вторник, 31 март 2015 г.

Какво искам да прочета през месец април

Надявам се, заради ваканцията, през месец април да прочета повече книги, но ще трябва да се готвя и за предстоящи контролни, затова не мисля списъкът да е много дълъг.

1.Тримата мускетари - Александър Дюма. Започнах я началото на март, но... все още съм само на половината. Не е защото не ми харесва, напротив, допада ми, но просто класиките винаги ми вървят по - бавничко. През месец април съм трърдо решена да я прочета.

2.Последната песен - Никълъс Спаркс. От много време книгата седи в списъка ми "да прочета". Е, крайно време е да я прочета. 

3.Северно сияние - Дженифър Донъли. Преди време бях казала, че много искам да прочета отново нейна книга, защото "Революция" ми хареса страшно много. Времето дойде. През април, това е друга книга, която смятам да прочета.

4.Graffiti Moon - Кат Кроули. Не знам почти нищичко за тази книга. Преди да видя, че е в предстоящите издания, не знаех за съществуването й, защото не съм чела никакви отзиви за нея. Прочетох резюмето й и може би ще ми хареса. А и смятам, че ще е нещо различно от нещата, които съм чела досега.

5.Разнищи ме - Тахере Мафи. Първата книга ми хареса много, затова нямам търпение да започна четенето на втората. Силно се надявам в тази книга да започна да харесвам поне малко този Уорнър, когото всички толкова много обичат.

6.Тайният живот на Беки Б. - Софи Кинсела. Обожавам филма! Мисля, че и книгите ще ми допаднат. Прочетох една глава от книгата преди време, но не съм я спряла, защото не ми е харесала, а просто защото тогава не започнах да я чета сериозно, но сега мисля, че е време да я прочета.

П.П. Чухте ли, че Егмонт ще издадат Fangirl на Рейнбоу Роуъл? Нямам търпение!!! 

Какво прочетох през месец март

В началото на месеца за цел си поставих 5 заглавия на книги, но за съжаление прочетох 4 от тях. Иначе за целия месец март прочетох общо 7 книги. Честно казано, доволна съм. Имах доста контролни и то по сложни предмети, така че се радвам, че успях да прочета и толкова. Е започвам!

1.Ние лъжците - Е. Локхарт. Това беше първата книга, която прочетох през този месец и ми хареса, мисля... Беше доста странна. За първи път чета нещо подобно. Може би краят малко ме подразни. Дойде ми прекалено изневиделица. Иначе, самата история, стилът на писане, си бяха на ниво и ми допаднаха. 4/5 звезди за книгата.

2.Сребристи сенки - Ришел Мийд. Ревю тук. 5/5 звезди.

3.Марли и аз - Джон Гроган. От толкова дълго време искам тази книга, но все по книжарниците е изчерпана. Най - накрая я намерих, макар и втора ръка и я прочетох. Толкова е сладка! Мисля, че всички любители на кучетата трябва да я прочетат. Накрая на книгата си изплаках очите (което се случва притеснително често, когато чета). Препоръчвам я и й дадох 5/5 звезди.



4.Мисти - Джос Стърлинг. Ъм... да, хареса ми, но не беше като другите три (третата ми е любима). Липсваше й нещо, а на моменти главните герой (Мисти и Алекс) сериозно ми лазеха по нервите. Общо взето след като свърши бях като "Да, беше добра, прочетох я бързо, но да се случи нещо особено интересно? Не мисля." 4/5 звезди, все пак (обичам лековати стилове на писане, в какъвто е написана книгата)

5.Хекс Хол - Рейчъл Хокинс. Харесах героите, но нещичко не й достигаше на книгата. Просто ми беше скучна и я четях страшно бавно. Постоянно си намирах някакви други задачи, а не чаках с нетърпение да разлистя страниците. Затова дадох на книгата 3/5 звезди.

6.Рисунка за Айла - Стефъни Пъркинс. Ревю тук. 5/5 звезди за книгата.


7.Героят - Мари Лу. Толкова много се вълнувах за прочитането на тази книга. И тя не ме разочарова. Беше динамична като първите две, имаше достатъчно напечени моменти, а краят беше... е, аз бих го променила на мъъънично по - щастлив, но все пак и той ми хареса. 5/5 звезди за последната книга от трилогията.

Е, това бяха книгите, които прочетох през този месец. Днес, до края на деня, ще направя списък с книгите, които искам да прочета през месец април. 

петък, 27 март 2015 г.

Favourite Female Characters

Здравейте, понеже явно трите контролни, които ще правя следващата седмица, не са ми достатъчни, реших да направя списък с всичките си любими героини, като взех идеята от Cute disaster. Няма да ги подреждам по някакъв определен ред, защото... не мога да определя коя от тях обичам повече. 


