вторник, 14 март 2017 г.

Любовта ми подари - ревю

Ревю на "Летни дни, летни нощи"

   Навън е смразяващо студено, вятърът пронизва, а празничното настроение сякаш е останало в детството… но спасението е в ръцете ви!
   Знаем, че обичате коледни истории, филми, епизоди на любими сериали… затова и ще заобичате този стоплящ сърцето сборник.„Любовта ми подари” включва дванайсет любовно-коледни разказа, написани от някои от най-популярните тийн автори, а подборът е на световната сензация Стефъни Пъркинс!
   Направете нещо просто - завийте се с одеяло, забъркайте си горещ шоколад и отворете тази книга.
   Даваме ви дванайсет причини да останете на топло у дома.
   И да се влюбите.

   След "Летни дни, летни нощи", която прочетох преди няколко месеца, през изминалата седмица отново се потопих в света на любовните разкази, като този път бяха с коледна тематика (знам, че сме месец март, но какво пък...). Честно казано този сборник ми хареса една идея повече от първия. За сравнение - при летните истории имаше три, които се превърнаха в мои любими, при коледните положението е същото; разликата идва при разказите, които изобщо не харесах - при летните имаше един, който отличих като доста слаб и няколко, които просто не ми направиха добро впечатление, докато тук, при коледните, всеки малко или много носеше своя чар. С коледен дух, нежна романтика, свеж хумор, колоритни истории, този сборник май се превърна в задължително мое четиво за всяка зима. А сега малко по-подробно за всеки един от разказите:


1.Полунощи от Рейнбоу Роуъл. Оценка: 4/5 
- Разказът се развиваше на Нова година (всъщност на няколко Нови години), когато традицията повелява в полунощ да целунеш някой, намиращ се в близост до теб. Само че Магс никога не е около Ноел, независимо колко ѝ се иска да бъде целуната точно от него. Както може да предположите, историята има щастлива развръзка и да, не беше нищо особено като сюжет и действие, но за такава, развиваща се в рамките на 30-тина страници на мен ми допадна, а и съм пристрастна, защото обожавам писането на Роуъл.

2.Дамата и лисицата от Кели Линк. Оценка: 2/5
- С този разказ претърпях малко разочарование. Не съм чела нищо до момента от тази авторка, затова бях любопитна за нейния стил на писане. И всъщност от него останах доволна - Кели Линк е добър разказвач и според мен умее да си служи с думите, но сюжета на историята, в която искаше да потопи читателя... Историята на Миранда и мистериозния тип, появяващ се всяка Коледа, започна интересно, но някъде по пътя изгубих нишката. Не мога да си отговоря на много от нещата, които се случиха, което е и причината да дам по-ниска оценка, отколкото ми се искаше. 

3.Ангели в снега от Мат де ла Пеня. Оценка: 5/5 
- Ето я и първата коледна история от сборника, която истински обикнах! Историята се развива в дните преди Коледа и всъщност започва доста тъжно и самотно за главния персонаж - без възможност да се прибере при семейството си за Коледа, той отива в дома на шефа си, за да гледа котката му, докато го няма. Осъзнавайки, че не е сам в кооперацията, Шей се запознава с Хейли - симпатична съседка, появила се на вратата му да поиска услуга, която ще направи дните му около Коледа по-малко самотни. Постепенно двамата се опознават, разкривайки лични неща за себе и такива, които не са споделяли пред никой друг. Прекрасно написана история, която има своя донякъде щастлив край, а най-важното е, че направи самата мен щастлива.

4.Поларис е мястото, където ще ме откриеш от Джени Хан. Оценка: 4/5
- Разказ за Дядо Коледа, елфи и с главна героиня - дъщерята на Дядо Коледа? Ооо, да! Не само звучи интересно - беше интересно! В историята помощници на Дядо Коледа се явяват елфите, а действието се развива на тийнейджърско елфско парти. Никой не вярва на Нати - дъщерята на Дядо Коледа, че е срещнала човешко момче, дори Флин - едни от най-добрите ѝ приятели, по когото тя тайно си пада. И докато Нати се връща отново в спомените си от вечерта на съдбовната среща, Флин има да ѝ сподели някои неща... Разказ, който поне мен остави любопитна и копнееща за "следва продължение".


