сряда, 26 април 2017 г.

Top 5 Wednesday (23)



~ Здравейте! ~
Този месец за жалост не направих нито един топ 5 (липса на време, идеи, интерес), но днешната тема ме грабна и ми се стори доста интересна за писане, а именно - топ 5 автори, от които искам до прочета повече. Авторите далеч не са 5, но отново някак си се сместих в това число и ето кои от тях подбрах:

5.Либа Брей - Прочела съм и двете издадени в България нейни книги - "Кралици на красотата" и "Ясновидците", и О. Боже. Мой. Обичам стила на писане на тази жена! Двата романа всъщност са коренно различни един от друг - докато "Кралици на красотата" е преизпълнен с хумор, сарказъм, безумни ситуации на един необитаем остров, но и разисква сериозни теми от настоящето, то "Ясновидците" е роман, развиващ се в Ню Йорк през 20-те години на 20-ти век, в който присъства известна доза фентъзи елемент, мистерия, драма и зловещи нишки. И след като тези две, толкова различи една от друга, книги ми харесаха, съм убедена, че ще се влюбя и във всичко друго, което авторката е написала!

4.Брандън Сандерсън - След двете части на "Легион" беше неизбежно да не поискам да се гмурна и в някой друг роман на автора. Чела съм наистина страхотни отзиви за друга негова поредица - "Последната империя", така че скоро... много скоро се надявам да се потопя и в този негов свят.

3.Джон Гришам - Изненада! От Джон Гришам съм чела единствено "Признанието" и то отдавна, наистина отдавна. Но в главата ми се е запечатала цялата история, а като се познавам, това си е много. Гришам е любимият автор на баща ми, а стилът му на писане ми допадна, така че скоро ще му дам отново шанс. А пък и имаме цял един голям рафт, посветен на неговото творчество - срамота ще е да не прочета поне още един негов роман.

2.Дженифър Донъли - Следящите редовно блога ми, надали са изненадани от това, че тя присъства в класацията. Донъли е една от най, най-любимите ми авторки, която тотално ме спечели с романа си "Революция". След това изживях известно разочарование със "Северно сияние", но реших отново да ѝ се доверя с "Тези плитки гробове", с която се влюбих за втори път в авторката. Истината е, че харесвам стила ѝ и героите, които е създала във всеки един от трите романа (с втория имам проблем със сюжета, историята), така че вярвам, че ще се влюбя и в другите ѝ романи.

Иии преди първото място (което не е точно първо, защото искам еднакво много да прочета повече книги от всеки един от споменатите автори), ще кажа няколко имена на други автори, от които искам да прочета още, но без да се обосновавам (защото иначе постът би станал сууупер дълъг): Наоми Новик, Морган Роудс, Мари Лу, Дона Тарт, Дженифър Смит......

1.Фредерик Бакман - От дълго време се каня да се захвана с "Баба праща поздрави" и "Човек на име Уве", защото ЗНАМ, просто ЗНАМ, че ще ми харесат. Фредерик Бакман просто има един такъв... докосващ душата стил на писане. "Брит-Мари беше тук" е книгата, която ме запозна с автора и ме очарова, а кратката новела "Пътят към дома става все по-дълъг" успя за някакви си 60-тина страници да се настани в сърцето ми. 

понеделник, 24 април 2017 г.

Reader Confessions Book Tag

credit
Не съм тагната от никого, но видях тага в блога на Юли и ми се стори твърде интересен, за да не го направя. Тагвам Габи, Памела и Елена :)))

1.Някога наранявал/ла ли си собствената си книга?
- За жалост - да. Понякога се случва много рязко да отгърна страница и хартията лееко се скъсва (Ужасно, знам! Особено за човек, който обича книгите му да са като нови.) Има и книги, които съм съсипала от престоя им в раницата/чантата ми - просто държа винаги със себе си да имам книга, но понякога това е пагубно за нея, тъй като в чантите ми цари безпорядък, а вещите в тях са врагове на книгите. И да, решението е лесно - "Просто сложи книгата в плик, Кая.", но...

