събота, 22 април 2017 г.

First Date Book Tag


Много благодаря на Мариана за този таг ♥ Аз ще тагна Юлия, Теди и Илияна :)


1.The awkward first dateкнига, в която нещо не ви стигна. Книга, която не е лоша, но не заблестя при вас.
- Може би "Всички наши места" от Дженифър Нивън. Хареса ми стила на авторката и определено бих опитала и с друг неин роман, историята също ми допадна, въпреки че тематика не беше по вкуса ми. Но, колкото и да я четях с интерес, имаше неща, които леееко ме смущаваха и за които така и не намерих обяснение - тук визирам някои от действията на героите и начина, по който разсъждаваха.

2.The cheap first date – книга, която се оказа по-лоша, отколкото сте очаквали.
- За съжаление, тук ще кажа една любима на мнозина книга - "Червен изгрев" от Пиърс Браун. И нямах чак толкова големи очаквания за книгата, но със сигурност не предполагах, че ще я намразя. Мхм, книгата беше 1/5 звезди за мен, а подробно мнението ми за нея може да прочетете тук.

3.Well-prepared first date – книга, която се оказа по-добра от очакваното.
- Една книга, която съвсем наскоро прочетох - "Смъртни белези" от Вероника Рот. Изчетох ужасни коментари за нея в Goodreads, няколко положителни ревюта, в които се казваше, че е хубава, но нищо особено и съвсем малко ревюта на запалени по книгата читатели, така че се приготвих за нещо, което ще ми допадне, но няма да е "УАУ". На мен обаче книгата СТРАШНО много ми хареса - влюбих се в сюжета, света, героите... Влюбих се във всеки един елемент, който ценя във фентъзи романите. 

4.Hot but dumb – красива книга, но не толкова добра отвътре.
- И понеже я снимах за Instagram преди няколко часа - "Любов по време на глобалното затопляне". С корицата беше любов от пръв поглед, НО, когато започнах да я чета, останах наистина разочарована.

5.Blind date – книга, която започнахте да четете без да знаете нищо за нея.
- Ъммм, не знам дали наистина има такава. Купувала съм си много книги, заради корицата, да речем, без да знам нищо за тях, но преди да ги започна, чета резюмето, информирам се от ревюта, Goodreads, Tumblr (където супер много се спойлвам)... 

6.Speed dating – книга, която прочетохте много бързо.
- "Аз съм знаменитост: Отбор загубеняци" - един ден, трябваше ми само един ден, за да я прочета. Супер, мега, гига забавна и сладка книга, която ме върна към чувствата, които изпитвах, докато четях първата. 

7.The rebound – книга, която прочетохте скоро след книжен застой и това оказа влияние върху нея.
- Агата Кристи ме избави от един читателски застой - книгите ѝ се четат наистина бързо, заради интересните сюжетни нишки, обратите, бързото действие. Препоръчвам я при reading slump.

8.Overly enthusiastic date – книга, в която се усеща пренасилване на сюжета.
- Май и аз ще оставя този въпрос без отговор.

9.The perfect first date – книга, която беше перфектна за вас.
- Отново една наскоро прочетена - "Пазители" на Цвети Владимирова. Нито една критика към книгата - обичам я!

10.Humiliating first date – книга, която се срамувате да признаете, че харесвате / срамувате се да я четете сред хора, поради каквато и да е причина.
- Не се срамувам от книгите, които харесвам, но бих се срамувала да чета някоя книга с по-разголени тела на корицата, да речем. Знам, че за някои не е кой знае колко срамно, но...

петък, 14 април 2017 г.

Смъртни белези от Вероника Рот - ревю

   В една галактика, в която насилието и отмъщението доминират в живота на хората, всеки има дарба – уникална сила, която предопределя бъдещето му. А някои дарби могат да бъдат смъртоностни…
   Сайра е сестра на брутален тиранин. Нейната дарба носи болка и сила – нещо, от което брат й се възползва, за да измъчва враговете си. Но Сайра е много повече от оръжие в ръцете на брат си – тя е силна, бърза и много по-умна, отколкото Ризек подозира.
   Акос е син на оракул от далечната и мразовита планета Тувхе. Той е щедър и добър, а предаността, която изпитва към семейството си, не познава граници. Заловен от войниците на Ризек, младият мъж се опитва да освободи брат си независимо от цената.
   Нишките на течението заплитат съдбата им и двамата ще трябва да решат дали да си помогнат, или да се унищожат взаимно…

Благодарности на издателство Егмонт за предоставената възможност!

