Проклятието на тигъра от Колийн Хоук - ревю

   Келси Хейс е обикновена тийнейджърка, наета на работа в цирка. Скоро й предлагат друга работа, която включва наглеждането на тигъра от цирка, към когото тя се е привръзала. Изпълнението на задачата предстои да е не къде и да е, а в Индия! Обикновеното на пръв поглед назначение, се оказва повече от мистериозно и скоро Келси е въвлечена в развалянето на древно проклятие, включващо множество приключения и препятствия, пред които трябва да се изправи, заедно със своя любим бял тигър Рен (който всъщност е човек) и господин Кадам, вечният помощник на Рен.


Големи благодарности на издателство "Интенс" за предоставената възможост! 

Книгата беше вълнуваща, напрегната, мистериозна, със страхотна любовна история -  всичко, което гарантира едно страхотно преживяване в компанията на едно фентъзи.
Ще започна с това как обикнах този свят – никога не съм си мислела, че Индия ще ми хареса толкова много. Колийн Хоук е направила така, че изцяло да те потопи в тази култура. Имаше някои наистина великолепни описания, които те пренасят директно на мястото.
Напрежението. Споменавам го, защото в тази книга имаше страшно много напрегнати моменти,  в които човек затаява дъх и се пита какво ли ще се случи. Това бяха основно главите, в които героите бяха изложени на опасност (а те доста често бяха излагани на опасност). Това ми допадна страшно много, защото обичам напрежението в книгите, забързаното действие и неизвестността от това какво следва.
   Като персонаж Келси беше една нормална тийнейджърка, затова и не беше никак трудно да се вживея в нея. Тя изпитваше емоции, които би могло да изпитва всяко момиче и авторката ги беше пресъздала много добре.  И аз, като Ана, имах проблем с това, че тя прекалено бързо се съгласи да се впусне в това приключение. Обичам забързаното действие, но нямаше да се оплача, ако се беше поколебала мааалко повече за това дали да разваля древното проклятие. Хареса ми това, че беше много смела на моменти и разгадаваше бързо загадките, пред които бяха изправени.
Рен… Така, обожавам тигъра Рен, но… човека Рен - не чак толкова. Като човешки образ ми се стори прекалено съвършен (като тигър не усещах толкова много съвършенството му :D) Може би, защото го гледах през очите на Келси, но ми дойде малко прекалено. Исках и той да си има някакви слаби страни в харектера, които да ме подразнят, а такива не открих и се оказа, че самият факт, че няма, ме дразни. Беше кавалер във всяко едно отношение, което е страхотно. Беше красавец, често сравняван с Брад Пит, също супер. Но комбинацията от цялото това съвършенство не ми допадна. Просто образът не беше реален за мен.
   Връзката между Рен и Келси е нещо, което обикнах веднага. Двамата заедно бяха страшно сладки! Официално тяхната първа целувка, е любимата ми първа целувка от всички книги, които съм чела. Романтичните моменти между тях двамата, бяха любимите ми от книгата, затова и краят й ме остави с насълзени очи.
Тук обаче идва моментът за другото, което не ми хареса в книгата – задаващият се любовен триъгълник включващ Келси, Рен и Кишан (братът на Рен). Смятам, че Келси и Рен са перфектни един за друг и Кишан е напълно излишен и определено един любовен триъгълник, е нещо, което никак няма да ми хареса. Затова и се радвам, че в тази книга моменти между Келси и Кишан почти липсваха – книгата се беше съсредоточила основно върху взаимоотношенията между Рен и Келси, силно се надявам и в следващите книги да е така.

  „Проклятието на тигъра” е една невероятна книга, която ще се хареса страшно много на почитателите на забързаното действие. В нея има напрежение, мистерии за разгадаване, магия, красива любовна и история и още много.


Коментари

  1. Аз тайничко харесвам Кишан повече. Иначе Рен наистина е малко...пресилен (???) образ, но очаквам развитие нататък в поредицата. Като цяло книжката е страхотна пък и ревютата ни се допълват диеално :D Може да ги споделят в комплект вече...

    ОтговорИзтриване
  2. :D Колко интересно, аз също предпочитам Кишан, дори и сега. Той е просто толкова...Ама и Рен е толкова... Да не говорим, че им знам и трите имена, на никой герой до сега не съм запомнила толкова добре и трите му имена- Алаган Дхирен Раджарам и Сохан Кишан Раджарам. :D Боже, чак ми се иска да я препрочета...Няколко пъти.
    Много харесвам ревюто ти.
    И след като съм прочела и 4-те книги мога само да ви кажа, тежко ви и горко нататък :D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Само искам да попитам има ли ги преведени на български или ще трябва да ги потърся на английски?

      Изтриване

Публикуване на коментар