събота, 22 април 2017 г.

First Date Book Tag


Много благодаря на Мариана за този таг ♥ Аз ще тагна Юлия, Теди и Илияна :)


1.The awkward first dateкнига, в която нещо не ви стигна. Книга, която не е лоша, но не заблестя при вас.
- Може би "Всички наши места" от Дженифър Нивън. Хареса ми стила на авторката и определено бих опитала и с друг неин роман, историята също ми допадна, въпреки че тематика не беше по вкуса ми. Но, колкото и да я четях с интерес, имаше неща, които леееко ме смущаваха и за които така и не намерих обяснение - тук визирам някои от действията на героите и начина, по който разсъждаваха.

2.The cheap first date – книга, която се оказа по-лоша, отколкото сте очаквали.
- За съжаление, тук ще кажа една любима на мнозина книга - "Червен изгрев" от Пиърс Браун. И нямах чак толкова големи очаквания за книгата, но със сигурност не предполагах, че ще я намразя. Мхм, книгата беше 1/5 звезди за мен, а подробно мнението ми за нея може да прочетете тук.

3.Well-prepared first date – книга, която се оказа по-добра от очакваното.
- Една книга, която съвсем наскоро прочетох - "Смъртни белези" от Вероника Рот. Изчетох ужасни коментари за нея в Goodreads, няколко положителни ревюта, в които се казваше, че е хубава, но нищо особено и съвсем малко ревюта на запалени по книгата читатели, така че се приготвих за нещо, което ще ми допадне, но няма да е "УАУ". На мен обаче книгата СТРАШНО много ми хареса - влюбих се в сюжета, света, героите... Влюбих се във всеки един елемент, който ценя във фентъзи романите. 

4.Hot but dumb – красива книга, но не толкова добра отвътре.
- И понеже я снимах за Instagram преди няколко часа - "Любов по време на глобалното затопляне". С корицата беше любов от пръв поглед, НО, когато започнах да я чета, останах наистина разочарована.

5.Blind date – книга, която започнахте да четете без да знаете нищо за нея.
- Ъммм, не знам дали наистина има такава. Купувала съм си много книги, заради корицата, да речем, без да знам нищо за тях, но преди да ги започна, чета резюмето, информирам се от ревюта, Goodreads, Tumblr (където супер много се спойлвам)... 

6.Speed dating – книга, която прочетохте много бързо.
- "Аз съм знаменитост: Отбор загубеняци" - един ден, трябваше ми само един ден, за да я прочета. Супер, мега, гига забавна и сладка книга, която ме върна към чувствата, които изпитвах, докато четях първата. 

7.The rebound – книга, която прочетохте скоро след книжен застой и това оказа влияние върху нея.
- Агата Кристи ме избави от един читателски застой - книгите ѝ се четат наистина бързо, заради интересните сюжетни нишки, обратите, бързото действие. Препоръчвам я при reading slump.

8.Overly enthusiastic date – книга, в която се усеща пренасилване на сюжета.
- Май и аз ще оставя този въпрос без отговор.

9.The perfect first date – книга, която беше перфектна за вас.
- Отново една наскоро прочетена - "Пазители" на Цвети Владимирова. Нито една критика към книгата - обичам я!

10.Humiliating first date – книга, която се срамувате да признаете, че харесвате / срамувате се да я четете сред хора, поради каквато и да е причина.
- Не се срамувам от книгите, които харесвам, но бих се срамувала да чета някоя книга с по-разголени тела на корицата, да речем. Знам, че за някои не е кой знае колко срамно, но...

петък, 14 април 2017 г.

Смъртни белези от Вероника Рот - ревю

   В една галактика, в която насилието и отмъщението доминират в живота на хората, всеки има дарба – уникална сила, която предопределя бъдещето му. А някои дарби могат да бъдат смъртоностни…
   Сайра е сестра на брутален тиранин. Нейната дарба носи болка и сила – нещо, от което брат й се възползва, за да измъчва враговете си. Но Сайра е много повече от оръжие в ръцете на брат си – тя е силна, бърза и много по-умна, отколкото Ризек подозира.
   Акос е син на оракул от далечната и мразовита планета Тувхе. Той е щедър и добър, а предаността, която изпитва към семейството си, не познава граници. Заловен от войниците на Ризек, младият мъж се опитва да освободи брат си независимо от цената.
   Нишките на течението заплитат съдбата им и двамата ще трябва да решат дали да си помогнат, или да се унищожат взаимно…

Благодарности на издателство Егмонт за предоставената възможност!