2.Наранявал/ла ли си някога заета назаем книга?
- Ъм, не, но пък съм увреждала чужди книги (не взети назаем) - тези на мама и тате. Като съм била мъничка съм  обожавала да драскам (стени, книги, плюшени играчки, всичко, до което се докопам). В резултат - част от книгите на нашите са надраскани (още ми е болно за това), а мама има и книги, които съм съсипала веднага след като съм се научила да пиша - пишейки случайни думички из страниците ѝ (Ужасно, ужасно дете съм била!). Извод - не оставяйте детето си без надзор в стая, пълна с книги, до които то има достъп!

3.Колко време ти отнема да прочетеш една книга?
- Зависи от това колко ми е интересна и какъв е обемът ѝ.

4.Книги, които не си завършила?
- "Спомни си"  - май е само тази.

5.Hype-нати или популярни книги, които не харесваш?
- "Аз още броя дните", "Червен изгрев", "Създадена от дим и кост", "Полулош", "Хартиени градове", "Аз преди теб" (не че не я харесах, но имах известни проблеми с нея). В общи линии, май са това.

6.Класики, които не харесваш?
- "Джейн Еър" - извинявам се на всички почитатели, но на моменти за мен това бе крайно досадно четиво, "Ромео и Жулиета" - мда, творбата, с която разбрах, че пиесите не са за мен, "Стъкленият похлупак" - красиво написана, но самата книга не успя да достигне до мен, може би защото нямах нищичко общо с нито един от героите в нея (и особено с главната героиня)

7.Книги, които си купил/ла само заради интелектуалността им?
- Няма такива.

8.Книги, които не си върнал/ла?
- Твърде рядко взимам книги назаем, а в редките случаи, когато го правя, гледам да  ги върна до седмица.

неделя, 23 април 2017 г.

Краят на дните от Сюзън Ий - ревю

Ревю на първата книга.

   Пенрин и Рафи са се спасили на косъм от ангелите и бягат за живота си. Сега най-важното е да открият лекар, способен да поправи стореното от небесните бойци - да върне крилата на архангела и да възстанови нормалния облик на Пейдж. А докато търсят отговори, наяве излизат обезпокояващи истини за миналото на Рафи и отприщват със себе си силите на мрака...
   Ангелите пускат на свобода чудовищата на Апокалипсиса и хората се подготвят за война. Заформят се неочаквани съюзи, стратегиите се изменят, но кой ще спечели? Пенрин и Рафи неизбежно трябва да заемат страна в битката за земното царство и са принудени да избират: собствения си вид или любовта? 