   Противно на повечето от коментарите за книгата, които прочетох, романът страшно много ми хареса (и да, повече от другата поредица на В. Рот "Дивергенти", която не е от любимите ми, но четях с удоволствие). И все пак няма как да не съглася с част от мненията - да, действието наистина не е никак забързано, и да, малко трудно се навлиза в света - бях крайно объркана след първите няколко глави на книгата. НО - видях една чудесна идея, която се разгръщаше постепенно пред очите ми, интересни сюжетни нишки - част, от които завършени, други - оставени отворени за продължението, силни и добре изградени персонажи, към които се привързах, потапяща космическа атмосфера и свят, който е невъзможно да обикнеш изцяло, заради жестокостта, царуваща в него, но и не можеш да не му се възхитиш, заради красотата, която иначе излъчва.
   Традиционно започвам със стила на авторката - лично аз открих едно "израстване" в това отношение. Разбира се, сравнението ми е с "Дивергенти", където според мен светът не бе достатъчно добре изграден, имаше твърде много клишета за вкуса ми и не успя да ме "погълне". Тук описанията, които правеше Вероника Рот, изцяло ме потопиха в атмосферата на романа - моментите с космическите описания, характеристиките на всяка една планета и разликите между световете, като не отричам - да, клишетата и тук присъстваха, мога да направя една-две препратки с други книги от жанра, но до такава степен "заживях" в света на романа, че за мен те не бяха проблем (а може би просто съм влюбена в идеята действието да се развива в космоса ;)). Светът, който Рот бе изградила, наред с красивите описания (от които исках ОЩЕ), беше и такъв на ужасяваща жестокост - "насилие" не беше чужда дума за Шотет, където много от проблемите се решаваха на арената, а краят на двубоите биваше белязан от смъртта. Освен че останах очарована от стила на писане на авторката в тази книга, не мога да скрия и пристрастията си към героите...
   Сайра от Шотет, главната героиня, започна като много колеблив образ в очите ми - превърната в оръжие от брат си, тя притежаваше "дарбата" (всеки в книгата притежаваше дарба, но тази на Сайра трудно би могла да бъде описана като такава...) да причинява болка на всеки, до когото се докосне. Уловката бе в това, че причиняваше болка и на самата себе си - повечето от дните ѝ бяха мъчителни, непоносими и дори лекарствата бяха неспособни да я избавят от болките. А най-ужасното в цялата картинка идваше в това, че си бе втълпила, че заслужава да страда. С течение на книгата и един конкретен образ, който се появи в живота ѝ (Акос), Сайра придоби силата и увереността да се изправи срещу най-големия си враг - поробителя си Ризек (нейният брат) и да превърне дарбата си в оръжие за самата себе си. Нишките около миналото ѝ за това как се е превърнала в оръжие за брат си и какво е причинила на близките си, също се разплетоха, за да обяснят и оправдаят нейните действия в настоящето. 
   Акос от Тувхе - главният мъжки персонаж и един от двамата, способни да докоснат Сайра, без това да им причини болка (дарбата му възпираше другите дарби), беше доста по-различен от нея. Ако тя в началото се бе предала в ръцете на Ризек, то той постоянно търсеше начини да избави себе си и брат си от поробителите им - шотетците. И макар той да бе по-борбен от Сайра, причиняването на болка не му беше в кръвта - насилието и жестокостта на Шотет, често го сриваха емоционално. 
   Лично за мен второстепенните персонажи бяха също толкова интересни, колкото главните. И ще започна с един такъв, когото вече споменах - Ризек, братът на Сайра и главният антагонист в книгата. Опитите му да се избави от ориста си (друго нещо, което всеки герой получаваше), копнежите му да властва не само над Шотет, го бяха превърнали в чудовище, обградено от хора, които да му служат - негови подчинени, вършещи мръсната работа, оставяйки трупове след себе си, докато самият той рядко си цапаше ръцете с кръв. Ризек бе герой, когото няма как да не намразиш - безсърдечен манипулатор, стремящ се към власт, страхливец, опитващ се да се избави от собствената си съдба с цената на много жертви. Имаше обаче дребни детайли около образа му, които на моменти ме разколебаваха (все още си го мразех) и ме караха да го съжалявам. Айджа - братът на Акос беше още една пионка в играта на Ризек. Ценната му оракулска дарба го беше превърнала в играчка в ръцете на Ризек, който постепенно източваше неговата същност, докато в края от Айджа не бе останало почти нищо. Искрено се надявам във втората книга нещата някак си да се оправят, защото смятам Айджа за един светъл образ, който има голям потенциал да се развие. Колкото до останалите второстепенни герои - ще ви оставя да ги опознаете с прочитането на книгата ;) 
   И две изречения за любовната история между Сайра и Акос: Смятам я за страшно симпатична - много ненатрапчива и развиваща се постепенно. Двамата успяха да намерят допирни точки дори в различията си, а тази опора, която бяха едни за друг в трудните моменти, беше винаги емоционална и очарователна!

   "Смъртни белези" предоставя на читателя интересен сюжет с постепенно разплитащи се нишки, много напрежение и екшън, силно изградени герои и антигерои и един забележителен свят, в който да се потопи, наситен с невероятен космически заряд.

вторник, 11 април 2017 г.

Литий от Орелиен Гуго - ревю

   Когато всичко е само игра и преструвка, искреността се превръща в явление.
   Париж. Тя и Той. Работа. Партита. Секс. Алкохол.
   Потънали в ежедневното. Деца на консуматорското общество и социалните мрежи. Пасивно борещи празнотата на дните си, в очакване на уикенда - аперитив, бистро, клуб, където самотата се дави в алкохол, джойнт и случаен секс.
   Тя и Той нямат общи интереси, общи приятели, но пътищата им ще се пресекат. Между две цигари и две бири, между две нощи и мимолетни връзки, те ще се срещнат...
   Една пряма и убедителна история за живота не в бляскавия Париж, а в истинския. Поетичен портрет на цяло едно поколение, обитаващо големите градове, в търсене на нещо по-добро и по-вълнуващо...

Огромни благодарности към издателство Ера за предоставената възможност!


   "Литий" бе роман далеч-далеч от зоната ми на комфорт. И може би именно защото беше нещо различно от книгите, които съм свикнала да чета, ми допадна. Действието се развиваше в Париж, но не в онзи романтичен Париж, който изниква в съзнанието при споменаването на града, а просто в поредния голям град, дом на консуматорското общество. А двамата герои Той и Тя бяха типичните му представители - апатични, изживяващи един и същи работен ден отново и отново, до уикенда, когато идва ред на алкохолните опиянения и купоните до зори. С интересен стил на писане и реалистичен сюжет, отразяващ много точно действителността, авторът ни запознава с двама души, водещи живот, който би могъл да бъде описан като "съществуване".
   Изключително много ми хареса стилът на Орелиен Гуго - кратките изречения, лишени от емоции, малкото описания, пасващи перфектно на сивотата в ежедневието на двамата главни герои. Ежедневие, повтарящо се от понеделник до петък, след което идваше ред на обичайния уикенд - алкохол, цигарен дим, дрога, случайни свалки, партита, завършващи със съвсем кратък сън, недостатъчен за началото на новата, напълно неразличима от старата, седмица. Колкото до персонажите - интересно решение на автора бе да ги направи анонимни. И ако в началото си мислех, че тази идея с анонимността ще бъде проблем за мен във връзката "герои-читател", на която така силно държа, то в края, имах чувството, че точно това ги направи по-близки, по-познати. Той и Тя биха могли да бъдат всеки един представител на консуматорското общество.   