- Сидни от "Кръвни връзки". Е, може би това е първото име, което ми изниква в главата за любима героиня. Аз наистина обожавам Сидни! Дори да ме е издразнила в някой момент, бързо съм й простила, защото я обичам страшно много. 
- Роуз от "Академия за вампири". Тя е толкова... силна! А аз се възхищавам на такива хора, защото самата аз не съм. 
- Катнис от "Игрите на глада". Като заговорихме за силни хора, няма как да не се сетя и за Катнис, която много пъти ме е карала да затая дъх и да се запитам "Как го прави това момиче?!"
- Джоана от "Игрите на глада". Нея я обичам не само защото е смела, но и защото ме е разсмивала страшно много пъти.
- Изабел от "Тръпка". Дори на моменти да се държеше ужасно, аз я харесвах много повече от главната героиня (Грейс) и винаги следях с голям интерес всичко свързано с нея. Характерът й иначе на моменти беше... отвратителен, честно казано, но толкова пъти ме е разсмивала със сарказма си, че й прощавам.

- Изабел от "Реликвите на смъртните". Да, това име е популярно. Ами... Изабел... Може би в нея ме грабнаха смелостта й, жертвоготовността и силният й харектер. Бих искала да съм като нея, но... уви.
- Скарлет от "Отнесени от вихъра". Явно това е списък на всички героини от книги, на които се възхищавам, защото това е поредната силна жена. Тя разчупва стереотипите за жените от времето, в което живее и според мен това е много... вдъхновяващо.
- Анди от "Революция". Защо я обичам ли? Ами, не знам. Но докато четях книгата усещах, че съпреживявам нещата заедно с нея. 
- Айла от "Рисунка за Айла". Най - накрая героиня, която харесвам, защото прилича на мен. Харектерът й почти се доближава до моя и може би затова толкова ми допаднаха и книгата и самата героиня.
- Джун от "Легендата". Поредната героиня, на която се възхищавам за смелостта. 
- Кристал от "Саванти". Мислех, че я харесвам само заради нея и Хав като двойка, но всъщност харесвам и самата нея... характерът й и това, че е толкова твърдоглава.
- Елизабет от "Гордост и предразсъдъци". Мисля, че няма момиче, което да е прочело книгата и да не я хареса. Та това е Лизи!
- Теса от "Адски устройства". Тя също има някои общи черти от характера с мен и мисля, че я обикнах още от първата страница, в която се запознах с нея. А и също така страшно много ги обичам двамата с Уил. Уеса <3
- Ридли от "Прелестни създания". Може и да е "лошото момиче" в книгата, в буквалния смисъл, (да, тя е един от антагонистите в началото на поредицата) но я харесвам много, въпреки това. Тя също е пример за това как второстепенни героини понякога са ми по - интересни от главните.

Може и да пропускам някоя много любима героиня, но това са първите имена, които ми дойдоха на ум, когато започнах да пиша. Нека, който иска също да изреди любимите си героини :)

четвъртък, 26 март 2015 г.

Marry, Kiss or Cliff

Здравейте, изгледах доста клипове с този таг и си казах "Защо пък да не го направя?!" Целта е да се напишат имената на няколко герои на листчета, да се сгънат и после да се изтеглят по три, като всеки, който направи тага, трябва да избере кого от тях иска да целуне, за кого да се омъжи и кого да бутне от скала. Нямам търпение да започна!

1.Първата тройка е: Гейл ("Игрите на глада"), Максън ("Изборът") и Димитри ("Академия за вампири")
- Гейл - него определено ще бутна от скала! Никак, ама никак не го харесвам.
- Максън - за него пък ще се омъжа. 
- Димитри - целувка от Димитри? Защо пък не?

2.Хав ("Саванти"), Сам ("Тръпка") и Джем ("Адски устройства")
- Хав - смятам да се омъжа за него, защото е страшно забавен.
- Сам - бях влюбена в Сам, докато четох книгата, но въпреки това предпочитам само целувка.
- Джем - съжалявам, Джем, но ще те бутна от скала. 

3.Еди ("Кръвни връзки"), Джейс ("Реликвите на смъртните") и Аспен ("Изборът") - тази тройка е доста лесна. 
- Еди - него определено искам да целуна.
- Джейс - за него ще се омъжа.
- Аспен - а него ще бутна от скала. Никога не съм го харесвала!