Благодаря на издателство ЕМАС за възможността да прочета романа! <3


   Несъмнено разтърсващ финал на любима поредица! Съдържаше всички елементи, които обикнах в предходните две книги - имаше я емоцията от първата книга, когато Пенрин и Рафи тепърва се опознаваха и между тях прехвърчаха искри (е, тук искрите се бяха превърнали в огън...), имаше го и напрежението от втората книга, където читателят не можеше да си поеме дъх от постоянните битки, в които се впускаше героинята. Имаше екшън, страст, страховити сцени, емоционален заряд, обрати... Тази книга не ми се стори като развръзката на поредицата, а като нейната кулминация! И да, тя определено измести втория роман от челното място.
   Светът. Не мога да не започна с този антиутопичен свят, който авторката градеше пред читателски поглед в продължение на три книги, правейки го още по-ужасяващ с всеки следващ роман. В "Краят на дните" светът бе представен в най-тъмната си страна - нови зловещи същества, способни да разрушат и малкото останало от човешкия свят, се появиха на хоризонта, но заедно с тях път си проправи и светлината - обединението на човешката раса в преломния за трилогията момент. Един наистина добре изграден и оживяващ пред очите свят, но с това не свършват писателските способности на Сюзън Ий. По време на цялата трилогия, тя успя да опише еднакво добре екшън сцените - кървавите битки, голяма част от тях ала "на косъм от смъртта" и емоционалните сцени - тези, показващи чисто човешките взаимоотношения (или ангело-човешките взаимоотношения), пример, за което са трогателните моменти между Пенрин и майка ѝ, Пенрин и сестра ѝ , Пенрин и Рафи... И, да, в "Краят на дните" Сюзън Ий не ни спести нито силни екшън сцени, нито затрогващи емоционални такива. Но ето, че дойде време и за черешката на тортата в книгата, а това бяха героите ѝ!
  Пенрин - няма да отстъпя от мнението си, че тя не ми е любима героиня, но не мога да отрека всичките ѝ силни и слаби черти, които я направиха толкова добър и реалистичен образ: на борбената и смела, понякога - уверена, друг път - колеблива, често емоционална, на моменти отчаяна, самосъжаляваща се героиня, притежаваща онова чисто човешко качество/недостатък - да греши. Другото, което не мога да отрека е, че за тези три книги Пенрин извървя наистина дълъг път: от първата книга, в която тя беше готова на всичко, за да спаси малката си сестричка, до тази последна книга, в която тя бе готова на всичко за спасяването на човешката раса. Най-силно впечатление в "Краят на дните" ми направи ролята ѝ на лидер - Пенрин се превърна в един говорител от името на човешката раса, която макар да изглеждаше на пръв поглед сломена, в себе си криеше неподозирани сили. Пенрин носеше надеждата в себе си, независимо от всичко, което преживя, и най-важното, което бе - предаваше я и на околните.
   Колкото до Рафи - това е герой, в който наистина се влюбих от пръв поглед. Той също извървя дълъг път и преживя големи промени (не само тези чести смени на прословутите му ангелски крила). Любовта му към Пенрин го накара да погледне на света по един напълно различен начин, да се вгледа дори в себеподобните си - ангелите, да осъзнае всички онези ужасяващи решения, довели до катастрофални последици за света и най-вече - да достигне до онзи преломен момент, в който трябва да избере - ангелите или хората. Миналото на Рафи бе другото интересно около персонажа му - в началото образът му беше една мистерия, но малко по малко придобихме представа за същността му от постепенните фрагменти от миналото му, които ни даваше авторката. Историите от миналото му и решенията му в настоящето са и това, което го направиха толкова пълнокръвен образ.



   Освен двамата главни персонажи, купищата интересни второстепенни герои са другото, което направиха това приключение в три книги, толкова вълнуващо! Пейдж - малката невинна сестричка, която от първата книга до последната се промени МНОГО, наистина много. Невинният ѝ външен вид бе заменен от ужасяващо лице, будещо страх, дори у най-близките ѝ, а ролите ѝ бързо се сменяха от слабото момиченце, на използваното такова, през оръжието, в което се превърна, до силната героиня в края, която се изправи начело на армията си скакалци пред купищата врагове. Белиал бе друг доста ключов персонаж в последния роман. Приел ролята на антигероя, мразен от всички, тази книга всъщност ни разкри причината той да стане такъв. Очаквах да науча историята му в последния роман, но предполагах по-скоро купища оправдания за това, в което той се е превърнал. Това, което книгата ни разкри обаче, бе една наистина драматична история, която катерогично не оправдава всичките ужасяващи неща, които той направи, но дава обяснение за тях. Последната второстепенна героиня, за която ще кажа няколко думи, е майката на Пейдж и Пенрин. Тази героиня, която, колкото и странно на моменти да показваше любовта към дъщерите си, беше готова на всичко за тях! И, да, макар понякога да се държеше откачено, да бягаше от отговорност, не мога да забравя трогателните сцени с дъщерите ѝ и това как след ужасяваща промяна, която преживя Пейдж, тя продължаваше да я вижда като своето малко момиченце. 

   Не мисля, че някой почитател на поредицата би останал разочарован от последната книга, защото тя е също толкова силна, емоционално заредена, напрегната, драматична, ужасяваща, колкото останалите две! Лично за мен тя беше най-добрата от трите!

събота, 22 април 2017 г.

First Date Book Tag


Много благодаря на Мариана за този таг ♥ Аз ще тагна Юлия, Теди и Илияна :)


1.The awkward first dateкнига, в която нещо не ви стигна. Книга, която не е лоша, но не заблестя при вас.
- Може би "Всички наши места" от Дженифър Нивън. Хареса ми стила на авторката и определено бих опитала и с друг неин роман, историята също ми допадна, въпреки че тематика не беше по вкуса ми. Но, колкото и да я четях с интерес, имаше неща, които леееко ме смущаваха и за които така и не намерих обяснение - тук визирам някои от действията на героите и начина, по който разсъждаваха.