   Тя - работничка в радио - работа, която не ѝ носеше нищо друго, освен отегчението от гласа на поредния обадил се, унижението от по-високостоящите и изпуснатите часове сън сутрин, заради поредното безумно ранно ставане. Затова не беше изненадващо решението, което един ден Тя взе - да сложи край на това. Изненадващо е решението, което направи след напускането си - да замине далеч, на място коренно различно от Париж, където евентуално да започне нов живот. И ако за някои от хората около нея, това беше акт на "бягство", то аз бих го описала като "осъзнаване". Осъзнаване на токсичното настояще, в което живееше, може би дори един от етапите в инициацията ѝ?
   Той - търговски представител, печелещ на гърба на възрастни хора, имащ връзка, в която просто "присъства". Връзка, лишена от емоции и споделеност, предвкусваща своя край. Интересен беше въпросът ще се вкопчи ли в нея, ще изцеди ли и малкото любов, останала в нея, или просто ще я остави да загасне безславно. 
  Той и Тя едновременно бяха различни един от друг - като се започне от най-тривиалната разлика - факта, че работеха в различни сфери, различните контакти, които поддържаха с приятелите, семейството, партньорите си, но и си приличаха - по отровния начин на живот, апатичността, под която иначе прозираше колебанието и жаждата да изплуват от настоящата реалност. Възприемам срещите между тях като малка кулминация за романа, който иначе беше с толкова равен тон. И двамата се намираха на еднакви етапи от живота си, Той - опитващ се да загърби обречена връзка, Тя - напускаща сигурна работа и готвеща се за нов живот на ново място, а тези, на пръв поглед незначителни срещи, всъщност им показаха най-голямата допирна точка помежду им - това, че до момента просто "съществуват" и само от тях зависи дали ще дадат "зелена светлина" (малка препратка към края на романа) на бъдещето си.

  Грабващо написан роман, със стил, изцяло потапящ в атмосферата на сюжета, за консуматорското общество, представено от анонимни, плашещо реалистични образи и сивото им, повтарящо се като на "replay", ежедневие. Ако ви е допаднала темата, почитатели сте на жанра или на Фредерик Бегбеде, който горещо препоръчва романа - не се колебайте да дадете шанс на книгата! 

петък, 7 април 2017 г.

Intimidating TBR Tag

credit

Много благодаря на Юли  за този таг <3 От своя страна тагвам: Теди, Криси и Мариана :)

1.Книга, която си бил/ла неспособен/бна да завършиш…
- "Спомни си" от.... не си спомням вече авторката. Иначе книга, която чета в момента, но я чета от цяла вечност и вече се отчайвам, че някога ще я завърша, е "Друговремец" - започнах я още в средата на миналата година и ми харесва, но просто....

2.Не съм прочел/ла тази книга, защото не съм имал/ла време…
- Истината е, че все не намирам време да започна двете книги на Фредерик Бакман, които имам, а наистина много искам да ги прочета, защото този човек пише уникално! Други книги, за които нямам никакво време? Ами - всички останали в TBR купчинката ми.

3.Не съм прочел/ла тази книга, защото е продължение…
- "Огненият престол" от поредицата "Хрониките на Кейн" на Рик Риърдън. Не разполагам с първата книга, а втората си закупих, защото беше на изкусителна цена (не се сдържах!). Знам, че някой ден (някога в обозримото бъдеще) ще прочета всички поредици на Рик и реших да се запасявам с книгите му още отсега. 

4.Не съм чел/ла тази книга, защото прочетох друга книга на този автор и не я харесах…
- Така - малко ще избягам от смисъла на въпроса. Джон Грийн - "любим" мой автор. Изобщо не харесах стила му на писане в "Хартиени градове" и не мислех да се захващам с друга негова книга, докато една колежка не ми препоръча "Множество Катрини". След като ми разказа накратко сюжета, ѝ се доверих, затова си я закупих, но причината да отлагам четенето ѝ не е, защото мисля, че ще ме разочарова като "Хартиени градове", а чисто и просто, защото нямам време.

5.Не съм чел/ла тази книга, защото е ОГРОМНА…
- "Мъглите на Авалон", която е два тома и ме плаши! Беше ми препоръчана от колежка и мнооого искам да я прочета, защото съм почти убедена, че ще се влюбя в нея. Е, и нейното време ще дойде (някой ден, някога).

6.Не съм прочел/ла тази книга, защото я купих заради корицата, а после прочетох ревютата…
- Хаха. Ами всъщност често купувам книги, заради корицата, но точно в момента няма такава, която да отказвам да прочета, поради лоши ревюта.

7.Най-плашещата книга в TBR-а ми е…
- "Дракула" - от страх, че няма да ми хареса, "Шогун" - два тома са..., "В капана на времето" - защото "Друговремец" изобщо не ми върви (харесва ми, но съм на "падения" и "възходи"), а продължението е ДВА тома (в моя защита, я купих в момент, когато "Друговремец" ми беше страшно интересна...)

четвъртък, 6 април 2017 г.

The Aesthetically Pleasing Book Tag



От цяла вечност не съм правила тагове, но предполагам просто нямах никакво настроение за тях.
 Е, бях тагната от Мели в този таг, за което ѝ благодаря. Стори ми се интересен и различен, така че нямам търпение да премина към въпросите.

 1.Най-добрата цветова комбинация на корица
- Поглеждам към библиотеката си и има толкова много книги, които искам да посоча... Но ще се спра на "Ваканция в Тоскана", чийто цветове са толкова свежи и отговарящи идеално на настроението в самата книга.


2.Най-хубава типография/шрифт на корица

- "Бялата кралица" - обожавам шрифта!


3.Най-хубавата семпла корица
- И аз, подобно на Мели, не си падам много-много по семплите корици. НО, ако трябва да избирам, бих казала "Революция". Независимо, че не е многоцветна (както обичам) и не е нещо кой знае какво, я намирам за красива.

