 

5.Обливиате - Книга,която би искал/а никога да не беше чел/а.
- Казвала съм го много пъти - мразя книгата "Спомни си" на Мейси Бекет. Съжалявам, че си я купих, съжалявам и че си загубих времето с нея. Всъщност, прочетох едва половината от нея и въпреки всичко съжалявам.

6.Ридикулус - Книга,която поражда смях.
- "Марли и аз", "Тайният живот на Беки Б", "Пърси Джаксън"...

7.Круцио - Книга, болезнена за четене.
- Не си падам по прекалено тъжните книги, но ще кажа "Последна песен" от Никълъс Спаркс, защото плаках наистина много на нея и определено на моменти бе болезнена за мен.

четвъртък, 10 март 2016 г.

Светлината, която не виждаме от Антъни Доер - ревю

   Мари-Лор живее с баща си в Париж, близо до Природоисторическия музей, където той работи като пазител на ключовете. Когато е на шест, Мари-Лор губи зрението си. Двустранно перде. Нелечимо. Места, които са ѝ били познати, се превръщат в лабиринти, изпълнени с опасности. Но истинската опасност предстои – войната започва и немците окупират Париж. Мари-Лор и баща ѝ бягат в Сен Мало при чичо ѝ. Младото момиче се бори с трудностите и постепенно става ключов агент на Съпротивата.
   Вернер Пфениг отраства в бедно миньорско градче в Германия със сестра си Юта. Един ден двамата откриват старо радио. Седмица по-късно Вернер вече може да го сглобява и разглобява със затворени очи. За него радиото се превръща в страст, но и в надежда за избавление от предопределената участ да работи в мините. Талантът му осигурява място в академия на Хитлерюгенд, но реалността се оказва брутална – насилието и агресията са част от обучението. Скоро попада и в месомелачката на войната – изпратен е на фронта, където има за задача да засича радиопредаванията на Съпротивата.
   Радиовълните свързват животите на Мари-Лор и Вернер дълго преди те да се срещнат. Войната е навсякъде около тях, но още една страшна тайна лежи на пътя им – тайна, заради която някои нацисти са готови да преобърнат Европа.


   „Светлината, която не виждаме” е една от най – красиво написаните книги, които някога съм чела! С невероятните си описания, тя ме пренесе във времето на Втората световна война, където няколко герои, много различни един от друг, преплетоха съдбите си и изживяха едни от най – мъчителните мигове в живота си. Книгата прескача през годините, после се връща обратно, за да ни разкаже за детството и израстването на персонажите и по този начин успява да изгради силна връзка между героите  и читателя.
   Описанията бяха тези, които най – силно ме впечатлиха в книгата. Те успяха да пресъздадат по един много реален начин самата обстановка в романа и много ясно си представях местата, на които се развиваше действието (Франция и Германия). Описанията донесоха и голяма доза емоционалност на книгата – именно чрез тях успях да изпитам страха и паниката на хората, а по – късно и тяхната смелост. Втората световна война определено беше събитието, около което се движеше сюжетът на книгата, но самата война не беше изведена на преден план, а по – скоро чувствата на героите и това какво тя ги принуждаваше да правят.
   Привързах се изключително много към Мари-Лор, главнана героиня, чийто живот успях да проследя от ранно детство до дълбока старост. Тя премина през този тежък за нея период с помощта на няколко второстепенни герои като изключителния й баща, който се грижеше за нея с невероятна нежност, после прачичо ѝ Етиен, който на моменти може и да бе странен, но беше много великодушен, мадам Манек, която се превърна в майка за Мари-Лор и беше тази, която отключи борбеността у това малко момиче и не на последно място Вернер, чието кратко познанство спаси живота ѝ. Мари беше сляпа, но това не попречи да продължава да вижда красотата – красотата на литературата и морската пещера с охлювчета, която постоянно я зовеше. Тя бе един изключителен персонаж, който ме вдъхнови и разчувства.
   Животът на Вернер, другият главен персонаж, отново бива проследен от ранно детство. Той също беше изключителен герой, но имаше съдба, по – тежка дори и от тази на Мари-Лор. Отраснал в сиропиталище с единствения си роднина – сестра си Юта, той беше принуден да я изостави за една война, в която нямаше желание да участва. Като човек на науката, той беше използван умело от немците, за да засича радио честотите на Съпротивата. Цялата жестокост на войната и терорът, на който се нагледа в академията, му бяха чужди и може би неговите глави бяха най – тежки за мен.
   Книгата представя и живота на един герой, който аз причислявам към отрицателните персонажи – Фон Румпел. Болен от рак, той се бореше за живота си, като бе готов на абсолютно всичко, за да се добере до диаманта „Лумналото море” – камъкът, който осигурява вечен живот на притежателя си, но смърт за обкръжаващите го. Въпреки че го разглеждах по – скоро в негативен план, Фон Румпел бе също толкова интересен за проследяване. Той беше обсебен от диаманта и това да го притежава и чаках всеки следващ негов ход за откриването му.
   Любовната история се разви за изключително кратко време и беше една нищожна част от книгата. Въпреки това ми бе един от най – любимите моменти, защото преплете съдбите на двамата ми любими главни герои. Любовта обаче беше неизменна част от книгата: любовта на един баща към неговата дъщеря, любовта на една майка към единствения ѝ син (майката на Фредерик), любовта на едно момиче към нейния брат.

   Книгата е с изключително красив стил на писане и прекрасни описания, пресъздаващи по невероятен начин обстановката. Тя е едно емоционално пътешествие между страници, разказващи за животите и оцеляването на няколко забележителни герои по времето на Втората световна война.

петък, 4 март 2016 г.

Стъкленият меч от Виктория Айвярд - ревю

Ревю на първата книга.
  

    Кръвта на Мер Бароу е червена – червена като на простолюдието. Но уменията ѝ да подчинява електричеството са я превърнали в смъртоносно оръжие, което сребърнокръвният елит иска да впрегне в своите цели.
    Кралската фамилия я обявява за измамница, за лъжа. Отрича самата мисъл, че червената и сребърната кръв могат да бъдат равни. Но докато бяга от двореца, Мер открива разтърсваща истина – тя не е единствената от вида си. Мер започва да набира малка войска от други червенокръвни със специални способности, за да ги поведе срещу тираничните им господари.
    Това се оказва трънлив път. Трудно ѝ е да избегне опасността да се превърне в същото чудовище като тези, които се опитва да срази. С всеки следващ спасен от кръвожадния взор на новия крал властта на Мер се затвърждава – ала положението ѝ става все по-нестабилно. Дали тежестта на животите, пожертвани в името на бунта, ще я смаже? Или коварството и предателствата са направили сърцето ѝ неподвластно на  разкаяние?

    „Стъкленият меч” за мен бе донякъде разочароващо продължение на "Алена кралица". Разбира се, виждам многото положителни страни – и тази, подобно на предишната книга, бе изпълнена с високо напрежение, обрати, критични за героите ситуации, в които читателят затаява дъх, а също така и промяната у персонажите, която се забелязваше. Но по отношение на някои от героите, по специално Мер, изпитах много противоречиви чувства, които на моменти ме караха да не понасям книгата. Отделно от това, в тази книга, много по – ясно си личаха елементи, заети от други книги.
    Описанията на авторката бяха също толкова великолепни, колкото в първата книга! Успя да ме въведе отново в антиутопичния свят, където цареше омраза, хаос, война. Тези описания на обстановката, позволяват да се откъснеш от ежедневието и да се потопиш изцяло в света на „Стъкленият меч” и това определено ми хареса. Сюжетът се движеше бързо, но както казах изобщо, ама изобщо не ми допадна това, че авторката бе вкарала части в сюжета от други книги. Втората половина на книгата крещеше “X-men” и „Игрите на глада: Сойка-присмехулка”    
    А сега към героите. Мер определено премина през голяма трансформация и през двете книги. Специално в тази тя вече не беше наивното момиченце от първата книга и се съмняваше буквално във всеки (дори и в брат си). Ако в първата книга не харесах наивността й, то в тази изобщо не ми допадна тази мнителност във всеки. Книгата се стремеше да й изгради силен образ, на лидер, но едновременно с това да показва и моментите, когато се чувства слаба и несигурна в действията си. Това ми хареса, стига образът на Мер да не крещеше постоянно Катнис Евърдийн от третата книга на „Игрите на глада”. Не ме разбирайте погрешно – харесах Мер и това колко силна и непоклатима беше тя в тази книга, но не виждам защо беше толкова нужна тази силна прилика със „сойката-примехулка”.
    За мен Кал едновременно присъстваше в книгата и не. Не знам как стана така, че той беше част от почти всеки важен момент в книгата, но аз постоянно забравях за неговото присъствие. Той, също като Мер, беше доста разтърсен от предателството на брат си и го видях в много крайни състояния: на гняв, щастие, омраза, любов. Под образа на момчето, което често се усмихва саркастично, си личеше несигурността и скръбта, резултат от множеството загуби и предателства. Харесвам малкото му моменти с Мер. Как и двамата не си вярваха един на друг, но си бяха опора в най – тежките моменти.   
    Фарли и Шейд просто ги ОБОЖАВАМ. Както и останалите второстепенни герои. Фарли беше също толкова силна и смела, колкото притежаващите специални способности, въпреки че тя нямаше такива. Страшно много харесвам нейния персонаж и за мен тя е истинското олицетворение на силния и смел женски образ (не омаловажавам Мер по никакъв начин). Шейд, братът на Мер, се впускаше да спасява всеки. Неговата способност е може би най – любимата ми и го харесвам за това, че заставаше зад Мер, пазеше й гърба, дори и тогава, когато тя не му отвръщаше със същото. Осъзнах, че забелязвам и най – дребните моменти между Фарли и Шейд – погледите и жестовете им и силното доверие, което имаха помежду си. И си знаех, просто си знаех, че между тях има нещо повече от силно приятелство. Новопоявилите се второстепенни герои бяха изключително свежи и определено повишиха интереса ми с различните си характери и способности. Мисля, че основно те са тези, които подобриха мнението ми за книгата.

    Въпреки разочарованията, „Стъкленият меч” си остава едно доста добро четиво с бързо развиващо се действие, интересни и поглъщащи описания, разнообразни и различни по характер герои, с които може би ще плачете, ще се смеете и ще крещите.

четвъртък, 3 март 2016 г.

Mini Book Haul


 Честит празник на всички българи!
Този пост ще е доста кратък и ще включва книгите, които си закупих днес от 50 - процентното намаление на Сиела по повод националния празник. Доста мислих над списъка, защото имаше и други книги, които много исках, но финансите ми стигнаха само за тези. И така, ето ги и тях:


Чела съм доста добри ревюта за "Светлината, която не виждаме", а и действието се развива по време на Втората световна война, което бе другото нещо, което ме спечели. 
Относно "Кралят беглец" - не съм особено голяма почитателка на първата книга, но реших да й дам още едни шанс, защото все още ме държи вълната с кралските интриги и се надявам в тази да има повечко.  



 За "Довършителката" не съм чувала абсолютно нищо, но пък резюмето й ме спечели.
"Орденът на ясновидците" е втората книга от "Сезонът на костите". Да си призная, в началото си първата не ме грабна, но с течение на времето стана все по - добра и по - добра, така че се надявам тази да е наистина страхотна.


За "Миг преди никога" до последно се колебах. Силно се притеснявам от сравненията с "50 нюанса сиво" и не мисля, че ще издържа книга с подобен сюжет. Надявам се да е наблегнато върху постепенното изграждане на силна връзка между двамата герои и взаимоотношенията между тях. Определено към момента се притеснявам да се захвана с четенето на тази книга, така че тя отива на дъното на списъка "да прочета".

Други книги от издателството, на които бях хвърлила око и мнооого се колебах, но така и не си купих бяха: "Цар плъх", "Изгубената империя Атлантида", "Обича ме, не те обича". Явно те ще почакат. :)

сряда, 2 март 2016 г.

The TBR Book Tag

credit
Благодаря на Paris love за този таг :) И така...

1.Как и къде следите вашата купчинка с книги за четене?
- Наполедък TBR купчинката ми рязко се увеличи, затова имам отделен рафт в библиотеката за непрочетените книги.

2.Повечето ви книги за четене са на хартиен носител или в електронен формат?
- Всички са на хартиен носител.

3.Как определяте коя да е следващата книга за четене?
- През първите една-две седмици на тази година имах буркан с непрочетени книги, от който теглех листчета за следващата книга, която да прочета, но бързо ми омръзна и сега избирам по настроение.

4.Посочете книгата, която стои най - дълго в списъка ви за четене.
- От книгите, които притежавам, това е втората книга от поредицата на Риърдън "Героите на Олимп" (все още не притежавам първата), а в Goodreads пише книгата "Стоте" от Кас Морган.

5.Книга, която наскоро сте добавили към списъка си за четене.
- "Друговремец" от Диана Габалдон, понеже беше намалена от 30 на 10 лева и нямаше как да не си я купя, а когато си я закупих, тя автоматично се присъедини към списъка "да прочета"

6.Книга, която сте добавили в списъка си за четене, заради красивата корица.
- "Париж винаги си заслужава" от Никола Баро. Прегледах резюмето й отгоре-отгоре, за разлика от корицата, на която все още се възхищавам.

7.Книга от списъка ви за четене, която не планирате да прочетете.
- Ами... няма такава. След като присъства в списъка, рано или късно смятам да я прочета.

8.Непубликувана книга, чиято поява очаквате.
- "Стоте" от Кас Морган. Нямам търпение да бъде преведена и да я прочета.

9.Книга от списъка ви за четене, която всеки ви препоръчва.
- Отново няма такава.

10.Книга от списъка ви за четете, която всички са прочели, само не и вие.
- Може би "Крадецът на книги". Прочетоха я нашите, после мина през чии ли не ръце. В момента дори не е у мен, а в една съученичка, а самата аз все още не съм я прочела... Надявам се в скоро време да се доредя до книгата, защото съм чувала наистина страхотни неща за нея.

11.Книга от списъка за четете, която "умирате да прочетете".
- Нетърпелива съм за почти всяка една от книгите в списъка си. Все пак ненапразно съм ги добавила в него.

12.Колко книги за четене сте си отбелязали в Goodreads?
- 43 и разбира се са мнооого повече, но просто не ми се занимава с това...

Тагвам: АнаМихаилГаби и Теди :)

вторник, 1 март 2016 г.

Български срещу американски корици (1)

Вдъхновена от няколко клипа на влогъри, които сравниха американски с британски корици, а след това и постове на български блогъри, които сравняват български с оригинални корици, реших и аз да направя такъв пост. И така, ето го и моя избор на корици:


 1.Паднали кралства. Без каквото и да е колебание тук ще се спра на американската корица. Българската корица ми се струва прекалено... аматьорска (?)... Не знам, просто с нищичко не ме привлече. Навих се да я прочета след като изгледах няколко американски влогъри да говорят за нея.


 2.Академия за вампири. Аз наистина, наистина мразя и двете корици. Просто са УЖАСНИ!
 

3.Подменена. И двете корица са много красиви, нежни и мистериозни и ако не бях толкова привързана към българската такава, може би бих казала американската, но българската... толкова си я обичам! 

 4.Перфектна химия. Мисля, че от километри си личи коя корица е по - хубава и това отново е българската. Този черен фон на американската изобщо не ми допада.


 5.Аз бях тук. Двете корици си приличат. И двете са прекрасни и ми харесват. В българската освен фона много ми допада шрифта на заглавието и автора, но в американската ме привлече облеклото на момичето и тези възвишения, които се виждат в далечината, затова може би все пак казвам американската.
6.Морето на спокойствието. БЪЛГАРСКАТА е толкова красива и нежна, че е неизбежно да не избера нея. Американската също е доста красива, но българската много по - добре пресъздава самото чувство, което книгата ми донесе. 

 7.Теория за любовта от пръв поглед. Като цяло мнението ми и за двете корици е неутрално. Не са ми любими и не са кой знае какво, но пък не са и ужасни. И двете корици имат елементи, които отговарят на сюжета, така че наистина не мога да преценя.



 8.13 причини защо. Тук отново ще кажа българската корица. Единствето, което може би не ми харесва при нея е това огромно число "13". Иначе беше любов от пръв поглед и доколкото си спомням си взех книгата основно заради корицата й.



9.Ние, лъжците. Българската изобщо, ама изобщо не ми харесва. Американската е много обикновена и с нищо не ме грабва, но пък се доближава повече до сюжета, затова казвам нея.








10.Ти срещу мен. Ето че стигнахме и до последните корици, които се изправят една срещу друга.  И тук отново няма да дам гласа си за нито една от двете. Като цяло ми харесват. Българската е по - нежна и ми харесва повече, но пак този отвратителен огромен шрифт. Американската си отива повече със самата история, защото в книгата двамата заемат еднакво важна роля, така че е редно, ако единия присъства, то и другия да е на корица - както е в случая, шрифтът също си е наред и ми харесва зелената лента като фон за името на авторката, но тази неудобна (в буквалния смисъл) прегръдка, в която са застанали двамата не ми допада, а и самите те не ме грабват. Та да, и двете имат своите минуси и плюсове и аз отново не мога да реша.