2.The cheap first date – книга, която се оказа по-лоша, отколкото сте очаквали.
- За съжаление, тук ще кажа една любима на мнозина книга - "Червен изгрев" от Пиърс Браун. И нямах чак толкова големи очаквания за книгата, но със сигурност не предполагах, че ще я намразя. Мхм, книгата беше 1/5 звезди за мен, а подробно мнението ми за нея може да прочетете тук.

3.Well-prepared first date – книга, която се оказа по-добра от очакваното.
- Една книга, която съвсем наскоро прочетох - "Смъртни белези" от Вероника Рот. Изчетох ужасни коментари за нея в Goodreads, няколко положителни ревюта, в които се казваше, че е хубава, но нищо особено и съвсем малко ревюта на запалени по книгата читатели, така че се приготвих за нещо, което ще ми допадне, но няма да е "УАУ". На мен обаче книгата СТРАШНО много ми хареса - влюбих се в сюжета, света, героите... Влюбих се във всеки един елемент, който ценя във фентъзи романите. 

4.Hot but dumb – красива книга, но не толкова добра отвътре.
- И понеже я снимах за Instagram преди няколко часа - "Любов по време на глобалното затопляне". С корицата беше любов от пръв поглед, НО, когато започнах да я чета, останах наистина разочарована.

5.Blind date – книга, която започнахте да четете без да знаете нищо за нея.
- Ъммм, не знам дали наистина има такава. Купувала съм си много книги, заради корицата, да речем, без да знам нищо за тях, но преди да ги започна, чета резюмето, информирам се от ревюта, Goodreads, Tumblr (където супер много се спойлвам)... 

6.Speed dating – книга, която прочетохте много бързо.
- "Аз съм знаменитост: Отбор загубеняци" - един ден, трябваше ми само един ден, за да я прочета. Супер, мега, гига забавна и сладка книга, която ме върна към чувствата, които изпитвах, докато четях първата. 

7.The rebound – книга, която прочетохте скоро след книжен застой и това оказа влияние върху нея.
- Агата Кристи ме избави от един читателски застой - книгите ѝ се четат наистина бързо, заради интересните сюжетни нишки, обратите, бързото действие. Препоръчвам я при reading slump.

8.Overly enthusiastic date – книга, в която се усеща пренасилване на сюжета.
- Май и аз ще оставя този въпрос без отговор.

9.The perfect first date – книга, която беше перфектна за вас.
- Отново една наскоро прочетена - "Пазители" на Цвети Владимирова. Нито една критика към книгата - обичам я!

10.Humiliating first date – книга, която се срамувате да признаете, че харесвате / срамувате се да я четете сред хора, поради каквато и да е причина.
- Не се срамувам от книгите, които харесвам, но бих се срамувала да чета някоя книга с по-разголени тела на корицата, да речем. Знам, че за някои не е кой знае колко срамно, но...

петък, 14 април 2017 г.

Смъртни белези от Вероника Рот - ревю

   В една галактика, в която насилието и отмъщението доминират в живота на хората, всеки има дарба – уникална сила, която предопределя бъдещето му. А някои дарби могат да бъдат смъртоностни…
   Сайра е сестра на брутален тиранин. Нейната дарба носи болка и сила – нещо, от което брат й се възползва, за да измъчва враговете си. Но Сайра е много повече от оръжие в ръцете на брат си – тя е силна, бърза и много по-умна, отколкото Ризек подозира.
   Акос е син на оракул от далечната и мразовита планета Тувхе. Той е щедър и добър, а предаността, която изпитва към семейството си, не познава граници. Заловен от войниците на Ризек, младият мъж се опитва да освободи брат си независимо от цената.
   Нишките на течението заплитат съдбата им и двамата ще трябва да решат дали да си помогнат, или да се унищожат взаимно…

Благодарности на издателство Егмонт за предоставената възможност!

   Противно на повечето от коментарите за книгата, които прочетох, романът страшно много ми хареса (и да, повече от другата поредица на В. Рот "Дивергенти", която не е от любимите ми, но четях с удоволствие). И все пак няма как да не съглася с част от мненията - да, действието наистина не е никак забързано, и да, малко трудно се навлиза в света - бях крайно объркана след първите няколко глави на книгата. НО - видях една чудесна идея, която се разгръщаше постепенно пред очите ми, интересни сюжетни нишки - част, от които завършени, други - оставени отворени за продължението, силни и добре изградени персонажи, към които се привързах, потапяща космическа атмосфера и свят, който е невъзможно да обикнеш изцяло, заради жестокостта, царуваща в него, но и не можеш да не му се възхитиш, заради красотата, която иначе излъчва.
   Традиционно започвам със стила на авторката - лично аз открих едно "израстване" в това отношение. Разбира се, сравнението ми е с "Дивергенти", където според мен светът не бе достатъчно добре изграден, имаше твърде много клишета за вкуса ми и не успя да ме "погълне". Тук описанията, които правеше Вероника Рот, изцяло ме потопиха в атмосферата на романа - моментите с космическите описания, характеристиките на всяка една планета и разликите между световете, като не отричам - да, клишетата и тук присъстваха, мога да направя една-две препратки с други книги от жанра, но до такава степен "заживях" в света на романа, че за мен те не бяха проблем (а може би просто съм влюбена в идеята действието да се развива в космоса ;)). Светът, който Рот бе изградила, наред с красивите описания (от които исках ОЩЕ), беше и такъв на ужасяваща жестокост - "насилие" не беше чужда дума за Шотет, където много от проблемите се решаваха на арената, а краят на двубоите биваше белязан от смъртта. Освен че останах очарована от стила на писане на авторката в тази книга, не мога да скрия и пристрастията си към героите...
   Сайра от Шотет, главната героиня, започна като много колеблив образ в очите ми - превърната в оръжие от брат си, тя притежаваше "дарбата" (всеки в книгата притежаваше дарба, но тази на Сайра трудно би могла да бъде описана като такава...) да причинява болка на всеки, до когото се докосне. Уловката бе в това, че причиняваше болка и на самата себе си - повечето от дните ѝ бяха мъчителни, непоносими и дори лекарствата бяха неспособни да я избавят от болките. А най-ужасното в цялата картинка идваше в това, че си бе втълпила, че заслужава да страда. С течение на книгата и един конкретен образ, който се появи в живота ѝ (Акос), Сайра придоби силата и увереността да се изправи срещу най-големия си враг - поробителя си Ризек (нейният брат) и да превърне дарбата си в оръжие за самата себе си. Нишките около миналото ѝ за това как се е превърнала в оръжие за брат си и какво е причинила на близките си, също се разплетоха, за да обяснят и оправдаят нейните действия в настоящето. 
   Акос от Тувхе - главният мъжки персонаж и един от двамата, способни да докоснат Сайра, без това да им причини болка (дарбата му възпираше другите дарби), беше доста по-различен от нея. Ако тя в началото се бе предала в ръцете на Ризек, то той постоянно търсеше начини да избави себе си и брат си от поробителите им - шотетците. И макар той да бе по-борбен от Сайра, причиняването на болка не му беше в кръвта - насилието и жестокостта на Шотет, често го сриваха емоционално. 
   Лично за мен второстепенните персонажи бяха също толкова интересни, колкото главните. И ще започна с един такъв, когото вече споменах - Ризек, братът на Сайра и главният антагонист в книгата. Опитите му да се избави от ориста си (друго нещо, което всеки герой получаваше), копнежите му да властва не само над Шотет, го бяха превърнали в чудовище, обградено от хора, които да му служат - негови подчинени, вършещи мръсната работа, оставяйки трупове след себе си, докато самият той рядко си цапаше ръцете с кръв. Ризек бе герой, когото няма как да не намразиш - безсърдечен манипулатор, стремящ се към власт, страхливец, опитващ се да се избави от собствената си съдба с цената на много жертви. Имаше обаче дребни детайли около образа му, които на моменти ме разколебаваха (все още си го мразех) и ме караха да го съжалявам. Айджа - братът на Акос беше още една пионка в играта на Ризек. Ценната му оракулска дарба го беше превърнала в играчка в ръцете на Ризек, който постепенно източваше неговата същност, докато в края от Айджа не бе останало почти нищо. Искрено се надявам във втората книга нещата някак си да се оправят, защото смятам Айджа за един светъл образ, който има голям потенциал да се развие. Колкото до останалите второстепенни герои - ще ви оставя да ги опознаете с прочитането на книгата ;) 
   И две изречения за любовната история между Сайра и Акос: Смятам я за страшно симпатична - много ненатрапчива и развиваща се постепенно. Двамата успяха да намерят допирни точки дори в различията си, а тази опора, която бяха едни за друг в трудните моменти, беше винаги емоционална и очарователна!

   "Смъртни белези" предоставя на читателя интересен сюжет с постепенно разплитащи се нишки, много напрежение и екшън, силно изградени герои и антигерои и един забележителен свят, в който да се потопи, наситен с невероятен космически заряд.

вторник, 11 април 2017 г.

Литий от Орелиен Гуго - ревю

   Когато всичко е само игра и преструвка, искреността се превръща в явление.
   Париж. Тя и Той. Работа. Партита. Секс. Алкохол.
   Потънали в ежедневното. Деца на консуматорското общество и социалните мрежи. Пасивно борещи празнотата на дните си, в очакване на уикенда - аперитив, бистро, клуб, където самотата се дави в алкохол, джойнт и случаен секс.
   Тя и Той нямат общи интереси, общи приятели, но пътищата им ще се пресекат. Между две цигари и две бири, между две нощи и мимолетни връзки, те ще се срещнат...
   Една пряма и убедителна история за живота не в бляскавия Париж, а в истинския. Поетичен портрет на цяло едно поколение, обитаващо големите градове, в търсене на нещо по-добро и по-вълнуващо...

Огромни благодарности към издателство Ера за предоставената възможност!


   "Литий" бе роман далеч-далеч от зоната ми на комфорт. И може би именно защото беше нещо различно от книгите, които съм свикнала да чета, ми допадна. Действието се развиваше в Париж, но не в онзи романтичен Париж, който изниква в съзнанието при споменаването на града, а просто в поредния голям град, дом на консуматорското общество. А двамата герои Той и Тя бяха типичните му представители - апатични, изживяващи един и същи работен ден отново и отново, до уикенда, когато идва ред на алкохолните опиянения и купоните до зори. С интересен стил на писане и реалистичен сюжет, отразяващ много точно действителността, авторът ни запознава с двама души, водещи живот, който би могъл да бъде описан като "съществуване".
   Изключително много ми хареса стилът на Орелиен Гуго - кратките изречения, лишени от емоции, малкото описания, пасващи перфектно на сивотата в ежедневието на двамата главни герои. Ежедневие, повтарящо се от понеделник до петък, след което идваше ред на обичайния уикенд - алкохол, цигарен дим, дрога, случайни свалки, партита, завършващи със съвсем кратък сън, недостатъчен за началото на новата, напълно неразличима от старата, седмица. Колкото до персонажите - интересно решение на автора бе да ги направи анонимни. И ако в началото си мислех, че тази идея с анонимността ще бъде проблем за мен във връзката "герои-читател", на която така силно държа, то в края, имах чувството, че точно това ги направи по-близки, по-познати. Той и Тя биха могли да бъдат всеки един представител на консуматорското общество.   