4.Най-хубавите последни страници
- След дъъълго и изтощително търсене - ЙЕС! Имаме попадение - тези на "Спящата и вретеното" от Нийл Геймън - ако имате книгата, отгърнете най-отзад и ще видите за каква красота говоря <3

5.Най-хубавата карта
- Ах, ако в "Изтръгнати от корен" имаше карта, сигурно щеше да ми е любимата, защото нямаше начин да не излъчва горската и магическа енергия, която притежава книгата, но тъй като няма, ще се спра на нещо семпло, което ми е прясно-прясно в съзнанието, защото наскоро четох тази книга: "Веровещица".

6.Най-хубавите открити твърди корици
credit
- Присъединявам се към мнението на Теди, като казвам "Часът на чудовището"  от Патрик Нес.

7.Най-хубавата задна корица
- За да не се повтарям с Мели и Теди (задните корици на "Стъкленият трон" и на мен са ми страшно любими!), ще отговоря с едни също толкова обичани от мен задни корици - тези на "Хари Потър". И по-специално втората книга - тооолкова сладко!

8.Най-добрите хедъри на глави
- Тук ударих на камък, просто защото не обръщам никакво внимание на тези неща...

9.Най-добрите илюстрации
- Повтарям се с въпрос №4, но какво пък - "Спящата и вретеното" от Нийл Геймън.

10.Най-хубавото гръбче
- Новите корици на "Хари Потър" и прекрасните им гръбчета? Как да не се спра на тях? Как?








11.Любимата ти корица на рафтовете ти
- Иии логичен финален въпрос за този таг. Имам страшно много любими корици, затова направих малък колаж с част от тях:

понеделник, 3 април 2017 г.

Какво прочетох през месец март


Здравейте! 
С малко повече закъснение от обикновеното време, по което качвам подобни постове, ето я и книжната ми равносметка за миналия месец. През март бях активна откъм четене - 9 страхотни книги, всички без две от тях, оценени с 5/5 звезди.... НО за съжаление, не мога да кажа същото за писането в блога. Това може би беше най-мързеливият ми месец - нямах никакво желание за писане на какъвто и да е пост и едва преди 4-5 дни излязох от този "период". 
И така, заглавията ще са подредени в реда, в който съм ги прочела, а не в реда, в който съм им написала ревюта/съм ги отбелязала в Goodreads. Ето ги и тях:

1.Дюи от Вики Майрън и Брет Уитър - Да, изненадващо, нали? Тъй като публикувах ревюто едва преди пет дни. Всъщност, прочетох книгата за точно ден, но ми трябваха цели 27, за да седна и да напиша ревю. Ревюто може да прочетете - тук. Оценката ми разбира се е 5/5 звезди.

2.Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг от Фредерик Бакман - Толкова тъничка книжка, а толкова емоционално наситена. Препоръчвам я на всеки, защото е наистина трогателно четиво за връзката баща-син и за тази дядо-внук. Има и наистина страхотни илюстрации, които напълно отговарят на настроението в историята. Оценка: 5/5 звезди.

3.Краят на дните от Сюзън Ий - Мда, ето една книга, на която ми предстои да напиша ревю съвсем скоро. "Краят на дните" беше перфектният край на една любима поредица, а по-подробно мнение, очаквайте в ревюто ми тези дни. Оценка: 5/5 звезди.

4.Любовта ми подари - Ревю - тук. Оценка: 4/5 звезди.

5.Легион от Брандън Сандерсън - След като научих, че Брандън Сандерсън ще идва в България, реших, че е крайно време да послушам препоръката на една бивша колежка и да прочета "Легион". Тук е и мястото да ѝ благодаря, защото се ВЛЮБИХ в стила на Брандън Сандерсън. Като започна с леко откачената нотна и факта, че главният герой е шизофреник и притежава цял екип от "аспекти", живеещи в главата му, продължа с интересния и мистериозен случай, който му бе/им бе възложен и завърша с напрегнатото и бързо-развиващо се действие.  Както бях писала и в Goodreads, единствената, наистина единствената причина да отнема една звезда е, че книгата ми се стори твърде кратичка. Оценка: 4/5 звезди.

6.Waking In Time от Angie Stanton - Първата книга на английски, която чета. Имах малки притеснения дали ще се справя, но разбрах цялата история и я обикнах още от първата страница! Става въпрос за любимото ми пътуване във времето, което само по себе си е достатъчно, за да спечели интереса ми. Сюжетът на романа се съсредоточава върху младата Ана, за която приключенията започват веднага след преместването ѝ в Уисконския университет - едва ден след пристигането си в него, тя се връща назад във времето с над 30 години. Будейки се в същата стая, но с различна съквартиранта и в различно време, първоначално Аби е уплашена, но много скоро разбира, че не е сама нито в разгадаването на мистерията около внезанитете ѝ пътувания (защото не е само едно), нито в самите откачени пътувания (дам, има и друг пътуващ във времето). Авторката определено ме изненада с приятен стил на писане, завладяваща сюжетна нишка, симпатична любовна история и силни обрати. Оценка: 5/5 звезди.

7.Пазители от Цветелина Владимирова - Друга книга, мнението си, за която, възнамерявам да споделя по-подробно съвсем скоро. А сега в няколко изречения - продълженията обикновено винаги са по-слаби от предшествениците си, но тази книга ми хареса също толкова, колкото първата (даже може би мъъъничко повече). Книгата беше низ от силни моменти и имаше достатъчно от всички онези емоции, които обичам в романите от този жанр - екшън (много екшън!), напрежение, любов, драма. А краят! Боже, КРАЯТ бе наистина черешката на тортата! Нямам търпение за третата книга!!! Ама никакво!!! Оценка: 5/5 звезди.