4.Едуард ("Здрач"), Вълка ("Скарлет") и Марко ("Нощният цирк")
- Едуард - ха! Него го написах нарочно, за да мога да... го бутна от скала! Съжалявам, Едуард!
- Вълка - от него искам целувка.
- Марко - обожавам го и смятам да се омъжа за него.

5.Тъмнейший ("Сянка и кост"), Крикет ("Звезди за Лола") и Ейдриън ("Кръвни връзки")
- Тъмнейший - съжалявам Тъмнейший, но... ще те бутна от скала.
- Крикет - боже, това е гадно! Като писах листчето, наистина исках да се омъжа за него, но при положение, че Ейдриън е в тази тройка... Ще трябва да се задоволя с целувка.
- Ейдриън - то се знае! Ще се женим!

6.Джош ("Рисунка за Айла"), Саймън ("Реликвите на смъртните") и Уорнър ("Разбий ме")
- Джош - всеки е поканен на сватбата ни!
- Саймън - целувката.
- Уорнър - предполагам след време ще съжалявам за този свой избор, защото имам чувството, че ще го харесам на по късен етап от поредицата, но засега мисля да го бутна от скалата.

7.Дей ("Легендата"), Пийта ("Игрите на глада") и Джон ("Аз съм номер четири") - ЗАЩО НА МЕН?! Това е най - ужасната тройка досега!
- Дей - оххх, толкова е болезнено, но...... ще го бутна от скалата. Съжалям, Дей! :(
- Пийта - Пийта е новият ми годеник!
- Джон - ще се задоволя и само с целувка.

8.Уил ("Адски устройства"), Деймън ("Лукс) и Фор ("Дивергенти") - и отново! ЗАЩО НА МЕН?!
- Уил - той е сродната ми душа! Естествено, че ще се оженим. 
- Деймън - ами сега? Май ще... го бутна. Не искам, но... няма как.
- Фор - целувка от Фор.

Е, това беше. Забавлявах се и убих малко време. Който иска - нека направи тага. Лека нощ :))

сряда, 25 март 2015 г.

Characters Book Tag

1.Кой е най - добрият "ритащ задници" герой? - Роуз Хатауей от "Академия за вапири", но точно затова я обичам.

2.Кой герой не харесвате изобщо? - Кару от "Създадена от дим и кост"

3.Ако можехте да излезете на среща с герой от книга, кой щеше да бъде той и защо? - Ъм, толкова са много... Само един ли трябва да бъде? Ейдриън, защото е... Ейдриън! Привързала съм се страшно много към него и обичам всяка една част от характера му.

4.Ако можехте да промените герой от книга, кой щеше да бъде той и по какъв начин? - Америка от "Изборът" на Кийра Кас. Да си призная имаше моменти, в които ме побъркваше (и въпреки това я обичах). Щях да я направя много по - решителна.

5.Кой герой е направил много грешни избори, които не са допринесли по никакъв начин за книгата? - Ще заложа отново на нея. Точно заради нерешителността си правеше глупост, след глупост, без които определено книгата щеше да бъде по - добра.

6.Кой герой е бил най - добрият злодей, когото обичате да мразите? - Тъмнейший от "Сянка и кост". Страшно много го мразя, но е страхотен злодей, който за нищо на света не бих премахнала от книгата. Просто образът му е изграден по възможно най - добрия начин и на моменти той правеше цялата книга, а очаквах това да направи главната героиня.

7.Любим второстепенен герой с голямо сърце - Саймън от "Град от кости". Дори когато стана вампир, Саймън беше толкова... добричък? Не знам, винаги съм го харесвала много, защото не влиза в образа на "лошото момче", а си е просто добър по душа.

8.Коя ви е любимата двойка от книга? - Ейдриън и Сидни. Да, все още никой не ги е изместил от челната позиция.

9.Кой герой мислите за най - силен? - Катнис от "Игрите на глада". Винаги съм й се възхищавала страшно много за всички неща, през които й се наложи да премине и всичко, на което беше подложена, но въпреки тях остана силна и борбена. Ако бях на нейно място бих рухнала много бързо.

10.Любим главен герой - Сидни Сейдж. Знам, че за много въпроси избирам нея и Ейдриън, но истината е, че обожавам и двамата страшно много и първите имена, които ми изникват на такива въпроси са техните.

Няма да тагвам никой, а нека просто всеки, на когото тага му харесва, се чувства свободен да го направи :)

четвъртък, 19 март 2015 г.