5.Това е коледно чудо, Чарли Браун от Стефъни Пъркинс. Оценка: 5/5 
- Вторият ми любим разказ, а виновницата е Стефъни Пъркинс. Очаквано, защото съм тотално ВЛЮБЕНА в стила ѝ на писане, но и изненадващо, защото продължението на този разказ в "Летни дни, летни нощи" далеч не ми допадна толкова. Както и да, първата среща с героите на Мариголд и Норд беше много забавна, сладка и описана в типичния за Пъркинс стил. В разказа присъстват: едно коледно дръвче, едно момче с мечти, различни от тези на семейството си, едно момиче, което се нуждае от услуга и един малко разхвърлян, неуютен и препълнен със стари вещи апартамент, който е способен да ги сближи.

6.Вашият временен дядо Коледа от Дейвид Левитан. Оценка: 2/5 
- Ъм... изобщо не харесах този разказ. Давам допълнителна звезда, защото виждам потенциал в историята - момче се преобразява на дядо Коледа, за да зарадва по-малката сестричка на гаджето си, но изпълнението - въобще не ми допадна. Историята можеше да поеме в много различни посоки - като това да развие темата за семейството и проблемът с по-голямата дъщеря в конкретното семейство, имаше го и lgbt елемента (все пак говорим за Дейвид Левитан, така че беше неизбежно), но и той беше слабо засегнат... За съжаление, имам чувството, че в този разказ не се случи нищичко, което е и причината за ниската оценка.

7.Крампуслауф от Холи Блек. Оценка: 2/5
- Още едни слаб разказ, поднесен от Холи Блек, която чета за първи път. Иска ми се да ви кажа с няколко изречение за какво иде реч в тази история, но честно казано не знам как, защото тя ме остави доста объркана - нещо като с "Дамата и лисицата". Един доста странен купон, особени герои (които за мен се държаха леееко неадекватно) и неочакван фентъзи елемент, който не знам какво точно правеше в разказа - за мен лично не беше развит добре или изобщо нямаше място там. Откроих няколко забавни момента, заради които повишавам мъничко оценката, но... само толкова.

8.Какво по дяволите направи, Софи Рот от Гейл Форман. Оценка: 5/5 
- Това беше най, най, най-забавният разказ в сборника (поне според мен)! Не го очаквах от Гейл Форман, защото досега съм чела единствено драматични книги от нея, в които винаги присъства образът на "смъртта". Романтичният ѝ зимен разказ, поднесен с много чувство за хумор, разглеждаше запознанството и постепенното сближаване между двама млади хора, които откриват приликите и различията помежду си. След множеството саркастични коментари, разменени между двамата и нещата, които споделиха за живота си, които още повече ги сближиха, нямаше как да не обикна разказа!


9.Кофи с бира и младенецът Иисус от Майра Макинтайър. Оценка: 3/5
- Замисълът на историята беше интересен - пиеса по повод светлия християнски празник, момче с проблемно поведение, принудено да пропусне дълго плануваната си ваканция, за да помага в организирането на пиесата, няколко непредвидени ситуации и зараждаща се любовна история между главния персонаж и дъщерята на пастора. За съжаление обаче не беше "моето" чисто като изпълнение - явно просто Майра Макинтайър не е за мен. 

10.Добре дошли в Кристмас, Калифорния от Кристен Уайт. Оценка: 3/5
- Този разказ не съдържаше романтична нотка в себе си (или поне аз не я усетих), но пък беше трогателен по своему, защото най-важният елемент в него беше семейството - онези хора, които правят всичко за нас в името на щастието ни. Главната героиня в разказа копнее да остави зад себе си малкото градче Кристмас и закусвалнята, в която е принудена да работи. Тя обаче не подозира, че доведеният ѝ баща и майка ѝ правят всичко по силите си, за да осигурят за нея така желаното бъдеще. Трогателни семейни моменти, но въпреки това отнемам звездички за липсата на добра любовна история, както казах в началото, а също и за бавното и протяжно действие.

11.Витлеемската звезда от Али Картър. Оценка: 4/5
- Две момичета разменят полетите си и всяка от тях поема в посоката на другата. И това ако не е начало на история, изпълнена с обрати, не знам кое би било... Разказът за мен съдържаше достатъчно емоционални моменти, няколко комични такива и един чудесен и донякъде неочакван край. Какво не ми достигна? Ами момичетата бяха две, а разказът проследи само едното от тях. Съзнавам, че за 30 страници нямаше да се получи качествена история, ако се прескачаше между двете момичета, но ми се искаше да проследя историята на другото в отделен разказ.