   Тя - работничка в радио - работа, която не ѝ носеше нищо друго, освен отегчението от гласа на поредния обадил се, унижението от по-високостоящите и изпуснатите часове сън сутрин, заради поредното безумно ранно ставане. Затова не беше изненадващо решението, което един ден Тя взе - да сложи край на това. Изненадващо е решението, което направи след напускането си - да замине далеч, на място коренно различно от Париж, където евентуално да започне нов живот. И ако за някои от хората около нея, това беше акт на "бягство", то аз бих го описала като "осъзнаване". Осъзнаване на токсичното настояще, в което живееше, може би дори един от етапите в инициацията ѝ?
   Той - търговски представител, печелещ на гърба на възрастни хора, имащ връзка, в която просто "присъства". Връзка, лишена от емоции и споделеност, предвкусваща своя край. Интересен беше въпросът ще се вкопчи ли в нея, ще изцеди ли и малкото любов, останала в нея, или просто ще я остави да загасне безславно. 
  Той и Тя едновременно бяха различни един от друг - като се започне от най-тривиалната разлика - факта, че работеха в различни сфери, различните контакти, които поддържаха с приятелите, семейството, партньорите си, но и си приличаха - по отровния начин на живот, апатичността, под която иначе прозираше колебанието и жаждата да изплуват от настоящата реалност. Възприемам срещите между тях като малка кулминация за романа, който иначе беше с толкова равен тон. И двамата се намираха на еднакви етапи от живота си, Той - опитващ се да загърби обречена връзка, Тя - напускаща сигурна работа и готвеща се за нов живот на ново място, а тези, на пръв поглед незначителни срещи, всъщност им показаха най-голямата допирна точка помежду им - това, че до момента просто "съществуват" и само от тях зависи дали ще дадат "зелена светлина" (малка препратка към края на романа) на бъдещето си.

  Грабващо написан роман, със стил, изцяло потапящ в атмосферата на сюжета, за консуматорското общество, представено от анонимни, плашещо реалистични образи и сивото им, повтарящо се като на "replay", ежедневие. Ако ви е допаднала темата, почитатели сте на жанра или на Фредерик Бегбеде, който горещо препоръчва романа - не се колебайте да дадете шанс на книгата! 

петък, 7 април 2017 г.

Intimidating TBR Tag

credit

Много благодаря на Юли  за този таг <3 От своя страна тагвам: Теди, Криси и Мариана :)

1.Книга, която си бил/ла неспособен/бна да завършиш…
- "Спомни си" от.... не си спомням вече авторката. Иначе книга, която чета в момента, но я чета от цяла вечност и вече се отчайвам, че някога ще я завърша, е "Друговремец" - започнах я още в средата на миналата година и ми харесва, но просто....

2.Не съм прочел/ла тази книга, защото не съм имал/ла време…
- Истината е, че все не намирам време да започна двете книги на Фредерик Бакман, които имам, а наистина много искам да ги прочета, защото този човек пише уникално! Други книги, за които нямам никакво време? Ами - всички останали в TBR купчинката ми.

3.Не съм прочел/ла тази книга, защото е продължение…
- "Огненият престол" от поредицата "Хрониките на Кейн" на Рик Риърдън. Не разполагам с първата книга, а втората си закупих, защото беше на изкусителна цена (не се сдържах!). Знам, че някой ден (някога в обозримото бъдеще) ще прочета всички поредици на Рик и реших да се запасявам с книгите му още отсега. 

4.Не съм чел/ла тази книга, защото прочетох друга книга на този автор и не я харесах…
- Така - малко ще избягам от смисъла на въпроса. Джон Грийн - "любим" мой автор. Изобщо не харесах стила му на писане в "Хартиени градове" и не мислех да се захващам с друга негова книга, докато една колежка не ми препоръча "Множество Катрини". След като ми разказа накратко сюжета, ѝ се доверих, затова си я закупих, но причината да отлагам четенето ѝ не е, защото мисля, че ще ме разочарова като "Хартиени градове", а чисто и просто, защото нямам време.

5.Не съм чел/ла тази книга, защото е ОГРОМНА…
- "Мъглите на Авалон", която е два тома и ме плаши! Беше ми препоръчана от колежка и мнооого искам да я прочета, защото съм почти убедена, че ще се влюбя в нея. Е, и нейното време ще дойде (някой ден, някога).

6.Не съм прочел/ла тази книга, защото я купих заради корицата, а после прочетох ревютата…
- Хаха. Ами всъщност често купувам книги, заради корицата, но точно в момента няма такава, която да отказвам да прочета, поради лоши ревюта.

7.Най-плашещата книга в TBR-а ми е…
- "Дракула" - от страх, че няма да ми хареса, "Шогун" - два тома са..., "В капана на времето" - защото "Друговремец" изобщо не ми върви (харесва ми, но съм на "падения" и "възходи"), а продължението е ДВА тома (в моя защита, я купих в момент, когато "Друговремец" ми беше страшно интересна...)