8.Аферата в Стайлс от Агата Кристи - Миналият месец се зарибих по творчеството на тази авторка и през този реших да се спра на романа ѝ "Аферата в Стайлс". Поредната детективска история от Агата Кристи, която се чете бързо (за точно ден). Сюжетът - заможна дама е отровена в имението си, а богатото наследство, което оставя, е достатъчен мотив за всеки от приближените ѝ да иска смъртта ѝ. Гениалният Поаро е нает от свой приятел - гост в имението, да разследва убийството. Дребни, но значителни детайли изскачат на повърхността, докато заподозрените са ту неочаквани, ту очаквани герои, а предвидимото се превръща в обрат. Оценка: 5/5 звезди.

9.На една ръка разстояние от Брандън Сандерсън - Завърших месеца с продължението на "Легион" - "На една ръка разстояние". И знам, че ще се повторя малко с мнението си за "Пазители" - но и това продължение ми хареса повече! Книгата бе почти три пъти по-обемна от "Легион", което позволи историята да бъде разгърната по-добре. И тук авторът не изневери на стила си, предоставяйки на читателя интригуваща детективска история, готвеща изненади на почти всяка страница, колоритни персонажи и задоволителна доза от Стивън Лийдс и неговия "екип" (и все пак искам още, и още, и още...).  Оценка: 5/5 звезди.

сряда, 29 март 2017 г.

Дюи - котето от малката провинциална библиотека, което трогна света от Вики Майрън и Брет Уитър - ревю


   В една мразовита зимна утрин библиотеката на градчето Спенсър в Айова получава неочакван подарък. В кутията за връщане на книги някой е подхвърлил полуживо, премръзнало котенце. Новата директорка на малката провинциална библиотека прибира котето и то заживява сред книгите за радост на персонала и посетителите.
   Тази книга е спомен за очарователния Дюи, живял осемнайсет години в библиотеката и топлил сърцата на деца и възрастни. В своя трогателен и сърдечен разказ Вики Майрън си спомня времето, когато е изправена пред предизвикателството на управлява градската библиотека и да отглежда сама детето си. През болести, грижи и несгоди безмълвното, успокояващо присъствие на Дюи понякога е единствената й опора. Забавен, кротък и любвеобилен, насочващ се неотклонно към онези, които имат нужда от него, Дюи обединява около себе си хората, прекрачващи прага на библиотеката. 

Благодаря на издателство Еднорог за възможността да прочета книгата! <3

   Топъл и трогателен роман, който неведнъж ме накара да се усмихна, да се разсмея и... добре де, да си поплача! За топлотата и уюта, които изпитвах, докато четях книгата, допринесе и това, че си личеше как е написана от сърце, а любовта, вложена в нея, струеше из страниците ѝ! История за едно коте, появило се на подходящото място, в подходящото време и променило енергията и настроението на цял един град. Симпатично четиво, което препоръчвам да прочетете!
   И така, да започна с това, че аз не съм от любителите на котки... Никак, никак даже. И въпреки очарователната история на Дюи, който няма как да не ти стане поне мъъъничко (а в моя случай много) симпатичен, аз все още не изпитвам топли чувства към тези животинки. Знаех обаче, че ще обикна романа още докато четях резюмето. Не за друго, а защото обичам сърдечни истории, в които нещо малко  (в случая едно коте) е способно да промени цял един живот - този на  Вики Майрън, както и жителите на едно малко градче като Спенсър. Но достатъчно предисловия, преминавам директно към любимите си елементи и моменти от книгата. 


   Още от анотацията се разбира, че животът на Дюи не започва по най-благоприятния начин - премръзнал, след изоставяне в кутия за връщате на книги, този жест на някой недоброжелател всъщност се оказва предопределящ за бъдещето на котето. След трайното си установяване в градската библиотека на Спенсър, "студът" изчезва от живота на Дюи, заменен от любовта на служителите в библиотеката и читателите ѝ. Ежедневието на малкото коте включва всички онези типично котешки работи - мързелуване, капризничeне, пакостливост, инат... Затова е логичен въпросът: какво прави Дюи толкова специален? Дали симпатичния вид - сърдечността, която се излъчва от тези големи очи и тази така пухкава козина? Или вродения му талант да усеща кога някой има нужда от него? А дали не е чаровната му история на "библиотечно коте"? Това всеки за себе си ще прецени. Факт е, че Дюи се превръща в сензация, привличайки ежедневно посетители от близо и далеч, влюбени в котето, дошли да видят и да се докоснат до очарованието му. А Дюи от своя страна им отвръща със същата любов и сърдечност. Медиите не остават по-назад и скоро снимката му влиза в някои известни списания, а образът му дори присъства във филм (макар сцената да е кратка). И ако трябва да обобщя мнението си за образа на Дюи - за мен той бе едно необикновено обикновено коте - гушливо, обичливо, мързеливо, даряващо надежда, будещо усмивки и умиление... един обединител на спенсърските жители и най-вече - верен спътник в живота на Вики Майрън. 
   Дюи без съмнение е главният герой на романа, но авторката му Вики Майрън не остава по-назад. Влюбих се в откровения ѝ стил на писане и личния елемент, който е вложила в романа. В книгата тя разказва някои драматични истории от житейския си път като тежката загуба на родител, трудния и токсичен брак, който очаквано завършва с развод и сложните на моменти взаимоотношения с единствената ѝ дъщеря. Мога само да си представя колко е трудно да пишеш за едни от най-нелеките си моменти и да бъдеш толкова искрен за личния си живот пред читателите. Благодарна съм ѝ, защото това направи книгата много по-докосващо и дълбоко четиво. Връщам се на Дюи, който присъстваше в част от някои трудни за авторката моменти, изигравайки своята роля, носейки успокоение и надежда - дали с меко и пухкаво излежаване в скута, или с тихо помъркване.

   Един симпатичен трогателен роман, който ще ви прегърне с топлотата и положителните емоции, които носи! Ако решите да дадете шанс на книгата, се настанете удобно и се пригответе за история, примесена с малко тъга и много щастие!