12.Момичето, което събуди Сънуващия мечтател от Лейни Тейлър. Оценка: 4/5
- Тоооолкова красив стил на писане! Честно казано, не го очаквах от Лейни Тейлър, защото имам лоши спомени от романа ѝ "Създадена от дим и кост". В случая с коледния ѝ разказ обаче останах истински очарована! Имам чувството, че каквато и история да ми бе поднесла, с тези така добре подбрани и краси думи, всичко щеше да ми хареса. Прекрасно развита мистериозна нишка, единствено ми се искаше по-силна емоционална връзка между герои-читател (имах идентичен проблем и със "Създадена от дим и кост").

сряда, 8 март 2017 г.

Top 5 Wednesday (21)


🌹 Здравейте и честит празник на всички дами! 🌹
Минавам директно към темата на този пост, която е топ 5 любими книги от жанровете фентъзи и фантастика. Това са любимите ми жанрове и беше невъзможно (и все още е) да избера само 5 от тях... НО някак си успях да ги редуцирам до този брой с идеята, че някой ден ще направя пост с всичките си любими фентъзи и фантастики, тъй като има още много, които заслужават да бъдат споменати. Обратно към този топ 5 - предупреждавам, че романите не са подредени в конкретна последователност, но ще спазя традицията си като ги подредя от 5-та до 1-ва позиция. И така...

5."Скитница" от Стефани Майър - Наистина бих препрочела някой ден отново тази тухличка (независимо, че не обичам да препрочитам), защото е УНИКАЛНА. Говорила съм многократно за нея в различни постове и тагове, но просто съм пристрастена към нея! Силни персонажи, напрегната история, добра любовна история (че и цели две) - една голяма част от елементите, на които държа в книгите от този жанр.

4."Игрите на глада" от Сюзан Колинс - Любимата ми антиутопична поредица! Колкото и антиутопии да изчетох след тази, никоя не успя да се доближи дори малко до емоциите, които изпитвах докато четях всяка книга от трилогията! Наслаждавах се на всяка една страничка и разлиствах жадно-жадно книгите! Интересно е, че третата част е любимата ми, втората се подрежда по средата, а първата е най-малко любимата ми (но и нея ОБИЧАМ с цялото си сърце), тоест, лично аз виждах едно надграждане и по отношение на сюжета и историята, и по отношение на персонажите, за което истински се възхищавам на авторката. 

3."Кръвни връзки" от Ришел Мийд - Беше изключено тази поредица да не присъства в този топ 5! Всеки, чел блога ми поне веднъж, знае за любовта ми към Сидни и Ейдриън, но те разбира не се единственото, което харесвам в поредицата - обичам стила на Ришел Мийд, сюжетната линии в книгата, второстепенните персонажи и имам множество любими моменти, които препрочитам отново и отново. Единствена критика - защо, по дяволите, кориците трябваше да са толкова ужасни?!? (американските не са по-добри) Човешки лица в близък план рядко са добра идея, по мое мнение. 

2."Адски устройства" от Касандра Клеър - Това е по-любимата ми поредица на Каси Клеър, но това не значи, че не обичам и другата ѝ. С "Адски устройства" изпитах изключително много емоции - от изненада, заради неочакваните обрати, които прави Клеър, през тъга, защото има ужасния навик да измъчва героите си, тук добавям и страх за тях, ярост към отвратителните антигерои, които изгражда (но също и я обичам за това, защото доказва колко добър писател е), до любов към всеки един от героите - и главни, и второстепенни (второстепенните герои при Клеър са може би най-добре изградените и развити герои, за които съм чела! Техните истории понякога бяха по-интересни и от тези на главните.)

1."Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас - Точно в този момент си казах "Гадост. Остана само едно място, а имам още толкова фентъзи и фантастики, които искам да спомена като "Пърси Джаксън и боговете на Олимп", "Паднали кралства", "Академия за вампири", "Играч първи, приготви се", и други, и други..." Но няма как да не отделя едно местенце в тази класация за кралица Сара Дж. Маас. Влюбена съм в световете, които изгражда, а този на "Стъкленият трон" е изпълнен с екшън и напрежение, кървави предателства, ламтежи за власт и мнооого магия. Освен света, обичам и колоритните персонажи, които авторката е създала, взаимоотношенията между тях и бушуващите емоции из страниците на книгата. "Стъкленият трон" е поредица, която успя да ме отнесе като вихрушка!

вторник, 7 март 2017 г.

Мосю Жан в преследване на щастието от Томас Монтасер - ревю

   В спокойния и тих Цюрих гражданите живеят своя спокоен и тих живот, без да обръщат внимание на шумните туристи от цял свят. Досущ като своя град е и мосю Жан – скромен, достоен човек, невидим за околните, винаги готов да им услужи. От дълги години мосю Жан работи като консиерж в луксозния Грандхотел „Тур о лак" – всъщност е прекарал там целия си живот. До деня, в който го пенсионират. 
   Изведнъж изгубил своята цел и посока, мосю Жан не знае какво да прави с остатъка от живота си. Но тогава се сеща за малкия бележник, в който с внимание – и винаги дискретно – е записал всички желания и мечти на гости на хотела и на стари служители. У мосю Жан назрява план. Велик план. Той тръгва по следите на щастието, започва да изпълнява желанията на всички. Защото има прекалено много недовършени истории, които очакват хубавия си край… а мосю Жан не обича недовършените неща. 

   "Мосю Жан в преследване на щастието" е една чаровна книга, страниците, на която, са изпълнени с доброта, мили жестове, трогателни истории, надежда, много приятелски чувства, любов и общо взето, всички онези прекрасни неща, съпътстващи човешкия живот. Оптимистичен роман, който успя да нахрани душата ми с хубави емоции и щастие!

   Не тръгнах с големи очаквания към книгата, а всъщност тя беше всичко онова, от което имах нужда в този момент. Стилът на писане беше очарователен, затрогващ, думите - нежно докосващи сърцето, но оставящи отпечатъци от личните истории на всеки един от героите. Изключително ми допадна плавното прескачането от една човешка история на друга, много от които се оказваха неразривно свързани. Интересно беше и мястото, на което се развиваше действието - Цюрих - най-големият град в Швейцария, представен в романтиката, която носи и пъстроцветните туристи, а и жители, събрани от няколко европейски страни и общуващи на няколко езика. Нямам думи, с които да опиша колко обикнах атмосферата на романа! Но отново се връщам на това, което я направи толкова прекрасна и затрогваща в очите ми - героите ѝ, напълно различни един от друг, но всеки, носещ своя чар.

credit

   Напълно "изненадващо" ще започна с героя на мосю Жан, защото той беше свързващата нишка на цялата история и успя да преплете съдбата си със съдбите на всички останали персонажи. Както се разбира от резюмето, началото на книгата започва с пенсионирането на мосю Жан, работил дълго и съвестно, влагайки цялото си сърце в професията на консиерж. Докоснал се до множество човешки съдби и помагал на не един и двама гости на хотела, мосю Жан продължава с мисията си да събира хората, да им вдъхва надежда, да измисля решения на проблемите им, да променя настоящето и бъдещето им, да променя самите тях като хора... Но защо мосю Жан прави това? Някои от вас могат да открият причината в душата на главния персонаж, неговата същност и природа, а други - в миналото му, историята, за което ще ви изненада. 
   Също толкова приятна и симпатична е срещата с останалите персонажи - младата и амбициозна Ана, която се сблъсква с трудностите и неволите при започването на нов бизнес (и то не какъв и да е бизнес, а един много "апетитен" такъв, включващ всевъзможни сладкиши и хубаво кафе), но на която съдбата се усмихва, срещайки я с мосю Жан; строгата, поне на пръв поглед, портиерка госпожа Фукс, притежаваща чувствителна душа; Марлене Вайс и Шантал Дюпон - двете възрастни дами конкурентки, както в миналото, така и в настоящето, които търсеха пътя към приятелството, чрез силата на спомените и хубавите минали моменти и още много, и много герои, които ме докоснаха. Ако дадете шанс на книгата - ще се запознаете и с тях. 

   "Мосю Жан в преследване на щастието" е една книга, чийто чар се крие в добротата, която те докосва от страниците на романа. Дребните жестове на хората, които променят животи и онези прекрасни мигове на щастие и споделеност, приятелство и любов, заради които си заслужава да се живее. Една храна за душата, която ще ви накара да се усмихнете!

събота, 4 март 2017 г.

Изтръгнати от корен от Наоми Новик - ревю

    Нашият Змей не яде момичетата, които отвлича, каквото и да разправят извън долината. И ние чуваме понякога тези истории от преминаващите пътници. Говорят така, сякаш правим човешки жертвоприношения, а той е истински змей. Това, разбира се, не е вярно: той може да е магьосник и безсмъртен, но все пак си е човек, а и бащите ни щяха да се вдигнат и да го убият, ако искаше да изяжда по една от нас на всеки десет години. Той ни пази от Леса и ние сме му признателни, но не чак толкова. Той не ги поглъща наистина, само така изглежда. Води ги в кулата си, а след десет години ги пуска, но тогава те са вече различни. Дрехите им са изискани и говорят като придворни дами. Освен това са живели сами с мъж цели десет години, така че са озлочестени, макар до една да твърдят, че не ги е докосвал. Но какво друго да кажат? Пък и това не е най-лошото – все пак Змеят им дава по една кесия сребро за зестра, така че всеки с радост би се оженил за тях, колкото и да са озлочестени.

   "Изтръгнати от корен" – мрачна приказка, която ще ви пренесе в един пленителен свят на магия, тъмни заклинания, смели девойки, мистериозен Змей и ужасяваща гора, в която злото не спи. И докато читателят се наслаждава на приказните символи, мотиви и герои, изскачащи от страниците, романът го увлича и в една напрегната история, изпълнена с много битки и екшън, която през цялото време изненадва с обрати.

  
  Винаги съм обичала книгите, в които се усеща приказния полъх, какъвто беше случаят с „Изтръгнати от корен”. Атмосферата, която излъчваше романът, те пренасяше изцяло в един свят, познат от приказките, а образите на Змея, отвлечената Нешка, мрачната гора, споменаването на Баба Яга и т.н. бяха само част от нещата, които допринасяха за тази атмосфера. Авторката се беше постарала да изгради една детайлна картина на света в книгата – бедстващото селце, чиято единствена надежда за спасение бе Змеят, страховитият Лес, въплъщение на Злото, който обсебваше хората, безумието, обхванало жертвите след това...  но и заедно с тази мрачна обстановка – магията, която беше светлинката, способна да избави хората от целия този ужас и любовта, зародила се насред постоянните битки със злото. Вълнуващ стил на писане, пренасящ в също толкова вълнуващ свят - бях меко казана очарована!
   Колкото до героите - голяма част от тях ми допаднаха, като главната героиня - Нешка. Агнешка започна като една на пръв поглед обикновена героиня - едно от многото момичета в селото, притеснени от предстоящата поява на Змея, след която една девойка ще бъде отвлечена. И подобно на всички в селото, тя бе почти убедена, че отвлечена ще е най-добрата ѝ приятелка - Каша. Да, ама не! Пленена в замъка на студения и жесток на пръв поглед Змей, Нешка научава интересни неща за себе си, способни да променят не само нейното бъдеще, но и това на хилядите жертви на ужасяващия Лес. А защо не и да отнеме контрола на Леса завинаги?  И така от обикновено момиче, Нешка се превръща в силно и опасно такова, склонно да се впуска в самоубийствени мисии за живота на близките си и способно да изцеди магията си до последната капка, за да спре жестокия Лес. Но, разбира се, тя не би постигнала нищо от това, ако не беше другият главен герой - Змея. 



  Признавам, че не останах очарована от първата си среща със Змея. Той беше откровено груб, студенокръвен, отнасяше се с Нешка, като че тя бе някаква досадна муха, а и в началото нямах никаква идея какво точно причинява на момичетата и защо го причинява . Разбира се, в последствие авторката ни позволява да надникнем повече в образа му, да го опознаем и да видим мотивите, криещи се зад всички отвлечени девойки и стремежа му да запази малкото, все още непревзети от Леса, територии. Той влагаше всичките си усилия и в предпазването на хората, но леденото му на моменти сърце, често го правеше безчувствен към техните страх и страдания. Тук идва и моментът да спомена, че не само Змеят промени Нешка като я направи по-силна, но тя също промени него, правейки го по-жертвоготов и разтопявайки малко, по-малко студеното му сърце. 
   Връзката между Змея и Нешка едновременно ми допадна, и не ми допадна. Имаше няколко сладки момента между тях, както и един особено еротичен, но като цяло ми липсваше емоционалната връзка, независимо от личностните промени, настъпили у двамата, благодарение на познанството им. Струва ми се, че авторката ги събираше, а после твърде рязко слагаше граница между тях и ми се щеше да има повече споделеност - сцените, в които обединяваха магиите си, не ми бяха достатъчни. 
   Няколко дни след прочитането на романа, като че ли установих какво точно не ми беше наред с книгата и къде нещо ми липсваше, което е и причината да отнема една звезда. Второстепенните герои. Смятам, че те имаха своите "моменти на слава" и Новик бе отделила достатъчно сцени с тях, но ми се стори, че беше съсредоточила силите си върху изграждането на характерите на главните герои и за второстепенните... не бяха останали такива. Виждах героинята на Каша в началото като на момичето, примирило се със съдбата си (която се оказва не такава, каквато си мисли), а после и като на девойката в беда, бореща се с контрола на Леса, но като цяло не виждах никаква индивидуалност у нея. През цялото време ми се струваше, че стои в сянката на Нешка и това никак не ми се понрави. Не точно такъв е случаят с останалите второстепенни персонажи, като принц Марек или Соля, например - и ще повторя думите си от февруарската книжна равносметка - те бяха чаровни и забавни, но чисто и просто не ме спечелиха с нищо повече от това. 

   "Изтръгнати от корен" е една приказна история със зловещ полъх, носеща изумителна атмосфера, в която да се потопите! Книгата ще ви плени с магията, носеща се от страниците, различните приказни мотиви и образи, омагьосващите главни герои и изненадващите обрати. Напрегната история, в която битката със злото никога не е била по-ожесточена!

сряда, 1 март 2017 г.

Какво искам да прочета през месец март



Здравейте и честита Баба Марта! Да сте живи и здрави, румени, засмени и много обичани! <3
Понеже обичам този месец, имам чувството, че той ще бъде успешен за мен от читателска гледна точка, затова списъкът ми ще включва повече заглавия от обикновено. Ето и кои са те:

1.Друговремец - Диана Габалдон. Хаха, знам, че сигурно ви е омръзнало от това заглавие, което присъства в tbr-списъците ми от доооста време, но този месец НАИСТИНА ще я прочета - остават ми около 200 страници, така че би трябвало да е напълно изпълнимо.

2.Цар Плъх - Джеймс Клавел. Започнах романа преди няколко дни и изненадващо ми допада как е написан (дори и повече от това), а самата история ми е страшно интересна. Надявам се този месец да я завърша, но си оставям една вратичка, тъй като не е никак лека книга.

3.Три сестри, три кралици - Филипа Грегъри. Още от прочитането на "Бялата кралица", ми се иска отново да прочета нещо на Филипа Грегъри и ето, че сега ще имам тази възможност. Сюжетът обещава роман, включващ много интриги, предателства и ламтежи за власт, а аз нямам никакво търпение да се захвана с книгата!

4.Дюи - Вики Майрън и Брет Уитър. Започнах книгата преди няколко часа - моментът, в който пристигна, и мога да кажа, че засега е едно много симпатично четиво, което не искам да оставям нито за секунда! Остават ми малко над стотина страници, с които ще се захвана веднага след публикуването на този пост.

5.Множество Катрини - Джон Грийн. Многократно съм споменавала как не искам да чета нищо, написано от този автор, защото изобщо не харесвам стила му на писане, но една колежка някак си успя да ме убеди да му дам отново шанс с книгата "Множество Катрини". В началото доста се колебах, но я видях на доста изгодна цена и си казах: "Защо не?!". В момента ме привлича с това, че е тъничка и тъй като е от contemporary жанра, смятам, че ще върви бързо и леко.

6.След теб - Джоджо Мойс. Следващата спирка ще е романа на една авторка, която ме впечатли със стила си на писане в "Аз преди теб" (но не и с историята, сюжета), затова реших да дам шанс на продължението, което обещава да е по-оптимистично от предишната книга. Е, ще разбера през този месец.

7.Норвежка гора - Харуки Мураками. Роман, който притежавам от доста време и от същото това време искам да прочета. Отново е благодарение на един четящ човек с доста интересен вкус към литературата, на когото Мураками е един от любимите автори. 

8.Литературни есета - Вирджиния Улф. Спомням си как в гимназията обсъждахме тази авторка и си казах, че някой ден искам да прочета нещо нейно. В момента притежавам "Литературни есета" и "Нощ и ден", като смятам да започна с есетата и да "опипам почвата", както се казва. 

9.Легион - Брандън Сандерсън. Надявам се месецът ми да завърши с "Легион" от Брандън Сандерсън - още един автор, от когото не съм чела нищичко, но силно се надявам да ми допадне. Книгата е тънка, но пък звучи страшно интересно и вълнуващо, така че дори е възможно да я прочета по-скоро от плануваното и да измести други заглавия от списъка. 

Амбициозен списък, но пък изпълнен с интересни заглавия, затова силно се надявам да успея! :)

вторник, 28 февруари 2017 г.

Какво прочетох през месец февруари



Въпреки че през по-голямата част от този месец бях в сесия, успях да прочета наистина страхотни заглавия (е, някои от тях по-малко страхотни от други). Ето ги и 9-те книги, които топлиха сърцето ми през студените февруарски дни. 

1.Моята прекрасна книжарничка - Петра Хартлиб. Тази книга ме караше да се усмихвам по време на целия читателски процес! Авторката успя да предаде и на мен любовта си, вложена в създаването на този прекрасен бизнес, свързан с книгите, какъвто е отварянето на книжарница. Това бе и четивото, с което мечтаех през цялото време, докато го разлиствах! Една наистина добре пресъздадена история за смелостта да започнеш рисков бизнес от нищото с всичките трудности, които го съпровождат, но и сладките моменти, заради които си заслужава. Оценка: 5/5 звезди от мен.

2.Girl Online на турне - Зоуи Съг. Ревю - тук. Оценка: 3/5 звезди.

3.Игра на нерви - Джийн Райън. Ревю - тук. Оценка: 4/5 звезди.

4.Всички нюанси лилаво - Шея Олсън и Елизабет Крафт. Ревю - тук. Оценка: 3/5 звезди.

5.Десет малки негърчета - Агата Кристи. Това беше първата ми среща с Агата Кристи и "очарована" е прекалено меко казано. Книгата съдържаше в себе си множество елeменти, към които бе неизбежно да не се пристрастя. Имаше обилна доза мистерия, много екшън, историята определено беше напрегната, а всеки един от героите бе интригуващ и съмнителен (все пак през цялото време се питах "КОЙ Е УБИЕЦЪТ?"). Оценка: категорично 5/5 звезди.

6.Парцалена принцеса - Ерин Уот. Ревю - тук. Оценка: 3/5 звезди. 

7.Убийство в Ориент Експрес - Агата Кристи. Втора среща с Кристи в рамките на месец - УАУ! Всъщност, не е изненадващо, защото нейните романи се четат изключително бързо и леко. Този, макар и не толкова добър, поне според мен, колкото "Десет малки негърчета", също ме спечели с мистерии, колоритни персонажи и изненадващи обрати. Още от началото, с разкриването на самоличността на жертвата, романът заявява, че през цялото време нищо няма да е такова, каквото изглежда. Тръпката и тук ме държеше през на тръни, затова няма как да не дам оценка: 5/5 звезди (но все пак не чак толкова категорично, както при негърчетата...).

8.Изтръгнати от корен - Наоми Новик. Влюбих се в атмосферата на книгата! Беше толкава приказна и така добре описана. Зловещият Лес, който взимаше жертвите си и изсмукваше живота, емоциите и разума от тях, изглеждаше едновременно мрачен и красив (или поне в съзнанието ми цветовете, в които си го представях, се съчетаваха красиво). Главните герои бързо ме спечелиха с борбеността си, а второстепенните също криеха своя чар. По незнайни причини обаче романът на моменти ми вървеше бавно и малко ме отегчаваше - мисля, че бе от пресъздаването на динамиката, която леко куцаше. Странно предвид факта, че ми се струваше, че на всяка страница се случва нещо и има забързано действие. Надявам се тези дни да намеря време да поговоря по-подробно за книгата с ревю в блога. Оценка: 4/5 звезди.

9.Мосю Жан в преследване на щастието - Томас Монтасер. И така, месецът ми завърши с едно много позитивно, трогателно и добре написано четиво, каквото е "Мосю Жан в преследване на щастието". Очаквах "щастие" на всяка една страница от книгата и го получих! Скоро ще напиша и ревю, в което да обсъдя по-обстойно нещата, които ми допаднаха. Оценка: 4/5 звезди.

А вие кои заглавия прочетохте този месец? :)

неделя, 26 февруари 2017 г.

Парцалена принцеса от Ерин Уот - ревю


   Животът на Ела далеч не е лесен. След смъртта на майка си, тя трябва да се оправя сама. Докато един ден не среща непознат, твърдящ, че е неин настойник – милиардера Кълъм Роял.
   Той изважда Ела от мизерията, в която живее, и я представя в един свят на нечуван лукс. Съвсем скоро обаче момичето разбира, че нещо в това семейство не е съвсем наред. Синовете на Кълън – един от друг по-красиви – крият тайни и третират Ела като натрапник. А най-привлекателният от петимата, Рийд, е особено жесток с нея. Между тях прескачат искри и момичето не може да скрие, че е привлечено от него.
   Но Рийд няма никакво желание да се доближава до Ела. За него тя няма място сред семейството. И може би е прав...


Хиляди благодарности на издателство Егмонт за предоставеното копие!


   „Парцалена принцеса” е един от онези романи, които да прочетеш за ден. Книгата e изключително лека, едновременно забавна и драматична. Всеки от героите крие своя история, за която да копнееш да узнаеш, а романтиката е нещо съпътстващо почти всяка страница на романа. Имаше клишета, които не бяха по вкуса ми, но като цяло историята е добре написана, а персонажите - интересни.
   Стилът на книгата отговаряше на жанра ѝ – лек, ненатоварващ, включващ както трогателни моменти, които да разчувстват, такива, в които да изпиташ съжаление към героите, така и сцени с множеството саркастични реплики, които да разсмеят. Харесах динамиката в романа, защото бе с достатъчно бързо развиващо се действие, за да не се отегчиш от случващото се в живота на героите, но и достатъчно бавно, за да си в крачка с него и да изпиташ истински емоциите, които изпитват персонажите. Имаше и един интересен за мен контраст – книгата започна с главната героиня и мизерния живот, който води – ударила дъното с професията си, тя приличаше на един оцеляващ персонаж, но не и на такъв, живеещ истински. С втория шанс, който получава, я виждаме вече в една съвсем различна среда – лъскав живот в огромно имение, собствена кола, скъпо образование и т.н.
   Както казах в предишния абзац, главната героиня - Ела, водеше доста окаян живот. Загубила единствения си близък човек - майка си, Ела бе принудена да показва тялото си, за да припечелва малкото пари, които ѝ осигуряваха покрив над главата и храна. Разчитайки през цялото това време само и единствено на себе си, е напълно разбираем начинът, по който реагира тя на своя втори шанс, на този нов живот, предложен ѝ от Кълъм Роял - с недоверие и страх. С течение на книгата Ела придоби нов поглед към нещата, осъзнавайки, че понякога съдбата може да ти се усмихне и да ти предложи неща, които да променят изцяло бъдещето ти. Едновременно с това Ела остана и вярна на себе си - помнеше от къде е тръгнала, не отричаше миналото си, не съжаляваше за него, но и не му оставаше роб. Харесах я като героиня, заради силата ѝ да отстоява позициите си, заради рационалното ѝ мислене в повечето моменти, но най-вече заради мизерното минало, което така и не бе успяло да я пречупи. 
  Колкото до момчетата - доведените братя на Ела, техните истории не бяха добре разгърнати в тази книга (поради което се надявам в следващите да са), но от малкото, което научих за тях, беше неизбежно да не изпитам съжаление, заради загубата на майка им, която толкова силно бе повлияла на характерите им, отношението към баща им, а и към другите. Личеше си тази пропаст във взаимоотношенията между тях и единствения им останал родител - баща им, която пропаст обаче беше компенсирана от сплотеността помежду им и доверието, което бяха изградили един с друг. Смятам, че всеки един от тях е интересен като отделна личност, защото всеки крие своите демони и тайни, които се надявам да видим разкрити в следващите книги. 
   Отношенията между Ела и Рийд (един от чаровните и сексапилни братя) бяха доста сложни и емоционални. Първоначално те си нямаха никакво доверие и това продължи да бъде така през по-голямата част от романа, но искрите между двамата прехвърчаха още от първата им среща. Връзката им се движеше постоянно между полюсите - редуваха се сцени на скандали с такива, в които споделяха някои лични неща, а моментите, в които си правеха гадни номера, бяха следвани от по-еротични и горещи такива. Връзката им определено не беше от "здравословните", но пък беше динамична, изпълнена с падения и възходи, смях и сълзи. 


   Една история за това как не бива да се съди за хората по тяхното минало, роман за съдбата, която е склонна да ни отваря нови врати, за смелостта да започнеш един изцяло нов живот и за любовта, която е способна да се появи от най-неочакваното място. Препоръчвам „Парцалена принцеса” на всички почитатели на романтиката!