   Противно на повечето от коментарите за книгата, които прочетох, романът страшно много ми хареса (и да, повече от другата поредица на В. Рот "Дивергенти", която не е от любимите ми, но четях с удоволствие). И все пак няма как да не съглася с част от мненията - да, действието наистина не е никак забързано, и да, малко трудно се навлиза в света - бях крайно объркана след първите няколко глави на книгата. НО - видях една чудесна идея, която се разгръщаше постепенно пред очите ми, интересни сюжетни нишки - част, от които завършени, други - оставени отворени за продължението, силни и добре изградени персонажи, към които се привързах, потапяща космическа атмосфера и свят, който е невъзможно да обикнеш изцяло, заради жестокостта, царуваща в него, но и не можеш да не му се възхитиш, заради красотата, която иначе излъчва.
   Традиционно започвам със стила на авторката - лично аз открих едно "израстване" в това отношение. Разбира се, сравнението ми е с "Дивергенти", където според мен светът не бе достатъчно добре изграден, имаше твърде много клишета за вкуса ми и не успя да ме "погълне". Тук описанията, които правеше Вероника Рот, изцяло ме потопиха в атмосферата на романа - моментите с космическите описания, характеристиките на всяка една планета и разликите между световете, като не отричам - да, клишетата и тук присъстваха, мога да направя една-две препратки с други книги от жанра, но до такава степен "заживях" в света на романа, че за мен те не бяха проблем (а може би просто съм влюбена в идеята действието да се развива в космоса ;)). Светът, който Рот бе изградила, наред с красивите описания (от които исках ОЩЕ), беше и такъв на ужасяваща жестокост - "насилие" не беше чужда дума за Шотет, където много от проблемите се решаваха на арената, а краят на двубоите биваше белязан от смъртта. Освен че останах очарована от стила на писане на авторката в тази книга, не мога да скрия и пристрастията си към героите...
   Сайра от Шотет, главната героиня, започна като много колеблив образ в очите ми - превърната в оръжие от брат си, тя притежаваше "дарбата" (всеки в книгата притежаваше дарба, но тази на Сайра трудно би могла да бъде описана като такава...) да причинява болка на всеки, до когото се докосне. Уловката бе в това, че причиняваше болка и на самата себе си - повечето от дните ѝ бяха мъчителни, непоносими и дори лекарствата бяха неспособни да я избавят от болките. А най-ужасното в цялата картинка идваше в това, че си бе втълпила, че заслужава да страда. С течение на книгата и един конкретен образ, който се появи в живота ѝ (Акос), Сайра придоби силата и увереността да се изправи срещу най-големия си враг - поробителя си Ризек (нейният брат) и да превърне дарбата си в оръжие за самата себе си. Нишките около миналото ѝ за това как се е превърнала в оръжие за брат си и какво е причинила на близките си, също се разплетоха, за да обяснят и оправдаят нейните действия в настоящето. 
   Акос от Тувхе - главният мъжки персонаж и един от двамата, способни да докоснат Сайра, без това да им причини болка (дарбата му възпираше другите дарби), беше доста по-различен от нея. Ако тя в началото се бе предала в ръцете на Ризек, то той постоянно търсеше начини да избави себе си и брат си от поробителите им - шотетците. И макар той да бе по-борбен от Сайра, причиняването на болка не му беше в кръвта - насилието и жестокостта на Шотет, често го сриваха емоционално. 
   Лично за мен второстепенните персонажи бяха също толкова интересни, колкото главните. И ще започна с един такъв, когото вече споменах - Ризек, братът на Сайра и главният антагонист в книгата. Опитите му да се избави от ориста си (друго нещо, което всеки герой получаваше), копнежите му да властва не само над Шотет, го бяха превърнали в чудовище, обградено от хора, които да му служат - негови подчинени, вършещи мръсната работа, оставяйки трупове след себе си, докато самият той рядко си цапаше ръцете с кръв. Ризек бе герой, когото няма как да не намразиш - безсърдечен манипулатор, стремящ се към власт, страхливец, опитващ се да се избави от собствената си съдба с цената на много жертви. Имаше обаче дребни детайли около образа му, които на моменти ме разколебаваха (все още си го мразех) и ме караха да го съжалявам. Айджа - братът на Акос беше още една пионка в играта на Ризек. Ценната му оракулска дарба го беше превърнала в играчка в ръцете на Ризек, който постепенно източваше неговата същност, докато в края от Айджа не бе останало почти нищо. Искрено се надявам във втората книга нещата някак си да се оправят, защото смятам Айджа за един светъл образ, който има голям потенциал да се развие. Колкото до останалите второстепенни герои - ще ви оставя да ги опознаете с прочитането на книгата ;) 
   И две изречения за любовната история между Сайра и Акос: Смятам я за страшно симпатична - много ненатрапчива и развиваща се постепенно. Двамата успяха да намерят допирни точки дори в различията си, а тази опора, която бяха едни за друг в трудните моменти, беше винаги емоционална и очарователна!

   "Смъртни белези" предоставя на читателя интересен сюжет с постепенно разплитащи се нишки, много напрежение и екшън, силно изградени герои и антигерои и един забележителен свят, в който да се потопи, наситен с невероятен космически заряд.

вторник, 11 април 2017 г.

Литий от Орелиен Гуго - ревю

   Когато всичко е само игра и преструвка, искреността се превръща в явление.
   Париж. Тя и Той. Работа. Партита. Секс. Алкохол.
   Потънали в ежедневното. Деца на консуматорското общество и социалните мрежи. Пасивно борещи празнотата на дните си, в очакване на уикенда - аперитив, бистро, клуб, където самотата се дави в алкохол, джойнт и случаен секс.
   Тя и Той нямат общи интереси, общи приятели, но пътищата им ще се пресекат. Между две цигари и две бири, между две нощи и мимолетни връзки, те ще се срещнат...
   Една пряма и убедителна история за живота не в бляскавия Париж, а в истинския. Поетичен портрет на цяло едно поколение, обитаващо големите градове, в търсене на нещо по-добро и по-вълнуващо...

Огромни благодарности към издателство Ера за предоставената възможност!


   "Литий" бе роман далеч-далеч от зоната ми на комфорт. И може би именно защото беше нещо различно от книгите, които съм свикнала да чета, ми допадна. Действието се развиваше в Париж, но не в онзи романтичен Париж, който изниква в съзнанието при споменаването на града, а просто в поредния голям град, дом на консуматорското общество. А двамата герои Той и Тя бяха типичните му представители - апатични, изживяващи един и същи работен ден отново и отново, до уикенда, когато идва ред на алкохолните опиянения и купоните до зори. С интересен стил на писане и реалистичен сюжет, отразяващ много точно действителността, авторът ни запознава с двама души, водещи живот, който би могъл да бъде описан като "съществуване".
   Изключително много ми хареса стилът на Орелиен Гуго - кратките изречения, лишени от емоции, малкото описания, пасващи перфектно на сивотата в ежедневието на двамата главни герои. Ежедневие, повтарящо се от понеделник до петък, след което идваше ред на обичайния уикенд - алкохол, цигарен дим, дрога, случайни свалки, партита, завършващи със съвсем кратък сън, недостатъчен за началото на новата, напълно неразличима от старата, седмица. Колкото до персонажите - интересно решение на автора бе да ги направи анонимни. И ако в началото си мислех, че тази идея с анонимността ще бъде проблем за мен във връзката "герои-читател", на която така силно държа, то в края, имах чувството, че точно това ги направи по-близки, по-познати. Той и Тя биха могли да бъдат всеки един представител на консуматорското общество.   



   Тя - работничка в радио - работа, която не ѝ носеше нищо друго, освен отегчението от гласа на поредния обадил се, унижението от по-високостоящите и изпуснатите часове сън сутрин, заради поредното безумно ранно ставане. Затова не беше изненадващо решението, което един ден Тя взе - да сложи край на това. Изненадващо е решението, което направи след напускането си - да замине далеч, на място коренно различно от Париж, където евентуално да започне нов живот. И ако за някои от хората около нея, това беше акт на "бягство", то аз бих го описала като "осъзнаване". Осъзнаване на токсичното настояще, в което живееше, може би дори един от етапите в инициацията ѝ?
   Той - търговски представител, печелещ на гърба на възрастни хора, имащ връзка, в която просто "присъства". Връзка, лишена от емоции и споделеност, предвкусваща своя край. Интересен беше въпросът ще се вкопчи ли в нея, ще изцеди ли и малкото любов, останала в нея, или просто ще я остави да загасне безславно. 
  Той и Тя едновременно бяха различни един от друг - като се започне от най-тривиалната разлика - факта, че работеха в различни сфери, различните контакти, които поддържаха с приятелите, семейството, партньорите си, но и си приличаха - по отровния начин на живот, апатичността, под която иначе прозираше колебанието и жаждата да изплуват от настоящата реалност. Възприемам срещите между тях като малка кулминация за романа, който иначе беше с толкова равен тон. И двамата се намираха на еднакви етапи от живота си, Той - опитващ се да загърби обречена връзка, Тя - напускаща сигурна работа и готвеща се за нов живот на ново място, а тези, на пръв поглед незначителни срещи, всъщност им показаха най-голямата допирна точка помежду им - това, че до момента просто "съществуват" и само от тях зависи дали ще дадат "зелена светлина" (малка препратка към края на романа) на бъдещето си.

  Грабващо написан роман, със стил, изцяло потапящ в атмосферата на сюжета, за консуматорското общество, представено от анонимни, плашещо реалистични образи и сивото им, повтарящо се като на "replay", ежедневие. Ако ви е допаднала темата, почитатели сте на жанра или на Фредерик Бегбеде, който горещо препоръчва романа - не се колебайте да дадете шанс на книгата! 

петък, 7 април 2017 г.

Intimidating TBR Tag

credit

Много благодаря на Юли  за този таг <3 От своя страна тагвам: Теди, Криси и Мариана :)

1.Книга, която си бил/ла неспособен/бна да завършиш…
- "Спомни си" от.... не си спомням вече авторката. Иначе книга, която чета в момента, но я чета от цяла вечност и вече се отчайвам, че някога ще я завърша, е "Друговремец" - започнах я още в средата на миналата година и ми харесва, но просто....

2.Не съм прочел/ла тази книга, защото не съм имал/ла време…
- Истината е, че все не намирам време да започна двете книги на Фредерик Бакман, които имам, а наистина много искам да ги прочета, защото този човек пише уникално! Други книги, за които нямам никакво време? Ами - всички останали в TBR купчинката ми.

3.Не съм прочел/ла тази книга, защото е продължение…
- "Огненият престол" от поредицата "Хрониките на Кейн" на Рик Риърдън. Не разполагам с първата книга, а втората си закупих, защото беше на изкусителна цена (не се сдържах!). Знам, че някой ден (някога в обозримото бъдеще) ще прочета всички поредици на Рик и реших да се запасявам с книгите му още отсега. 

4.Не съм чел/ла тази книга, защото прочетох друга книга на този автор и не я харесах…
- Така - малко ще избягам от смисъла на въпроса. Джон Грийн - "любим" мой автор. Изобщо не харесах стила му на писане в "Хартиени градове" и не мислех да се захващам с друга негова книга, докато една колежка не ми препоръча "Множество Катрини". След като ми разказа накратко сюжета, ѝ се доверих, затова си я закупих, но причината да отлагам четенето ѝ не е, защото мисля, че ще ме разочарова като "Хартиени градове", а чисто и просто, защото нямам време.

5.Не съм чел/ла тази книга, защото е ОГРОМНА…
- "Мъглите на Авалон", която е два тома и ме плаши! Беше ми препоръчана от колежка и мнооого искам да я прочета, защото съм почти убедена, че ще се влюбя в нея. Е, и нейното време ще дойде (някой ден, някога).

6.Не съм прочел/ла тази книга, защото я купих заради корицата, а после прочетох ревютата…
- Хаха. Ами всъщност често купувам книги, заради корицата, но точно в момента няма такава, която да отказвам да прочета, поради лоши ревюта.

7.Най-плашещата книга в TBR-а ми е…
- "Дракула" - от страх, че няма да ми хареса, "Шогун" - два тома са..., "В капана на времето" - защото "Друговремец" изобщо не ми върви (харесва ми, но съм на "падения" и "възходи"), а продължението е ДВА тома (в моя защита, я купих в момент, когато "Друговремец" ми беше страшно интересна...)

четвъртък, 6 април 2017 г.

The Aesthetically Pleasing Book Tag



От цяла вечност не съм правила тагове, но предполагам просто нямах никакво настроение за тях.
 Е, бях тагната от Мели в този таг, за което ѝ благодаря. Стори ми се интересен и различен, така че нямам търпение да премина към въпросите.

 1.Най-добрата цветова комбинация на корица
- Поглеждам към библиотеката си и има толкова много книги, които искам да посоча... Но ще се спра на "Ваканция в Тоскана", чийто цветове са толкова свежи и отговарящи идеално на настроението в самата книга.


2.Най-хубава типография/шрифт на корица

- "Бялата кралица" - обожавам шрифта!


3.Най-хубавата семпла корица
- И аз, подобно на Мели, не си падам много-много по семплите корици. НО, ако трябва да избирам, бих казала "Революция". Независимо, че не е многоцветна (както обичам) и не е нещо кой знае какво, я намирам за красива.

4.Най-хубавите последни страници
- След дъъълго и изтощително търсене - ЙЕС! Имаме попадение - тези на "Спящата и вретеното" от Нийл Геймън - ако имате книгата, отгърнете най-отзад и ще видите за каква красота говоря <3

5.Най-хубавата карта
- Ах, ако в "Изтръгнати от корен" имаше карта, сигурно щеше да ми е любимата, защото нямаше начин да не излъчва горската и магическа енергия, която притежава книгата, но тъй като няма, ще се спра на нещо семпло, което ми е прясно-прясно в съзнанието, защото наскоро четох тази книга: "Веровещица".

6.Най-хубавите открити твърди корици
credit
- Присъединявам се към мнението на Теди, като казвам "Часът на чудовището"  от Патрик Нес.

7.Най-хубавата задна корица
- За да не се повтарям с Мели и Теди (задните корици на "Стъкленият трон" и на мен са ми страшно любими!), ще отговоря с едни също толкова обичани от мен задни корици - тези на "Хари Потър". И по-специално втората книга - тооолкова сладко!

8.Най-добрите хедъри на глави
- Тук ударих на камък, просто защото не обръщам никакво внимание на тези неща...

9.Най-добрите илюстрации
- Повтарям се с въпрос №4, но какво пък - "Спящата и вретеното" от Нийл Геймън.

10.Най-хубавото гръбче
- Новите корици на "Хари Потър" и прекрасните им гръбчета? Как да не се спра на тях? Как?








11.Любимата ти корица на рафтовете ти
- Иии логичен финален въпрос за този таг. Имам страшно много любими корици, затова направих малък колаж с част от тях:

понеделник, 3 април 2017 г.

Какво прочетох през месец март


Здравейте! 
С малко повече закъснение от обикновеното време, по което качвам подобни постове, ето я и книжната ми равносметка за миналия месец. През март бях активна откъм четене - 9 страхотни книги, всички без две от тях, оценени с 5/5 звезди.... НО за съжаление, не мога да кажа същото за писането в блога. Това може би беше най-мързеливият ми месец - нямах никакво желание за писане на какъвто и да е пост и едва преди 4-5 дни излязох от този "период". 
И така, заглавията ще са подредени в реда, в който съм ги прочела, а не в реда, в който съм им написала ревюта/съм ги отбелязала в Goodreads. Ето ги и тях:

1.Дюи от Вики Майрън и Брет Уитър - Да, изненадващо, нали? Тъй като публикувах ревюто едва преди пет дни. Всъщност, прочетох книгата за точно ден, но ми трябваха цели 27, за да седна и да напиша ревю. Ревюто може да прочетете - тук. Оценката ми разбира се е 5/5 звезди.

2.Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг от Фредерик Бакман - Толкова тъничка книжка, а толкова емоционално наситена. Препоръчвам я на всеки, защото е наистина трогателно четиво за връзката баща-син и за тази дядо-внук. Има и наистина страхотни илюстрации, които напълно отговарят на настроението в историята. Оценка: 5/5 звезди.

3.Краят на дните от Сюзън Ий - Мда, ето една книга, на която ми предстои да напиша ревю съвсем скоро. "Краят на дните" беше перфектният край на една любима поредица, а по-подробно мнение, очаквайте в ревюто ми тези дни. Оценка: 5/5 звезди.

4.Любовта ми подари - Ревю - тук. Оценка: 4/5 звезди.

5.Легион от Брандън Сандерсън - След като научих, че Брандън Сандерсън ще идва в България, реших, че е крайно време да послушам препоръката на една бивша колежка и да прочета "Легион". Тук е и мястото да ѝ благодаря, защото се ВЛЮБИХ в стила на Брандън Сандерсън. Като започна с леко откачената нотна и факта, че главният герой е шизофреник и притежава цял екип от "аспекти", живеещи в главата му, продължа с интересния и мистериозен случай, който му бе/им бе възложен и завърша с напрегнатото и бързо-развиващо се действие.  Както бях писала и в Goodreads, единствената, наистина единствената причина да отнема една звезда е, че книгата ми се стори твърде кратичка. Оценка: 4/5 звезди.

6.Waking In Time от Angie Stanton - Първата книга на английски, която чета. Имах малки притеснения дали ще се справя, но разбрах цялата история и я обикнах още от първата страница! Става въпрос за любимото ми пътуване във времето, което само по себе си е достатъчно, за да спечели интереса ми. Сюжетът на романа се съсредоточава върху младата Ана, за която приключенията започват веднага след преместването ѝ в Уисконския университет - едва ден след пристигането си в него, тя се връща назад във времето с над 30 години. Будейки се в същата стая, но с различна съквартиранта и в различно време, първоначално Аби е уплашена, но много скоро разбира, че не е сама нито в разгадаването на мистерията около внезанитете ѝ пътувания (защото не е само едно), нито в самите откачени пътувания (дам, има и друг пътуващ във времето). Авторката определено ме изненада с приятен стил на писане, завладяваща сюжетна нишка, симпатична любовна история и силни обрати. Оценка: 5/5 звезди.

7.Пазители от Цветелина Владимирова - Друга книга, мнението си, за която, възнамерявам да споделя по-подробно съвсем скоро. А сега в няколко изречения - продълженията обикновено винаги са по-слаби от предшествениците си, но тази книга ми хареса също толкова, колкото първата (даже може би мъъъничко повече). Книгата беше низ от силни моменти и имаше достатъчно от всички онези емоции, които обичам в романите от този жанр - екшън (много екшън!), напрежение, любов, драма. А краят! Боже, КРАЯТ бе наистина черешката на тортата! Нямам търпение за третата книга!!! Ама никакво!!! Оценка: 5/5 звезди.

8.Аферата в Стайлс от Агата Кристи - Миналият месец се зарибих по творчеството на тази авторка и през този реших да се спра на романа ѝ "Аферата в Стайлс". Поредната детективска история от Агата Кристи, която се чете бързо (за точно ден). Сюжетът - заможна дама е отровена в имението си, а богатото наследство, което оставя, е достатъчен мотив за всеки от приближените ѝ да иска смъртта ѝ. Гениалният Поаро е нает от свой приятел - гост в имението, да разследва убийството. Дребни, но значителни детайли изскачат на повърхността, докато заподозрените са ту неочаквани, ту очаквани герои, а предвидимото се превръща в обрат. Оценка: 5/5 звезди.

9.На една ръка разстояние от Брандън Сандерсън - Завърших месеца с продължението на "Легион" - "На една ръка разстояние". И знам, че ще се повторя малко с мнението си за "Пазители" - но и това продължение ми хареса повече! Книгата бе почти три пъти по-обемна от "Легион", което позволи историята да бъде разгърната по-добре. И тук авторът не изневери на стила си, предоставяйки на читателя интригуваща детективска история, готвеща изненади на почти всяка страница, колоритни персонажи и задоволителна доза от Стивън Лийдс и неговия "екип" (и все пак искам още, и още, и още...).  Оценка: 5/5 звезди.