Top 5 Wednesday (22)


Здравейте с днешния топ 5, който е на тема: бъдещи класики. Или иначе казано - книги, които смятам за толкова добри, че заслужават да бъдат запомнени за дълги времена. Ето го и моя избор:

5.Крадецът на книги от Маркъс Зюсак - Любовта ми към тази книга сякаш е безкрайна и съм щастлива, че е спечелила и любовта на толкова други читатели. Трогателен стил на писане и невероятна история, преплитаща множество човешки съдби - иска ми се книгата да докосне и сърцата на бъдещото поколение. Повече за мнението ми - тук.

4.Пърси Джаксън и боговете на Олимп от Рик Риърдън - Ето една "бъдеща класика", според мен, във фентъзи жанра, подходяща за юношите. Смятам, че поредицата би могла да се превърне в една доста приятна класика за децата, която биха могли да изучават в училище (дори мисля, че е влязла в учебната програма на българските училища? Или греша?) Освен хипер, мега, гига забавна, книгата спокойно би могла да бъде описана и като "наръчник по гръцки богове", защото за тях съм научила много повече от романа, отколкото от който и да е учебен час.

3.Тетрадката от Никълъс Спаркс - Една класическа любовна история, която виждам да разтапя сърцата на хората и в бъдещето. Драматичната история на Ели и Ноа (Али и Ноа във филма) се е докоснала до множество романтични души, носейки едновременно сълзи и усмивки, а лично за мен "Тетрадката" е нарицателно за жанра романтика, което е и причината да я избера за "бъдеща класика".

2.Щиглецът от Дона Тарт - Нямаше как. Нямаше как да пропусна да включа  книгата "Щиглецът" на Дона Тарт, която прочетох наскоро. Романът определено не се чете лесно (или поне на мен ми отне около 3-4 месеца), но пък всяка една страница е... брилянтна! Всеки път, когато се захванех с нея, се потапях в дългите и увлекателни описания на авторката и в живота на многопластовите персонажи, които Тарт е изградила. Всяка една страница от книгата за мен беше като наркотична доза и се надявам и бъдещото поколение да усети опияняващия вкус на романа. Ревю - тук.

1.Игрите на глада от Сюзан Колинс - Мисля, че в един таг бях споменала как виждам ясно "Игрите на глада" като бъдеща класика и сега просто нямаше как да не повторя това си мнение. Това е първата антиутопия, която прочетох. Антиутопията, която ме запали по антиутопиите. И макар да знам, че далеч не е първата книга в жанра си, някак си имам чувството, че ще остане запомнена за дълги времена. Според мен Сюзан Колинс е успяла да създаде един шедьовър в жанра, който кара да се замислиш за света, в който живеем в момента (където съществува игра като "Сървайвър" и за този, в който предстои да живеят поколенията.

вторник, 14 март 2017 г.

Любовта ми подари - ревю

Ревю на "Летни дни, летни нощи"

   Навън е смразяващо студено, вятърът пронизва, а празничното настроение сякаш е останало в детството… но спасението е в ръцете ви!
   Знаем, че обичате коледни истории, филми, епизоди на любими сериали… затова и ще заобичате този стоплящ сърцето сборник.„Любовта ми подари” включва дванайсет любовно-коледни разказа, написани от някои от най-популярните тийн автори, а подборът е на световната сензация Стефъни Пъркинс!
   Направете нещо просто - завийте се с одеяло, забъркайте си горещ шоколад и отворете тази книга.
   Даваме ви дванайсет причини да останете на топло у дома.
   И да се влюбите.

   След "Летни дни, летни нощи", която прочетох преди няколко месеца, през изминалата седмица отново се потопих в света на любовните разкази, като този път бяха с коледна тематика (знам, че сме месец март, но какво пък...). Честно казано този сборник ми хареса една идея повече от първия. За сравнение - при летните истории имаше три, които се превърнаха в мои любими, при коледните положението е същото; разликата идва при разказите, които изобщо не харесах - при летните имаше един, който отличих като доста слаб и няколко, които просто не ми направиха добро впечатление, докато тук, при коледните, всеки малко или много носеше своя чар. С коледен дух, нежна романтика, свеж хумор, колоритни истории, този сборник май се превърна в задължително мое четиво за всяка зима. А сега малко по-подробно за всеки един от разказите:


1.Полунощи от Рейнбоу Роуъл. Оценка: 4/5 
- Разказът се развиваше на Нова година (всъщност на няколко Нови години), когато традицията повелява в полунощ да целунеш някой, намиращ се в близост до теб. Само че Магс никога не е около Ноел, независимо колко ѝ се иска да бъде целуната точно от него. Както може да предположите, историята има щастлива развръзка и да, не беше нищо особено като сюжет и действие, но за такава, развиваща се в рамките на 30-тина страници на мен ми допадна, а и съм пристрастна, защото обожавам писането на Роуъл.

2.Дамата и лисицата от Кели Линк. Оценка: 2/5
- С този разказ претърпях малко разочарование. Не съм чела нищо до момента от тази авторка, затова бях любопитна за нейния стил на писане. И всъщност от него останах доволна - Кели Линк е добър разказвач и според мен умее да си служи с думите, но сюжета на историята, в която искаше да потопи читателя... Историята на Миранда и мистериозния тип, появяващ се всяка Коледа, започна интересно, но някъде по пътя изгубих нишката. Не мога да си отговоря на много от нещата, които се случиха, което е и причината да дам по-ниска оценка, отколкото ми се искаше. 

3.Ангели в снега от Мат де ла Пеня. Оценка: 5/5 
- Ето я и първата коледна история от сборника, която истински обикнах! Историята се развива в дните преди Коледа и всъщност започва доста тъжно и самотно за главния персонаж - без възможност да се прибере при семейството си за Коледа, той отива в дома на шефа си, за да гледа котката му, докато го няма. Осъзнавайки, че не е сам в кооперацията, Шей се запознава с Хейли - симпатична съседка, появила се на вратата му да поиска услуга, която ще направи дните му около Коледа по-малко самотни. Постепенно двамата се опознават, разкривайки лични неща за себе и такива, които не са споделяли пред никой друг. Прекрасно написана история, която има своя донякъде щастлив край, а най-важното е, че направи самата мен щастлива.