Поредици, които не мисля да довършвам

Здравейте, това ще бъде списък с всички поредици, които не са ме впечатлили достатъчно, за да довърша и причините за това. Не искам да обидя нечия любима книга или нечии предпочитания към книги, затова моля ви, не се обиждайте, ако някоя ваша любима поредица присъства. Реших да започна с тези, които са ми харесали най - малко:

1."Пленница на смъртта" от Мег Кабът. Видях книгата в един кош с книги на промоция, корицата ме грабна и си казах "Защо не?" Няма да правя повече подобна грешка! Четенето на книгата беше мъчително! Героите бяха страшно скучни и в половината от времето бях толкова разсеяна, че не разбирах какво се случва. В крайна сметка не си спомням абсолютно нищо от тази книга, а и не желая да си спомням.

2."Подборът" от Али Конди. Не съм сигурна дали това е името на поредицата, или е името само на първата книга, затова съжалявам, ако не е така. Тази книга я взех, защото е от жанра антиутопия, а точно в този период доста ми харесваше да чета такива книги. Но книгата беше пълно разочарование! Когато си я взимах, се чудех дали да не си купя и втората книга, но добре че не го направих. Само аз ли мисля, че в цялата книга не се случи нищичко интересно? Нямаше нито един момент, в който да се изненадам и да затая дъх за следващата страница. 

3."Безсмъртните" от Алисън Ноел. Имам само първата книга от тази поредица и съм я чела преди... четири години някъде. Излишно е да казвам, че това беше "вампирския" ми период, в който постоянно си купувах книги с вампири. Това беше и една от най - слабите книги,  които съм чела, защото беше много предвидима и скучна. Героите не ме изненадаха и не беше нещо, което не съм чела.

4."Училище за вампири" на П.С. Каст и Кристин Каст. Отново вампирска поредица. Само че от тази поредица имам цели три книги! Може би първата книга ми е харесала и затова съм решила да си взема и втората и третата, но сега се чудя какво съм си мислела тогава?! Поредицата е скучна, със същите предвидими герои - вампири. Да не говорим, че съдържа цели 12 книги! 

5."През вселената" на Бет Ревис. Причината да не желая да довърша тази поредица не е само това, че вероятно няма да бъдат издадени останалите две книги на български. Книгата просто не ме грабна. Много исках да ми хареса! Когато си я купувах и видях корицата си казах, че тази книга ще е жестока, но... не ми хареса. Не е като да беше нещо отвратително, не не беше впечатляваща. Героите не ме очароваха, космическата атмосфера - също.

6."Създадена от дим и кост" от Лейни Тейлър. За тази книга имаше страхотни мнения и много хора я препоръчваха в интернет. Чела съм много добри ревюта и бях напълно убедена, че ще я обикна. Но не стана така. Стилът беше... странен, но в лошия смисъл на думата (поне за мен). Не е като да нямаше интересни моменти и такива, в които да се чудиш какво ще се случи, но мен дори и тези моменти ме изнервяха. Намразих главната героиня - все още не мога да си обясня защо.  Намразих и света, изграден от Лейни Тейлър. Освен най - добрата приятелка на Кару, (май беше Сузана, или Зузана?) не мисля, че имаше друг герой, който истински да харесах. И все пак, книгата не е на толкова предна позиция в нехаресваните книги, защото имаше няколко момента, които бяха интересни и описанията, които също бяха написани добре.

7."Полулош" от Сали Грийн. Тук проблемът е в мен, защото имах страшно големи очаквания към тази книга и точно с тези си очаквания започнах и да я чета. Затова и останах разочарована. Очаквах много магия, вълшебства, битки между доброто и злото, а получих една скучничка история. Може би, ако изобщо не бях чувала нищо за книгата, не бях чела никакви ревюта и спойлери, щеше да ми хареса.

8."Петата вълна" на Рик Янси. Тази книга ми беше... безразлична. Нямаше някакви моменти, които да отлича като много лоши, но нямаше и такива, които да опиша като страхотни. Харесах стила на писане, допадна ми, но не харесвам много историите с извънземни, а книгата беше точно такава. Точно заради това се стигна до това средно положение, в което не мога да преценя дали книгата ми харесва, или не: имаше нещо което ме привличаше да я чета, но и нещо ме теглеше към това да не ми допада. Другата година излиза филма и може би тогава ще прочета книгата отново. Може, ако си променя мнението, да довърша поредицата дори, но засега тази книга ми остава апатична.

9."Паднали ангели" от Лорън Кейт. Ето я и поредната книга, която съм избрала по корицата! Защо го правя?! Книгата не беше никак зле, всъщност. Проблемът ми беше, че отново нямаше нещо, което да ме изуми. Имаше герои, които ми бяха симпатични и които ми допаднаха, но интересни моменти почти липсваха. Много пъти съм си мислела дали да не дам втори шанс на поредицата, но винаги съм се отказвала.

