понеделник, 31 август 2015 г.

Алена кралица от Виктория Айвярд - ревю

„Алена кралица” ни запознава с тежкия живот на 17 – годишната Мер. За да изхранва семейството си, тя е принудена да краде, а съвсем скоро й предстои и да го напусне, за да се присъедини към бойния фронт, където вероятно ще намери смъртта си. Мер няма голям избор, защото е Червена, а те са робският народ, който следва нарежданията на Сребърните – хора, със специални способности, които задават заповедите в този робски свят. Мер отчаяно се опитва да намери начин да спаси себе си и най – добрия си приятел от войната, докато неочаквано не получава възможност да работи в кралския двор. Вместо нещата да се наредят, обаче, те само се влошават, когато кралското семейство разбира колко специална е тя – Мер може да има червена кръв, но притежава способности като на Сребърна. И така тя се превръща в пионка на една игра, която се опитва да играе, но на която така и не разбира правилата, или то поне основното:  „Всеки може да предаде всеки!”

   Знаех, че тази книга ще ми хареса, защото в момента съм леко обсебена от този тип книги. Кралски интриги, народ, който трябва да бъде събуден, силни персонажи, свъхестествени способности – изобщо, тази книги беше преизпълнена с интересни моменти.
По отношение на света и героите – те не бяха нещо ново, нещо особено, или нещо, за което не съм чела. Със сигурност, ако сте чели други подобни книги, ще откриете приликите в света и героите, НО въпреки всичко авторката беше пресъздала цялата мрачна обстановка в този свят на мъка, налагане на власт и сила, по такъв начин, че беше вълнуващо, а и имаше някои моменти, които ме изненадаха и след които ми беше невъзможно да оставя книгата.
Възхищавах се на Мер за цялата тази сила, която намираше у себе си, за да превъзмогне това, че й бе отнето правото на избор, правото на собствен живот, а и това да не види семейството си никога повече. След това се възхитих на смелостта й – факта, че се присъедини към Алената гвардия и когато спаси живота на приятелите си. Но няма как да не кажа, че беше наивна – довери се сляпо на Мейвън, а с нейното доверие към него, той спечели и моето.
СПОЙЛЕР! Мейвън, Мейвън, Мейвън – какво се случи? ЗАЩО се случи? Прочетох края и си знаех, че нещо ще направи, но до момента, в който не извърши предателството, мислех, че е грешка. Че нещо се е объркало, но че не той е виновен. Защото му имах доверие… Той беше мил, грижовен и нямаше как да не го съжалиш, че като по – малък e получил толкова малко внимание и любов. Но когато моментът настъпи, останах поразена от предателството му и всички по – ранни чувства, които имах към него, се изпариха.
За Кал от друга страна, не съм много сигурна какво мисля. Може би почти го харесвам. Бях толкова заета с Мейвън, че обърнах много малко внимание на Кал. Огорчена съм от някои от нещата, които направи (като факта, че забърка Мер във всичко това) и които каза, но и го разбирам. В последните няколко страници му обърнах повече внимание и чувството ми на съжаление се пръхвърли към него, заради всички предателства и загуби, които преживя. 

  „Алена кралица” ни пренася в един свят на несправедливост, кралски интриги и много предателства. Свят, който няма да ви изненада кой знае колко, но ще ви погълне от първата си страница и няма да ви пусне до последната.

четвъртък, 27 август 2015 г.

Островът на изгубените от Мелиса де ла Круз - ревю


   Легендата мълви, че преди двайсет години най-прочутите злодеи са прогонени от кралство Аурадон в Острова на изгубените – мрачно и зловещо място, защитено от енергийно поле, което им пречи да го напуснат. Без магическите си способности, злодеите живеят в абсолютна изолация, забравени от света.
   А в Забранения замък на Острова на изгубените е скрито Драконовото око – ключът към истинското зло и единствената надежда за бягство на злодеите. Само най-хитрият, най-злият, най-отвратителният от тях може да го открие… Кой ли ще бъде той?
   Мал, дъщерята Злодеида, има план да го залови. Ще й е необходима единствено малко помощ от „приятелите” й – Иви (дъщерята на Злата кралица), Джей (сина на Джафар) и Карлос (сина на Круела де Вил).

Много благодаря на издателство Егмонт за възможността да прочета книгата :)

   Ще започна с това, че книгата определено беше с много оригинален сюжет. За първи път чета книга, в която главните действащи лица се водят злодеи. Стилът на писане на авторката беше много лековат, личеше си и чувството й за хумор в описанията на света и героите, които е изградила.
   Главни герои в книгата бяха децата на едни от най – прочутите злодеи. Различни по характер, но с една обща цел – да се докажат пред родителите си, те се отправиха на опасно приключение, в което постепенно се сближиха и станаха почти приятели. Казах почти, защото до последно като "добри" злодеи, те отричаха приятелството си, но всъщност смятам, че с течение на книгата станаха точно такива. Всеки беше малко или много опора за другите.
   Мал ми беше фаворитка. Беше бунтарка, която обаче отчаяно искаше да се докаже пред майка си. Виждах я като много упорит персонаж, който така и не успя да постигне заветната си цел – да се издигне в очите на Злодеида. Тя определено премина през голямо личностно израстване – това се доказва с геройската й постъпка, спрямо Иви, а също и със съжалението, което изпита към майка си в края на книгата.
   Джей ми се стори забавния персонаж – постоянно подхвърляше саркастични забележки. Много остроумен и със силно чувство за хумор, той също много ми допадна.
    Иви – представях си, че ще бъде доста по – надута и високомерна, предвид коя е майка й, но нямаше нищо такова. В нея всъщност нямаше нищо злодейско – единственото, което беше наследила от майка си, беше красотата, но тя не се вълнуваше от нея толкова колкото Злата кралица. И с това, разбира се, беше най - голямото разочарование за майка си. Смятам, че с Мал много си приличаха и ако не беше миналото им, биха могли да бъдат добри приятелки още от началото (е, ако не бяха и злодейки). В края на книгата бях убедена, че вече са приятелки.
    Карлос – момчето, към което изпитвах огромно съжаление (но и как няма с такава майка), беше мозъкът на операцията – изключително умен и изобретателен. Той ми се стори и най – добродушен (ако може да се нараче така един злодей) от всички. Дали защото майка му го беше мачкала толкова време или просто характерът му си бе такъв, не знам, но още от самото начало той беше толкова загрижен за Иви...
   Имахме глави и с един друг герой (този път наистина герой, не злодей) и това беше синът на управляващите Съединените Аудронски щати Звяра и Бел  – Бен. Той, също като Мал, Иви, Карлос и Джей, беше несигурен в себе си и искаше да се докаже пред баща си. Въпреки малкото глави с него, го обикнах, заради огромната му любов към книгите. Намираше най – бързите и ефикасни решения на проблемите, възникнали в САЩ и определено смятам, че би бил добър крал. Мелиса де ла Круз ни е загатнала, че може да има нещо между него и Мал. Мога да си ги представя заедно и определено ги одобрявам.

   Богатство от характери и персонажи със завидна доза чувство за хумор, много добре изграден свят с вълнуващи описания, които не отегчават, бързо действие и щипка магия – това ни поднася Мелиса де ла Круз с фантастичния си роман "Островът на изгубените".

вторник, 25 август 2015 г.

Нещата, на които държа в книгите


1.ГЕРОИТЕ. Ако в една книга не ми допаднат героите, няма почти никакъв шанс книгата да ми хареса. Имам нужда да се влюбя в героите или поне да ме е грижа за тях.

~ Обичам добре изградени герои, които претърпяват промяна в характера. Определено ми харесва да проследявам развитието на героите - как постепенно превръщат слабостите си в сила. (като Джулиет в поредицата "Разбий ме")
~ Нещото, което много ме ядосва в книгите, са съвършените герои - особено пък, ако книгата е от името на момиче и то описва момчето, в което се влюбва като някакъв съвършен тип, с божествена физика и т.н. Просто не е реално! Всеки има слабости! Не понасям герои, които нямат минуси нито във външния вид, нито в характера. (Рен от "Проклятието на тигъра")
~ Обичам герои с чувство за хумор - повечето ми любими герои (да не кажа всички) имат чувство за хумор, затова може да се каже, че това е качество, на което държа. (Ейдриън, моята любов, е герой с уникално чувство за хумор)
~ Друго, на което държа, е героите да бъдат силни. Особено се дразня, ако момичето в книгите е представено като беззащитно и имащо нужда някой постоянно да го спасява.
~ Добре изразени чувства и емоции - това е другото, на което държа при героите. Да, искам и да са силни, но и да са чувствителни. Харесва ми когато мъжките персонажи в книгите изразяват чувствата си, а не са някакви корави типове, които смятат сълзите за слабост.

И въпреки че героите са най - важното нещо за мен в една книга, е имало и книги, в които не съм харесвала героите, но пък съм обиквала някои от другите неща, на които държа в книгите...

2.СВЕТЪТ. О, да - светът във фентъзитата и антиутопиите е нещо изключително важно за мен, заради което съм готова да повиша значително оценката си. Ще дам пример с трилогията "Гриша" - единственият герой, за когото ме беше грижа, беше Николай, но дадох високи оценки на трите книги, защото светът... СВЕТЪТ! - това беше един от най - добре изградените светове, за които съм чела. Сякаш обсеби въображението ми и се разтвори пред мен по един невероятен начин. Обожавам описанията, които прави Бардуго! Как изобщо е успяла да изгради такъв свят? Възхищавам й се!

3.СЮЖЕТЪТ. Малко е странно, че чак на трето място е сюжетът, но истината е, че не съм от онези хора, които държат чак тооолкова на оригиналност в сюжета. Разбира се, че го ценя и ако той е добре направен и измислен, с оригинални сцени  и грабващ, ще дам по - висока оценка (дадох доста по - висока оценка, отколко мислех да дам на "Любов по време на глобалното затопляне", заради оригинален сюжет), но смятам, че сюжетът за мен идва на трето място, защото ако се привържа към героите, ако са добре изградени и ако е наблегнато на чувствата между тях, няма да имам толкова голям проблем, ако той е простоват и с предвидими сцени (но със сигурност и няма да дам максимална оценка)

4.ЛЮБОВНАТА ИСТОРИЯ. Книга без любовна история, не е книга, писана за мен. Ценя красиво написаните любовни истории - тези, които затаяват дъха ти само с дребни жестове и моменти. Обичам и любовта от пръв поглед, и по - бавно развиващите се романси - всичко зависи от това как са представени моментите между героите. Мразя любовните триъгълници! Разбиранията ми за любовта, не ми позволяват да вярвам, че някой е способен да се влюби в двама души едновременно. Вярвам, че човек се влюбва няколко пъти в живота си, но да бъдеш влюбен в двама души по едно и също време? За мен това не е истинска любов.

5.ДОБРИТЕ ДИАЛОЗИ. Да започна с това, че мразя дълги и отегчителни описания - ако се отегча от някое описание, обикновено го прескачам. И следователно обичам да е наблегнато на диалозите. Добрите диалози са свързани и с първото, на което държа - героите. Ако героите ми допаднат, обикновено се получават и добри диалози между тях. Изнервям се от глупавите въпроси и недомлъвките, обичам сарказмът.

6.КРАСИВАТА КОРИЦА. Това е последното в списъка, на което държа, но и то  е изключително важно за мен. Знам, че има хора, които смятат това за глупаво, но аз обичам да поглеждам към корицата и да се възхищавам на красотата й. Често ми се случва да си купувам книга САМО заради корицата - без да знам почти нищо за нея, което мисля, че говори достатъчно за това колко ценя кориците на книгите. Не си падам много по корици с хора - въпреки че се срещат и красиви такива ("Сълза" от Лорън Кейт и "Подменена" от Аманда Хокинг). Като цяло красивите корици за мен са прости, с немного елементи по себе си и НЕ СА ЧЕРНИ. Не понасям черния цвят и кориците в черно също не са ми от най - приятните. Изключение правят само "Аз съм номер четири" - заради Алекс Петифър... и "Синдер", "Скарлет" и "Крес"

петък, 21 август 2015 г.

Chris Pratt Book Tag


От известно време този пост стои в чернови, защото някои от въпросите се повтарят с други тагове и... не, знам - сякаш не ми се струва чак толкова интересен. Е, все пак го качвам...

Единственият филм, който съм гледала с негово участие е Delivery Man...

1.Guardians of the Galaxy: Любима група герои 
- Без да се замислям казвам групичката на героите от "Реликвите на смъртните" - винаги съм харесвала как работят като сплотен екип, как се защитават един друг

2.Andy Dwyer: Герой или книга, който/която харесваш въпреки недостатъците 
- Америка от "Изборът" - без съмнение това момиче има страшно много недостатъци, но въпреки това е един любим персонаж. За мъжки персонаж - Ейдриън! Обичам го, въпреки множеството му проблеми и недостатъци <3 И за книга - "Разбий ме" - има много неща, които ме подразниха в трилогията, но се вълнувах всеки път, докато я четях.

3.Anna Faris: Любима двойка 
- Този въпрос се повтаря в почти всеки таг... Сидни и Ейдриън.

4.Chris Evans: Любимо приятелство 
- Най - накрая един интересен въпрос. Обожавам приятелството между Уил и Джем, а също и това между Лиса и Роуз

5.Jurassic World: Лош герой 
- Понеже все още съм на вълна "Пърси Джаксън" ще кажа Кронос.

6.The Lego Movie: Книга, която не получава достатъчно внимание 
- Наскоро писах такъв пост - "Революция" от Дженифър Донъли

7.Everwood: Книга, която си прочел/а преди да стане популярна 
- Хм, "Хартиени гарадове"? Прочетох я преди две години, а чак сега направиха филм по нея и може би сега стана по - популярна.

8.Transformation: Най - добро развитие у персонаж 
- Много са персонажите, които са претърпели гигантски промени, но смятам да кажа Сидни - тя наистина премина през голямо личностно развитие и се промени много през всички шест книги. Ооо, задължително трябва да спомена и Джулиет - след като прочетох наскоро трилогията, смятам, че тя стана мнооого по - силна и смела, отколкото беше в началото.

Тагвам: ЕлиКалина и Жени :)

сряда, 19 август 2015 г.

Bookshelf Tour 2015

Вдъхнових се от този пост на Зинети. 
Ще трябва да ме извините за липсата на каквито и да е били фотографски умения... Толкова си мога.

Това е библиотеката ми, като имам и един мъничък, отделен рафт, на който
ще сложа снимки в края на публикацията. Мястото не ми достига (намек към нашите за нова библиотека), затова съм на принципа "книги пред книгите" 
И така - библиотеката ми е подредена предимно по жанр (е, има и някои 
книги, които не са си на мястото...) След жанра държа на височината, а
също и гледам книгите от едно и също издателство да са на едно място (когато книгите са на едно издателство, обикновено и размерите им съвпадат)

------------------------------------------------------------------------------------------
След тоновете прах, която вдишах...

1 рафт - задни книги. Детска литература (възможно е някъде
между тях да има и класики, но най - горния рафт почти не го
докосвам, затова и не знам как седят нещата..)

Някои от книгите са на мама и тате, затова и не са
запазени. Аз се старая да пазя книгите.

1 рафт - предни книги. Отново детска литература.

Мда, когато бях на около 10 бях луда по Уич и "Хана Монтана"

------------------------------------------------------------------------------------------
2 рафт - задни книги. Речници и българска литература.

Моментът, когато липсва само трети том...

2 рафт - предни книги. Българска литература... и два тефтера.


------------------------------------------------------------------------------------------
3 рафт - задни книги. Класика, биографии, криминални
и мистерии.

Не съм вярваща и не съм
чела Библията, само я имам. 
Не съм чела и "Евений Онегин", а също
 и "Вилхелм Тел"
"Нещата, на които не ни учат в училище" 
не е точно автобиография, но въпреки това 
реших да я сложа при биографиите...

3 рафт - предни книги. Научна фантастика: антиутопии и книги с извънземни.

"Феноменът" (втората книга
от "Легендата") е у една приятелка и затова
не е на рафта.

------------------------------------------------------------------------------------------
4 рафт - задни книги. Фентъзи.

       


4 рафт - предни книги. Отново фентъзи.

Знам, че "Гондола на времето" трябва да е при рафта с
научната фантастика, но не ми харесва как стои, защото там няма нито

една книга на Ибис.
Баща ми чете в момента четвъртата книга и когато го
попитах какво мисли за поредицата каза: "Става" М-О-Л-Я?
Та това е една от любимите ми поредици!

------------------------------------------------------------------------------------------
5 рафт. Adult и New adult, Historical fiction, YA contemporary

Вероятно и "Марли и аз" трябва да си смени мястото
и да отиде при автобиографиите, но отново - тук мястото й

повече ми харесва.

------------------------------------------------------------------------------------------
А ето го и отделния рафт, за който ви говорех. На него
има фентъзи поредици на издателство Ибис и една на Пергамент Прес.


Това ще бъде библиотеката ми в следващите 1-2 седмици. След това отново ще сменя подредбата на рафтовете, (без тези на детската и българската литература) защото обожавам да пренареждам книги.

събота, 15 август 2015 г.

Възпламени ме от Тахере Мафи - ревю


Ревю на втората книга.

   Съдбата на Пункт Омега е неясна. Всички, за които някога Джулиет е милеела, може вече да са мъртви. Войната може да приключи, преди да е започнала.
Джулиет е единствената, която стои на пътя на Възобновителите. Тя знае, че ако трябва да оцелее, то те трябва да загинат.
Но, за да се пребори с Възобновителите и мъжа, който почти я уби, младата жена трябва да потърси помощта на последния човек, на когото някога е мислила, че ще може да се довери - Уорнър. И докато дават всичко от себе си, за да победят врага, Джулиет ще открие, че нещата, които е мислила, че знае за Уорнър, способностите си и дори Адам, са били лъжа.

Доста съм объркана относно мнението си за тази книга. Дадох й 5/5 звезди и мисля, че са й много, но ги дадох, защото... не знам, просто изпитах някакво чувство, че трябва да дам толкова. Прочетох книгата забележително бързо и имаше неща, които страшно много ми харесаха – действието беше на ниво, харесва ми стилът на писане на авторката и цялата тази трансформация, през която минават героите - изобщо имаше си много плюсове... НО – имаше и минуси.
   Това, което не ми хареса беше цялата тази драма по отношение на любовния триъгълник. На моменти книгата ми приличаше малко на сапунен сериал, а и това с двамата братя... Завъртя се прекалено изтъркан сюжет, който е често срещан в сапунките. Не смятам, че нещата бяха представени реалистично – в първите две книги виждаме Адам по един начин (аз лично го харесвах в първата книга - не ми бе от най - любимите герои, но все пак) и сега БУМ – държи се налудничаво и като пълен кретен. Мисля, че някои от драматичните сблъсъци с Джулиет можеха да ни бъдат спестени. Авторката сякаш се беше опитала да ни обясни поведението му с това, че е приживял много, но смятам, че като за последна книга, трябваше да му бъде даден шанс да бъде себе си, а не смятам, че това е той. Много харесах Уорнър в тази книга, но се дразнех на това, че го харесвам. Човек и да искаше, не можеше да не го хареса, защото в тази книга той беше представен много добре - беше мил и Мафи ни бе дала обяснение за всички лоши неща, които е направил. Как изведнъж от злодей стана герой? Стори ми се прекалено бърза тази смяна на ролите между Адам и Уорнър. Общо взето това е, което не ми хареса, а сега към това, което ми хареса...
Джулиет – тя преживя толкова много за тези три книги и страшно се радвам, че в тази я виждаме здраво стъпила на земята, готова да се бори. Нейната трасформация започна още в предишната книга, но сега, в тази, беше официално завършена. Вече знаеше какво точно иска, знаеше как да го постигне, не бе онова объркано и отчаяно момиченце, което видяхме в първата книга. Имаше ясна представа кои неща са наистина важни и кои могат да почакат. Развитието й без съмнение е едно от любимите ми неща в книгата, защото видях как се преобрази коренно. Харесвам силната героиня, в която се превърна и осъзнаването, че това, което мислеше за своя слабост, всъщност е най – голямата й сила.
   Кенджи – как да не съм влюбена в него? От всички мъжки персонажи в книгата, той ми е любим. В тази книга освен типичната му страшно духовита страна, видяхме и една по – ранима. Но аз харесах и нея. Обожавам връзката му с Джулиет – едно прекрасно приятелство, изградено на много доверие.
По отношение на любовната история – вече говорих за триъгълника, а сега за връзката между Джулиет и Уорнър. Истината е, че много ми допаднаха като двойка, а и от моментите между тях ми стана ясно, че те наистина са един за друг. Бяха сладки, а и цялата тази нежност и любов, с които Уорнър обсипваше Джулиет... Как да не ги обичаш?

Книгата се чете бързо, заради приятния стил на Тахере Мафи. Наситена е с напрежение и действие и без съмнение събужда интерес с всяка своя страница. И въпреки излишните драми, има една прекрасна любовна история, а също и много добре изградени персонажи, които се развиват и израстват с всяка следваща страница.

петък, 14 август 2015 г.

Summer Lovin' Book Tag

А ето го и поредния летен книжен таг...


1.Начало на лятото: Изберете книга с грабващо вниманието първо изречение 
- Хм, ще трябва да се разровя из книгите... Половин час по - късно, колебаеща се между няколко първи изречения... И така, в крайна сметка се спрях на това: "Заключена съм от 264 дни" - кратко, но привличащо вниманието, поне според мен. Книгата е "Разбий ме" от Тахере Мафи.

2.Твърде горещо за навън: Изберете книга за един ден у дома 
- Ъ, всяка книга? Ок, ще каже някоя от поредицата "Пърси Джаксън", защото все още съм леееко обсебена от нея.

3.Лятно пътешествие: Изберете книга за из път 
- Не знам... Отново всяка книга? Може би някоя на Софи Кинсела?

4.Студен чай: Изберете книга със студена среда
- "Вълците от Мърси Фолс" от Маги Стийвотър

5.Неприятно слънчево изгаряне: Изберете книга, която никак не сте харесали, четена през тази година
- "Не казвай сбогом" от Джилиан Флин. Една от най - лошите книги, четени през тази година.

6.Парливо четиво: Препоръчайте една от своите любими книги
- "Отнесени от вихъра" - защото е прекрасна!

Тагвам: ЮлиЛиянаАнаКалина и Вики :)

сряда, 12 август 2015 г.

Top 5 Wednesday (2)


След като пропуснах няколко такива поста, реших най - накрая отново да направя. И днес трябва да кажа моя топ 5 на книги от задължителната литература. Мога да говоря мнооого по тази тема. Мразя думата "задължителна"! Не може да задължиш някой да чете нещо, особено пък дете, което се бунтува и прави всичко друго, но не и това, което му се каже. Книгите не трябва да са задължение, а забавление, наслада. Така че не се прави така - просто НЕ! Много се дразня и на това как просто тикват списъци със заглавия на децата... Ами поне да се каже с няколко думи за какво е книжката (не че вече не може да се провери всичко в Интернет, де, но все пак...) Както и да е, много се отклоних от темата. Когато опре до задължителна литература, трудно се навивам да прочета книгите, но в крайна сметка ми се налага. Покрай досадните произведения, понякога се намират и книги, които да ми харесат, а дори и да ми станат любими. Ето ги и тях:

5."Под игото" - Иван Вазов. - Срам ме е да кажа колко пъти съм започвала тази книга... 3-4. И чак на 4 - тия път я прочетох до края. Определено не мога да кажа, че ми е любима, но мнооого си подобрих мнението за нея последния път, когато я прочетох - имаше някои добри моменти. Смятам, че тя се дава в "задължителната" литература прекалено рано (в 6 - ти или 7 - ми клас, ако не се лъжа) и аз поне я намразих тогава. Не бива да е така, защото ето, че не ми бе чак толкова безинтересна, както си мислех в 6 - ти клас. Просто се създва едно отрицателно чувство към книгата, заради ранната възраст, в която се дава.

4."Одисея" - Омир. - Пак не може да се каже, че ми е любима книга, но определено будеше интерес у мен.

3."Ана Каренина" - Лев Толстой. - Не си спомням да са я давали в задължителната литература... (е, сигурно са я дали, но аз пак съм спала), но четох в един сайт, че влиза. Имаше моменти, които не ми харесаха, но и такива, които ме караха да искам още и още...

2."Разкази" - Елин Пелин. - Някои от тях са много тъжни, но всички са прекрасни. Чела съм ги преди доста време, но сега ще ми се наложи да си ги припомня... За разлика от други задължителни произведение, неговите разкази ще си ги припомня с удоволствие.

1."Граф Монте Кристо" - Александър Дюма. Толкова се радвам, че мама ме убеди да  я прочета! Обичам тази книга! <3

понеделник, 10 август 2015 г.

Последният олимпиец от Рик Риърдън - ревю

Ревю на първата книга.
Ревю на втората книга.
Ревю на третата книга.
Ревю на четвъртата книга.

   Кой е последният олимпиец? Какво се случва, когато помолиш за помощ армия от света на сенките? Какво има да си кажат баща и син, които десетки години са били разделени? А какво ще признаят един на друг Пърси, Анабет и Рейчъл? Какво е приятелството? Какво е предателството? Какво е прошката? Какво е любовта?
   Историята на Пърси Джаксън и неговите приятели продължава с невероятни приключения и битки, с нови, неочаквани съюзници и с нови, още по-силни врагове.


Последната книга! Тътъдам! Като я завърших не ми беше чак толкова мъчно, защото знам, че има още цели две поредици, в които ще срещна отново тези герои, а всъщност и от същата поредица има още две книги – „Досиетата на героя” и „Гръцките богове на Пърси Джаксън”.
Книгата беше… epic! Обожавам я! Точно такъв силен край очаквах, изпълнен с битки и екшън. Хареса ми това как Пърси обедини всички от лагера, цялата подготовка и това как всеки беше включен и помогна с нещо по един или друг начин. Тоест, че краят не беше за това как само Пърси спасява света, ами всеки допринесе малко или много за победата.
Персонажът, който ме изненада беше Клариса – не очаквах, че тя ще „вземе под крилото си”, така да се каже, Силена. И определено, ако в началото на поредицата имах ужасно мнение за нея и изпитвах само лоши чувства, то сега, в края , мисля, че мнението ми за нея се е променило много в положителна посока.
Силена също ме изненада – очаквах всеки друг да е предател, но… тя? (почти през цялото време мислех, че е Нико, а до известно време и Клариса) Да… не знам защо, но Нико така и не го харесах.
По отношение на Пърси и Анабет, вече като двойка, няма много какво да кажа, освен, че ги обожавам – обичам всеки един от малкото моменти, които имахме с тях (да, исках повече, но и това ми стига). Ами подводнатта целувка? Ооо <3.
С Рейчъл също имаше неочакван обрат. Е, по едно време предвидих, че така ще стане, де… Няма пак да се повтарям, че я харесвам много като персонаж и че смятам, че е страшно смела (но ето, че се повторих)
Обобщено – мисля, че всеки един от героите получи достоен край за книгата. Дори и Люк – въпреки всичко, което е сторил, изпитах някакво съжаление към него… Мисля, че дори получи по – достойна смърт, отколкото заслужаваше. За да съм честна – книгата не беше любимата ми от поредицата (любима си ми остава третата), но може би заема почетната втора позиция. Получих достатъчно от всеки един от героите, радвах се на забързано действие и добро описание на бойните сцени и смятам, че това беше един доста добър край на една прекрасна поредица. До 2-3 дена ще имам и „Досиетата на героя” и ще си дам малко почивка от Рик (просто имам само втората книга от „Героите на Олимп”, а тази поредица е по – скъпичка и ще поизчакам да събера пари, за да си купя цялата, което ще стане вероятно…. (изчислявам) около Коледа) Не ме питайте защо ви дадох тази купчина излишна информация.   

събота, 8 август 2015 г.

Какво слушам в момента (1)

Винаги съм била на периоди, когато става въпрос за любими песни. В един момент ми е любима дадена песен, а в следващия - вече ми е омръзнала. Затова и реших този пост да е за песните, които си пускам често в момента. Няма гаранция, че утре вече няма да съм ги намразила, но точно в момента ги обожавам и си ги пускам постоянно.


Всъщност - луда съм по всички песни на Fall Out Boy!





Изобщо не знаех, че тази песен е от Здрач... Научих за нея от един прекрасен клип за Мергана (Мерлин и Моргана)

За нея разбрах от този пост на Ана и клипа, който беше прикачила на
Беларк <3 Сега съм луууда по песента и клипа.









Гледах мнооого фен клипове с тази песен и накрая
се превърна в една от най - често слушаните ми

петък, 7 август 2015 г.

Book Recommendations (3)


От доста време не съм правила такъв пост, затова реших днес да направя. Днешните книги, които препоръчвам горещо съм решила да бъдат такива, които заслужат повече любов. Или иначе казано - такива, за които не съм чувала да се говори много - много, а смятам, че са интересни. Надявам се да ви допадне изборът ми на книги.


1.Чудовищен от Алекс Флин. Знам, че съм я включила в първото Book Recommendations, но не се стърпях и я включих и тук. Тя наистина е много красива книга - има уникална любовна история, персонажи с много трогателни истории и е написана по един много прекрасен начин, който ме пренесе в книгата при героите. Има магия, любов, добре иградени персонажи, страхотен сюжет. Какво повече му трябва на човек?


2.Революция от Дженифър Донъли. Това е една от най - любимите ми книги. Запозна ме доста добре с френската революция, пресъздаде перфектно обстановката през този период, а едновременно с това имахме и съвременния свят с типичните проблеми (а и не много типични) на една тийнейджърка. Дженифър пише уникално и горещо препоръчвам тази книга!


3.Ти срещу мен от Джени Даунам. Тази книга ни запознава с множество проблеми и ситуации, в които не си сигурен чия страна да вземеш. Книгата е богата на персонажи, а любовната история, определено е всичко друго, но не и обикновена. Ако искате да прочетете повече за нея - тук е ревюто ми на книгата.

4.Трилогията "Трил" от Аманда Хокинг. Преди време бях чела много хубаво ревю за книгата и се радвам, че успях да го намеря. Ето го и него. Общо взето съм съгласна с мнението на Гери, че действието се развива прекалено бързо, че има какво още да се желае, но смятам, че книгата заслужава повече любов, защото с всяка следваща става все по - добра. Вижда се едно израстване на всеки един от персонажите, а действието става все по - добре описано, да не говорим, че при любовната история имаше обрат, който не очаквах. Мисля, че при първата книга се колебаех между 3 и 4 звезди, (в крайна сметка дадох 4) а на последната, трета книга, без да се засмислям дадох 5 звезди. 

5.Теория за любовта от пръв поглед от Дженифър Смит. Имам чувството, че постоянно говоря за тази книга, но я ОБИЧАМ. Мисля, че видях в нея много повече от поредната любовна история (въпреки, че любовната история за мен беше една от най - хубавите любовни истории от книги). Много лека, с едновременно забавни и тъжни ситуации. В момента изпитвам носталгия към времето, когато я четях, което е сигурен знак, че трябва отново да я прочета.

6.Graffiti Moon от Кат Кроули. Книгата има страшно оригинална история. Всеки един от персонажите ми допадна, защото всеки един от тях беше артистичен, с много нестандартно мислене. Признавам си, че не разбрах някои от нещата, но смятам, че книгата заслужава повече внимание, не само заради оригиналния начин на писане и персонажите, но и заради някои от темите, които обхваща. Написала съм ревю и на нея, може да го прочетете тук.

четвъртък, 6 август 2015 г.

Битката за Лабиринта от Рик Риърдън - ревю







Пърси Джаксън не очаква представянето му в поредното ново училище да е кой знае колко забавно. Но изненадващата му среща със стар познат, последвана от сблъсък с мажоретки демони и още един опит героят да бъде премахнат, превръщат ситуацията от лоша в чудовищна.






Четвъртата книга ми се стори най – слаба засега. Това не значи, че не ми хареса – напротив. Не мога да се оплача от действието, защото то, както винаги беше на ниво. Всички герои (без Анабет) бяха прекрасни... Не мога да кажа каква е причината да определя книгата като най – слаба досега, но – съжалявам, това е мнението ми.
Страшно харесах Рейчъл, която опознаваме повече в тази книга... Може би и това
е причината да ме дразни толкова много Анабет – държеше се отвратително на моменти и сериозно ми падна в очите. Още от предишната книга осъзнах, че Рейчъл няма да е просто обикновен човешки персонаж и тази книга доказа, че това наистина е така. Не само факта, че можеше да вижда неща, които останалите хора не могат, но и странният й характер. Единственото, което ми се искаше при нея е "голямата" мистерия около нея да беше повече от това, че е дъщеря на някакъв богаташ, който не й обръща внимание. Просто очаквах по – лична история. По отношение на връзката й с Пърси – не мисля, че мога да си ги представя като нещо повече от приятели. Пърси определено е много... необикновено момче, но не мисля, че е типът, който е подходящ за Рейчъл.
Калипсо се появи за доста кратко, но определено много я харесах. Ако не знаех, че Пърси накрая е с Анабет, определено щях да искам той да е с Калипсо, защото мога да си ги представя заедно. Тя беше толкова мила, а и се трогнах от ужасната съдба, която има и смятам, че заслужава щастие – каквото без съмнение би й донесъл Пърси. Силно се надявам в следващата книга отново да я има и да я видим свободна от това "проклятие" - такава, каквато заслужава да е.

Лабиринта със сигурност беше най – зловещото място досега от книгите, което донесе доста проблеми и неприятности, но с помощта на добри приятели, сред които Нико, Рейчъл, Анабет, Гроувър и Тайсън, Пърси успя да се справи с тях. Книгата завършва с петнайстия му рожден ден, а мен остави в трепетно очакване какво ще се случи на шестнайстия.