4.Поларис е мястото, където ще ме откриеш от Джени Хан. Оценка: 4/5
- Разказ за Дядо Коледа, елфи и с главна героиня - дъщерята на Дядо Коледа? Ооо, да! Не само звучи интересно - беше интересно! В историята помощници на Дядо Коледа се явяват елфите, а действието се развива на тийнейджърско елфско парти. Никой не вярва на Нати - дъщерята на Дядо Коледа, че е срещнала човешко момче, дори Флин - едни от най-добрите ѝ приятели, по когото тя тайно си пада. И докато Нати се връща отново в спомените си от вечерта на съдбовната среща, Флин има да ѝ сподели някои неща... Разказ, който поне мен остави любопитна и копнееща за "следва продължение".


5.Това е коледно чудо, Чарли Браун от Стефъни Пъркинс. Оценка: 5/5 
- Вторият ми любим разказ, а виновницата е Стефъни Пъркинс. Очаквано, защото съм тотално ВЛЮБЕНА в стила ѝ на писане, но и изненадващо, защото продължението на този разказ в "Летни дни, летни нощи" далеч не ми допадна толкова. Както и да, първата среща с героите на Мариголд и Норд беше много забавна, сладка и описана в типичния за Пъркинс стил. В разказа присъстват: едно коледно дръвче, едно момче с мечти, различни от тези на семейството си, едно момиче, което се нуждае от услуга и един малко разхвърлян, неуютен и препълнен със стари вещи апартамент, който е способен да ги сближи.

6.Вашият временен дядо Коледа от Дейвид Левитан. Оценка: 2/5 
- Ъм... изобщо не харесах този разказ. Давам допълнителна звезда, защото виждам потенциал в историята - момче се преобразява на дядо Коледа, за да зарадва по-малката сестричка на гаджето си, но изпълнението - въобще не ми допадна. Историята можеше да поеме в много различни посоки - като това да развие темата за семейството и проблемът с по-голямата дъщеря в конкретното семейство, имаше го и lgbt елемента (все пак говорим за Дейвид Левитан, така че беше неизбежно), но и той беше слабо засегнат... За съжаление, имам чувството, че в този разказ не се случи нищичко, което е и причината за ниската оценка.

7.Крампуслауф от Холи Блек. Оценка: 2/5
- Още едни слаб разказ, поднесен от Холи Блек, която чета за първи път. Иска ми се да ви кажа с няколко изречение за какво иде реч в тази история, но честно казано не знам как, защото тя ме остави доста объркана - нещо като с "Дамата и лисицата". Един доста странен купон, особени герои (които за мен се държаха леееко неадекватно) и неочакван фентъзи елемент, който не знам какво точно правеше в разказа - за мен лично не беше развит добре или изобщо нямаше място там. Откроих няколко забавни момента, заради които повишавам мъничко оценката, но... само толкова.

8.Какво по дяволите направи, Софи Рот от Гейл Форман. Оценка: 5/5 
- Това беше най, най, най-забавният разказ в сборника (поне според мен)! Не го очаквах от Гейл Форман, защото досега съм чела единствено драматични книги от нея, в които винаги присъства образът на "смъртта". Романтичният ѝ зимен разказ, поднесен с много чувство за хумор, разглеждаше запознанството и постепенното сближаване между двама млади хора, които откриват приликите и различията помежду си. След множеството саркастични коментари, разменени между двамата и нещата, които споделиха за живота си, които още повече ги сближиха, нямаше как да не обикна разказа!


9.Кофи с бира и младенецът Иисус от Майра Макинтайър. Оценка: 3/5
- Замисълът на историята беше интересен - пиеса по повод светлия християнски празник, момче с проблемно поведение, принудено да пропусне дълго плануваната си ваканция, за да помага в организирането на пиесата, няколко непредвидени ситуации и зараждаща се любовна история между главния персонаж и дъщерята на пастора. За съжаление обаче не беше "моето" чисто като изпълнение - явно просто Майра Макинтайър не е за мен. 

10.Добре дошли в Кристмас, Калифорния от Кристен Уайт. Оценка: 3/5
- Този разказ не съдържаше романтична нотка в себе си (или поне аз не я усетих), но пък беше трогателен по своему, защото най-важният елемент в него беше семейството - онези хора, които правят всичко за нас в името на щастието ни. Главната героиня в разказа копнее да остави зад себе си малкото градче Кристмас и закусвалнята, в която е принудена да работи. Тя обаче не подозира, че доведеният ѝ баща и майка ѝ правят всичко по силите си, за да осигурят за нея така желаното бъдеще. Трогателни семейни моменти, но въпреки това отнемам звездички за липсата на добра любовна история, както казах в началото, а също и за бавното и протяжно действие.

11.Витлеемската звезда от Али Картър. Оценка: 4/5
- Две момичета разменят полетите си и всяка от тях поема в посоката на другата. И това ако не е начало на история, изпълнена с обрати, не знам кое би било... Разказът за мен съдържаше достатъчно емоционални моменти, няколко комични такива и един чудесен и донякъде неочакван край. Какво не ми достигна? Ами момичетата бяха две, а разказът проследи само едното от тях. Съзнавам, че за 30 страници нямаше да се получи качествена история, ако се прескачаше между двете момичета, но ми се искаше да проследя историята на другото в отделен разказ.

12.Момичето, което събуди Сънуващия мечтател от Лейни Тейлър. Оценка: 4/5
- Тоооолкова красив стил на писане! Честно казано, не го очаквах от Лейни Тейлър, защото имам лоши спомени от романа ѝ "Създадена от дим и кост". В случая с коледния ѝ разказ обаче останах истински очарована! Имам чувството, че каквато и история да ми бе поднесла, с тези така добре подбрани и краси думи, всичко щеше да ми хареса. Прекрасно развита мистериозна нишка, единствено ми се искаше по-силна емоционална връзка между герои-читател (имах идентичен проблем и със "Създадена от дим и кост").

сряда, 8 март 2017 г.

Top 5 Wednesday (21)


🌹 Здравейте и честит празник на всички дами! 🌹
Минавам директно към темата на този пост, която е топ 5 любими книги от жанровете фентъзи и фантастика. Това са любимите ми жанрове и беше невъзможно (и все още е) да избера само 5 от тях... НО някак си успях да ги редуцирам до този брой с идеята, че някой ден ще направя пост с всичките си любими фентъзи и фантастики, тъй като има още много, които заслужават да бъдат споменати. Обратно към този топ 5 - предупреждавам, че романите не са подредени в конкретна последователност, но ще спазя традицията си като ги подредя от 5-та до 1-ва позиция. И така...

5."Скитница" от Стефани Майър - Наистина бих препрочела някой ден отново тази тухличка (независимо, че не обичам да препрочитам), защото е УНИКАЛНА. Говорила съм многократно за нея в различни постове и тагове, но просто съм пристрастена към нея! Силни персонажи, напрегната история, добра любовна история (че и цели две) - една голяма част от елементите, на които държа в книгите от този жанр.

4."Игрите на глада" от Сюзан Колинс - Любимата ми антиутопична поредица! Колкото и антиутопии да изчетох след тази, никоя не успя да се доближи дори малко до емоциите, които изпитвах докато четях всяка книга от трилогията! Наслаждавах се на всяка една страничка и разлиствах жадно-жадно книгите! Интересно е, че третата част е любимата ми, втората се подрежда по средата, а първата е най-малко любимата ми (но и нея ОБИЧАМ с цялото си сърце), тоест, лично аз виждах едно надграждане и по отношение на сюжета и историята, и по отношение на персонажите, за което истински се възхищавам на авторката. 

3."Кръвни връзки" от Ришел Мийд - Беше изключено тази поредица да не присъства в този топ 5! Всеки, чел блога ми поне веднъж, знае за любовта ми към Сидни и Ейдриън, но те разбира не се единственото, което харесвам в поредицата - обичам стила на Ришел Мийд, сюжетната линии в книгата, второстепенните персонажи и имам множество любими моменти, които препрочитам отново и отново. Единствена критика - защо, по дяволите, кориците трябваше да са толкова ужасни?!? (американските не са по-добри) Човешки лица в близък план рядко са добра идея, по мое мнение. 

2."Адски устройства" от Касандра Клеър - Това е по-любимата ми поредица на Каси Клеър, но това не значи, че не обичам и другата ѝ. С "Адски устройства" изпитах изключително много емоции - от изненада, заради неочакваните обрати, които прави Клеър, през тъга, защото има ужасния навик да измъчва героите си, тук добавям и страх за тях, ярост към отвратителните антигерои, които изгражда (но също и я обичам за това, защото доказва колко добър писател е), до любов към всеки един от героите - и главни, и второстепенни (второстепенните герои при Клеър са може би най-добре изградените и развити герои, за които съм чела! Техните истории понякога бяха по-интересни и от тези на главните.)

1."Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас - Точно в този момент си казах "Гадост. Остана само едно място, а имам още толкова фентъзи и фантастики, които искам да спомена като "Пърси Джаксън и боговете на Олимп", "Паднали кралства", "Академия за вампири", "Играч първи, приготви се", и други, и други..." Но няма как да не отделя едно местенце в тази класация за кралица Сара Дж. Маас. Влюбена съм в световете, които изгражда, а този на "Стъкленият трон" е изпълнен с екшън и напрежение, кървави предателства, ламтежи за власт и мнооого магия. Освен света, обичам и колоритните персонажи, които авторката е създала, взаимоотношенията между тях и бушуващите емоции из страниците на книгата. "Стъкленият трон" е поредица, която успя да ме отнесе като вихрушка!

вторник, 7 март 2017 г.

Мосю Жан в преследване на щастието от Томас Монтасер - ревю

   В спокойния и тих Цюрих гражданите живеят своя спокоен и тих живот, без да обръщат внимание на шумните туристи от цял свят. Досущ като своя град е и мосю Жан – скромен, достоен човек, невидим за околните, винаги готов да им услужи. От дълги години мосю Жан работи като консиерж в луксозния Грандхотел „Тур о лак" – всъщност е прекарал там целия си живот. До деня, в който го пенсионират. 
   Изведнъж изгубил своята цел и посока, мосю Жан не знае какво да прави с остатъка от живота си. Но тогава се сеща за малкия бележник, в който с внимание – и винаги дискретно – е записал всички желания и мечти на гости на хотела и на стари служители. У мосю Жан назрява план. Велик план. Той тръгва по следите на щастието, започва да изпълнява желанията на всички. Защото има прекалено много недовършени истории, които очакват хубавия си край… а мосю Жан не обича недовършените неща. 

   "Мосю Жан в преследване на щастието" е една чаровна книга, страниците, на която, са изпълнени с доброта, мили жестове, трогателни истории, надежда, много приятелски чувства, любов и общо взето, всички онези прекрасни неща, съпътстващи човешкия живот. Оптимистичен роман, който успя да нахрани душата ми с хубави емоции и щастие!

   Не тръгнах с големи очаквания към книгата, а всъщност тя беше всичко онова, от което имах нужда в този момент. Стилът на писане беше очарователен, затрогващ, думите - нежно докосващи сърцето, но оставящи отпечатъци от личните истории на всеки един от героите. Изключително ми допадна плавното прескачането от една човешка история на друга, много от които се оказваха неразривно свързани. Интересно беше и мястото, на което се развиваше действието - Цюрих - най-големият град в Швейцария, представен в романтиката, която носи и пъстроцветните туристи, а и жители, събрани от няколко европейски страни и общуващи на няколко езика. Нямам думи, с които да опиша колко обикнах атмосферата на романа! