"Торта с бадеми и любов" от Анхела Валвей - ревю

   Фиона има огромен проблем с храната и с килограмите. По ирония на съдбата, тя приготвя храната вкъщи, въпреки че не умее да готви, нито да се храни правилно. Нейното спасение са полуфабрикатите.
   Фиона живее с баща си, но вместо той да се грижи за нея, се налага тя да поеме отговорността за малкото им семейство. А момчето, в което е влюбена откакто се помни, се завръща след дълго отсъствие и... излиза с най-големия й враг – Лия.
   Животът на Фиона е пълна катастрофа!
  Докато не среща Мирна, леко смахнатата леля на класната си. Леля Мирна е невероятна готвачка и от нея Фиона научава, че най-важната съставка за приготвяне на вкусни десерти е не захарта, а любовта. А от нея, Фиона има огромни запаси.
   Заедно с приятелите си Макс и Кармен и кученцето Филе, Фиона открива нови емоции и се впуска в приключение между тенджери и тигани, което ще промени живота й.

Благодаря на издателство Ера за това сладко четиво! <3

   В никакъв случай не четете тази книга на гладен стомах! "Торта с бадеми и любов" е може би най-сладкото (и "вкусно") четиво, което съм прочела от началото на годината! Изключително забавен, поучителен на моменти, трогателен и романтичен, това бе роман за приятелството, любовта към готвенето и семейството, способността да се изправиш срещу проблемите и винаги да вкарваш в живота си щипка чувство за хумор!
   Стилът на Валвей беше доста странен за мен, но определено в добрия смисъл на думата. Тя бе заложила на един модерен стил и език, изцяло насочен към тийнейджърите и днешното поколение, включвайки така популярните хаштагове. Те винаги бяха със забавно съдържание и разведряваха атмосферата дори и в някои от по-сериозните моменти в романа. Книгата определено би могла да се опише най-вече като "забавна", но интересното е, че авторката бе решила да вкара в нея и някои сериозни теми като затлъстяването, породено от т.нар. jung food или още fast food, проблемите с ниското самочувствие, тормоза в училище, редките, неизследвани болести и дори сексуалния тормоз на работното място. Макар някои от темите да бяха по-бегло засегнати, всяка една се усещаше като важна и пораждаше необходимост от дискусия. Единственият недостатък, който открих беше, че книгата не бе разделена на глави - нямаше ясно разграничение на различните събития и човек, който не чете книгата на "един дъх", както беше в моя случай, би се объркал до кой точно момент в романа е стигнал. 



   Всеки един от героите ми се стори изключително свеж и интересен, но традиционно ще започна с главната героиня - Фиона. Както се разбира от анотацията, Фиона е момиче с наднормено тегло, хранещо се предимно с "боклуци"  и принудено да се грижи за болния си от рядка болест баща, появила се вследствие от смъртта на майка ѝ. Изглежда животът не я наказва достатъчно, но тя е принудена да се справя и с училищен тормоз. Появата на храната - на тази храна, направена с двете ти ръце и с щипка любов, изигра огромна роля в живота на Фиона. Тя се включи в конкурс за кулинари-аматьори и се отдаде на една от най-новите си страсти - готвенето, което се отрази не само на теглото, но и на психиката ѝ. Постепенно Фиона ставаше по-самоуверена и по-смела в действията си, не виждаше само недостатъците в себе си, но и качествата си. И се радвам, че авторката беше избрала този нетрадиционен начин да покаже израстването в героинята си, защото бе неизбежно Фиона да не ми стане симпатична с ентусиазма, с който готвеше.
   Книгата нямаше да бъде същата без двамата най-добри приятели на Фиона - Макс и Кармен. Кармен бързо-бързо ми стана любимка със своя винтидж стил и самоувереност и със своята готина НЕготина майка. Приятелката на Фиона беше винаги готова с откачени съвети и идеи - къде - изпълними, къде - не и заставаше плътно зад нея във всички моменти. Макс беше умникът между тях тримата, геймърът винаги подготвен с остроумни реплики и коментари, който идеално се вписваше в шарената им компанийка. Харесва ми и колко лек, едва осезаем, малък романс бе вкарала авторката между Кармен и Макс.
    Прословутата леля Мирна, превърнала се в сензация за зрителите на кулинарното състезаниe, също изигра своята ключова роля за романа, запознавайки Фиона с това изкуство - готвенето, учейки я на невероятни рецепти и давайки ѝ винаги мъдри съвети за живота. Племенницата ѝ и преподавателка на Фиона - доня Аурора ме трогна със загриженото си поведение и желанието да помогне на младото момиче в грижите за баща ѝ. Колкото до бащата - с неговия образ авторката бе вкарала темата за рядко срещаните болести, които остават нелечими, именно защото само малцина страдат от тях, а финансирането - прекалено скъпо. Самата книга е и посветена на тези хора. 
   И няколко думи за Лия и възлюбения на Фиона - Алберто. Алберто нямаше толкова ключова роля в романа, поне според мен, освен като обект на любовта на Фиона и "рицарят", появяващ се да я спаси или утеши. Лия беше насилницата в книгата, която най-често си служеше с думите, нанасяйки с тях ударите си върху Фиона. Радвам се, че авторката не я демонизираше изцяло, давайки ни в края на романа малко от дълбините и на нейния живот, нейното семейство и будейки съжаление в мен.

   Сладък, забавен и издържан в модерен стил роман, в който освен чувство за хумор и много апетитни рецепти, са засегнати и дълбоки, актуални теми, които ще ви накарат да се замислите. 

Коментари

  1. Страхотно ревю! Успя да ме убедиш да прочета книгата!💞

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много се радвам <3 И силно се надявам да ти хареса :)

      Изтриване

Публикуване на коментар