10."Дневниците на вампира" от Л.Дж.Смит. Имам първите пет книги от поредицата и това беше втората поредица след "Здрач", която прочетох. И да, мисля, че когато я четох тогава (сигурно съм била някъде на 13-14) определено ми хареса и си спомням, че съм седяла до много късно, за да я чета. Проблемът е, че оттогава излязоха много други книги, които ми бяха много по - интересни от нея и просто я зарязах. 

вторник, 17 март 2015 г.

Рисунка за Айла от Стефъни Пъркинс - ревю

Ревюто съдържа СПОЙЛЕРИ, затова ако не сте чели книгата, се върнете да прочетете ревюто, след като я завършите.

   Третата и последна книга от трилогията на Стефъни Пъркинс, „Рисунка за Айла”, ни запознава с Айла и Джош. Айла е срамежливо момиче, което е влюбено в Джош, затворения в себе си художник, още от първата си година в Американското училище в Париж. След случайна среща през лятото в манхатънско кафене, първите искри между тях припламват. През есента двамата се връщат за последната си година в училището във Франция и връзката им се задълбочава. В началото всичко между тях изглежда като в приказките и те изживяват едни от най – романтичните си моменти в Париж и Барселона, но постепенно нещата се усложняват и двамата се изправят пред множество проблеми и предизвикателства, които могат да сложат край на връзката им.


     Първо ще започна с това колко сладка е корицата на книгата! Обожавам я!

      А сега за книгата – с огромно нетърпение очаквах излизането на тази книга и тя не ме разочарова. Обикнах я от първата страница и чувствата ми не се промениха до последната. Честно казано не знам защо масово хората казват, че третата книга им харесва най – малко. На мен тя ми стана любимата от трилогията. Не мога да преценя дали е заради героите и поради факта, че Айла е най – близка от трите героини до моя характер, или заради самата история на Джош и Айла, но тази книга наистина ме грабна най – много от трите.
      Образът на Айла беше много реален за мен, защото, пак казвам – все едно четях за самата себе си. Нея си я представях  като сладка, дребна (и аз съм нисичка) червенокоска. По характер - срамежлива и романтичка по душа. Спазваща правилата и необичаща да се набива на очи. Проблемите на Айла бяха в несигурността и нерешителността, които изпитваше по отношение на бъдещето и голямата самокритичност, която притежаваше. Въпреки глупостите, които каза и направи в книгата, като се поставя в нейната ситуация мисля, че аз бих постъпила по същия начин, затова и не мога да я виня (и въпреки това, докато четях книгата страшно й се ядосвах!)
    По отношение на Джош – ОБИЧАМ ГО! Той беше затвореният и артистичен тип, на когото уж за нищо не му пука и който постоянно си навлича проблеми в училище. Имаше ясни планове за бъдещето си и, за разлика от Айла, знаеше точно с какво иска да се занимава. Хареса ми, че на моменти беше толкова чувствителен и не се притесняваше да показва чувствата си пред нея. По едно време си мислех, че по – малката сестра на Айла, Хати, си пада по него, но се радвам, че съм грешала, защото това щеше да бъде допълнителна и излишна драма за книгата. Беше ми мъчно за Джош, заради семейните проблеми, които включваха огромната пропаст в отношенията между него и родителите му и ми се струваше, че те го търсеха само когато трябваше да направят добро впечатление пред някого, а не защото бяха истински загрижени за него.
    Айла и Джош като двойка много ми допаднаха. Хареса ми това, че при тях нещата се развиха много по – бързо, отколкото при Ана и Лола и ми хареса, че в тази книга почти през цялото време те двамата бяха официална двойка, за разлика от първите две книги, където Ана и Етиен и Лола и Крикет се събират почти в края на книгите. Обичам романтичните моменти между тях и това, че тяхната любов беше любов от пръв поглед (жалко, че Джош не е знаел, че Кърт и Айла са само приятели, защото можеха да са заедно от много по – рано). Едни от най – тежките им моменти, когато бяха разделени, бяха най – трудните и за мен. Самата им раздяла беше доста драматична и тъжна. Понякога губех надежда за тях (знаех, че нямаше начин да не е щастлив краят, но въпреки това...) Айла и Джош се изправиха пред една от най – големите трудности за една двойка и това е разстоянието, но се радвам, че в крайна сметка нещата за тях приключиха щастливо.
    Въпреки, че книгата наистина много ми хареса, имах няколко проблема... Първият беше в приятелството между Кърт и Айла. Просто ми дойде малко в повече. Ако бях на мястото на Джош, аз лично бих ревнувала. Да, знам, че са просто приятели, но... така и не приех приятелските им отношения до края на книгата. Другият ми проблем беше в Айла и в това, че ми се искаше да е поне мъъъничко по – амбициозна. Осъзнавам, че Стефъни е искала да изгради точно така персонажа на Айла – да не знае какво иска да прави с бъдещето си, да бъде несигурна и да няма почти никакви интереси, но въпреки всичко исках да е поне малко по – ентусиазирана за бъдещето. Според мен тя се записа в „Дартмут” само защото Джош й предложи това и за да е близо до него (нищо, че през това време бяха скъсали), а не заради някаква по – конкретна специалност, заради амбиция, или нещо такова. Наистина исках Айла да прояви интерес към нещо по – специално до края на книгата (ако трябва да съм откровена, може би усетих някакъв интерес към архитектурата, но този интерес така и не беше развит много добре)

     „Рисунка за Айла” определено ме очарова, въпреки леките критики, които отправих към края. Беше в типичния за Стефъни лек стил, който се чете лесно и не натоварва. Джош и Айла бяха много сладка двойка, а персонажите им също бяха изградени много добре. Драматичните моменти в книгата не бяха много, не бяха и малко. Бяха напълно достатъчни. Като история, книгата не е нещо супер оригинално, но ще се хареса на всички почитатели на романтиката. 

четвъртък, 12 март 2015 г.

Social Media Book Tag

Намерих този таг в Youtube и ми допадна, затова реших да го направя. Да започваме!

1.Twitter: Любимата ви кратка книга 
– „Фор” на Вероника Рот, а също и „Нещата, на които не ни учат в училище” на Емил Конрад.

2.Facebook: Книга, която всички са ви препоръчвали да прочетете 
– Хм, малко са книгите, които са ми били препоръчани. Около мен най – много четат родителите ми и майка ми горещо ми препоръчваше „Отнесени от вихъра”, която се превърна в една от любимите ми книги

3.Tumblr: Книга, която сте прочели преди да стане известна 
– „Академия за вампири” на Ришел Мийд. Не знам дали е била много известна преди да излезе филма, но аз я прочетох много преди това. Срам ме е да си призная, но на голяма част от книгите съм обръщала внимание чак когато по тях е направен филм като „Игрите на глада”, „Дивергенти”, „Здрач” и т.н.

4.Myspace: Книга, която не помните дали ви е харесала или не 
– „Ридание” на Маги Стийвотър. Не помня какво се е случило в тази книга, ама изобщо. Все едно никога не съм чела и изречение от тази книга. Имам и двете книги, които са излезли до момента, което ме навежда на мисълта, че все пак нещо в нея ми е харесало, но от друга страна съм я оценила само с две звезди в Goodreads… Та… харесала ли ми е, или не?! Нямам представа.

5.Instagram: Книга, която е толкова красива, че сте я снимали за Instagram (ако нямате Instagram, книга, чиято корица просто ви харесва) 
– Поредицата „Трил” на Аманда Хокинг. Винаги когато стане дума за красиви корици първото заглавие, което ми изниква в главата, е именно тази поредица. Обожавам кориците и на трите книги!

6.Youtube: Книга, по която бихте искали да се направи филм 
– Ами, много са, но да кажем „Изборът” на Кийра Кас. Ако се направи качествено, би станал филм, който с удоволствие бих гледала. От „Обсидиан” също мисля, че би се получил добър филм.

7.Goodreads: Книга, която препоръчвате на всеки 
– „Игрите на глада” на Сюзан Колинс. Препоръчвам я на всеки, който не я е прочел, защото съм убедена, че поредицата ще се хареса на много хора. Без значение тийнейджър, възрастен, момче, момиче, мисля, че тази книга е за всеки.

Тагвам: Gergana NikolovaЕва К.Nikki K. и всеки друг, който има желание да направи тага :)

вторник, 10 март 2015 г.

Сребристи сенки от Ришел Мийд - ревю

Внимание! Ревюто съдържа СПОЙЛЕРИ, затова ако не сте чели книгата и не искате да знаете какво става, се върнете да го прочетете, след като прочетете книгата.

„Сребристи сенки”, петата книга от поредицата „Кръвни връзки” на Ришел Мийд, отново е от името на двамата главни герои – Сидни и Ейдриън.
Главите на Сидни ни запознават с трудностите, пред които се изправя в поправителния център. При всяко нейно неподчинение я наказват жестоко, но въпреки това тя остава силна, благодарение на спомена за Ейдриън и надеждата за спасение. Там, в поправителния център, тя намира и няколко съюзници и приятели, които също по някакъв начин са „прегрешили” пред алхимиците. Излагаща се на постоянни опасности, Сидни се опитва по всякакъв начин да помогне на останалите затворници и да измисли начин за спасение от поправителния център.
Главите на Ейдрин ни показват скръбта, загубената надежда и отчаянието, което го обзема след дългата, принудителна раздяла със Сидни. Отчаянието го връща към старите навици и начин на живот.

Много се вълнувах за прочитането на тази книга, защото това е една от най – любимите ми поредици. И тази книга, като останалите, не ме разочарова. Беше невероятна, изпълнена с много любими за мен моменти и ме държеше  в напрежение до края.
Началото на книгата беше страшно мъчително за мен. Изпитвах болката на Сидни от всички мъчения, на които беше подложена и заедно с нея, намразих всички алхимици, отговорни за това. Едновременно с това, се възхитих на силата и смелостта, които притежава. Никога не съм се съмнявала в нея, но сега наистина ми доказа колко издръжлива може да бъде. С Ейдриън преживях цялата безпомощност, която го бе обзела и болката, която се опитваше да притъпи с купони и алкохолна забрава. Мааалко се разочаровах от него. Само малко, де. Много ми беше мъчно, но въпреки това исках до прояви по – силен характер и да се вземе в ръце.
И въпреки всичко, двамата намериха пътя един към друг. След като се свързаха чрез съня, аз, също като тях започнах да вярвам, че има спасение за Сидни и че най – накрая може да има щастлив край за тях двамата. След съня, в който се срещнаха, започна спасителната мисия за освобождаването на Сидни и в нея се включиха добре познати герои: Еди, Маркъс, Трей. Зарадвах се на включването на тези герои, които бяха оставени на заден план преди това, като особено много се зарадвах на Маркъс, защото той е един от любимите ми второстепенни герои.
Вече бях убедена в щастливия край за Сидни и Ейдриън, но не… След като спасиха Сидни, двамата решиха да се отделят от групата и да избягат сами. Това беше голяма грешка, защото по петите им бяха изпратени алхимици, готови на всяка цена да ги заловят. И екшънът продължи. Много се вълнувах за тези мигове в книгата, защото те бяха, може би, едни от най – напрегнатите. В някои моменти те се измъкваха на косъм и през цялото това време аз бях на тръни, че ще ги заловят всеки момент. Проклинах ги, задето бяха взели толкова глупаво решение, да се отделят от останалите, но едновременно с това ги обичах, заради мотивите, поради които го направиха – да не излагат приятелите си на опасност.
Любимият ми момент от книгата идва някъде между цялото това преследване от алхимиците и той беше предложението за брак, което оправи Ейдриън към Сидни. Да! Предложи й! Това не го очаквах и щях да се разтопя от любов към тях двамата. Сидни и Ейдриън са любимата ми двойка от всички книги, които съм прочела и нямаше как да не се радвам страшно много от този факт. Този момент между тях веднага стана любимия ми от книга, като цяло.
Забавен епизод от книгата беше, когато Сидни и Ейдриън обявиха, че са женени пред приятелите и семейството си. Беше смешна самата поява и шокът от страна на алхимиците и от страна на моройте. Определено очаквах да бъде такава реакция  на двамата бащи, (и на Ейдриън, и на Сидни) но знаех също, че те не са способни да ги разделят.
Знаех си, че краят няма да е щастлив, защото го прочетох преди да започна книгата, както правя обикновено, и въпреки това се радвах на факта, че те са заедно и са щастливи и всичко е наред, нооо… Настъпи мигът и те научиха, че Джил е отвлечена.
Още от самото започване на поредицата ми беше ясно, че ще се стигне до този момент в книгата, в който ще стане нещо с Джил. Просто чаках да видя кога ще се случи. Все пак едно от основните неща на поредицата е това, че Джил трябва да остане в безопасност, докато Лиса не премахне закона за втория наследник.
Е, предполагам ще получа щастливия си край в следващата, последна книга от поредицата.
Книгата беше наистина страхотна, наситена с вълнуващи моменти: от напрегнатите, в които се страхувах за живота на героите, през романтичните такива, които разтапяха сърцето ми, до забавните, (които бяха малко в тази книга) на които е способен само Ейдриън Ивашков.
П.П. Сидни прие фамилията на Ейдриън и сега е Сидни Ивашков. Харесва ми как звучи!

Любимият ми цитат от книгата бяха думите на свещеника:
„До днес и двамата сте живели сами. Всяко  решение, което сте вземали, се е отнасяло за всеки един от вас поотделно.От сега натакък, до края на дните ви, животът на единия ще бъде свързан с живота на другия. Всяко взето решение ще се отнася за двама ви. Това, което направи единия ще засегне и другия. Вие сте семейство, едно цяло… неразделно и неразрушимо.”

Интересен факт: Нашата малка държава също присъства на едно място в книгата.

петък, 6 март 2015 г.

Няколко засрамващи и странни факти за мен, свързани с книгите


- Никога не съм чела „Хари Потър” (нито пък съм гледала филмите)
- Винаги чета края на книгите, за да знам дали завършва щастливо или тъжно (не обичам изненади)
- Започвала съм да чета книгата „Под игото” четири пъти и чак на четвъртия я прочетох до край (всъщност последният път ми хареса)
- Не обичам да чета българска литература (звучи ужасно, знам)
- Започвам по няколко поредици наведнъж и често забравям какво се е случило в предишните книги от дадена поредица (дори да ми е страшно любима)
- Книгите, които не ми харесват, ги чета през ред.
- Вманиачена съм на тема „подредба на книгите в библиотеката” и я преподреждам веднъж седмично, като я сортирам всеки път по различни неща (жанр, цвят, автор и т.н)
- Обичам да чета само в легнало положение (рядко чета книга в училище, седнала)
- Не обичам да препрочитам книги (и рядко го и правя, но препрочитам любими моменти)
- Дразнят ме подвитите ръбчета на книгите! Много!
- Често се случва да си купувам книги, само защото корицата им ми е харесала (обикновено си патя от това)

вторник, 3 март 2015 г.

Opposites Book Tag


1. - Първата ви книга - "Фокси в беда". Много съм привързана към нея, защото това е първата ми прочетена книга.
- Последната ви закупена книга - "24 момичета за 7 дни"

2. - Евтина книга - "Спомни си" на Мейси Бекет. Мисля, че си я купих за 3 лева.
- Скъпа книга - "Скитница" на Стефани Майър. Особено с твърди корици, каквато всъщност е моята - 23 лева. Беше ми подарък,така че не съм ги дала аз, но все пак...

3. - Книга с главен герой момче/мъж - "Фор" на Вероника Рот. 
- Книга с главен герой момиче/жена - "Синдер" на Мариса Мейър.

4. - Книга, която сте прочели бързо - "Теория за любовта от пръв поглед". Мисля, че я прочетох за ден. Беше много лека и приятна.
- Книга, която сте прочели бавно - "Създадена от дим и кост". Една от най - ужасните книги, които някога съм чела.

5. - Книга с красива корица - "Подменена" на Аманда Хокинг.
- Книга с грозна корица - Цялата поредица "Лукс". Кориците са отвратителни! (иначе самите книги ги обожавам)

6. - Книга, в която действието се развива в България - Ъ, "Под игото". Съжалявам, не чета много българска литература и това е първото, което ми хрумна.
- Книга, в която действието се развива в чужбина - "Скай". Действието се развива във Франция.

7. - Тънка книжка - "Нещата, на които не ни учат в училище" на Емил Конрад.
- Дебела книга - За съжаление отново трябва да дам за пример "Скитница". Не съм сигурна, че е най - дебелата книга, която притежавам, но със сигурност е една от много дебелите.

8. - Художествена литература - 99% от книгите, които притежавам. Да кажем "Здрач".
- Нехудожествена литература - "Задната къща" на Ане Франк. Брои ли се?

9. - Романтична книга - "Тетрадката" 
- Криминална книга - "Жега" на Ричард Касъл.

10. - Книга, която ви прави щастливи - "Звезди за Лола"
- Книга, която ви натъжава - "Да остана ли?" на Гейл Форман.

понеделник, 2 март 2015 г.

Какво искам да прочета през месец март



1.Тримата мускетари - Александър Дюма. Започнах тази книга преди един ден и искам да я завърша този месец. Надявам се да ми хареса и да успея.

2.Сребристи сенки - Ришел Мийд. Чакам тази книга от тооолкова много време. Силно се надявам да си я купя този месец и да я прочета. 

3.Мисти - Джос Стърлинг. Друга дълго чакана книга. Да не говорим, че тази поредица ми става все по - интересна с всяка следваща книга. Засега любимка от героините ми е Кристал, но не се знае дали Мисти няма да ме впечатли повече.

4.Рисунка за Айла - Стефъни Пъркинс. Убедена съм, че тази книга ще ми хареса. Всеки, който е почитател на романтиката, няма как да не хареса книгите на Стефъни.

5.Ние, лъжците - Е.Локхарт. Това е последната книга за този месец, която много искам да прочета.

Това бяха книгите, които искам да прочета през месеца. Надявам се да успея, защото нямам търпение за всяка една от тях.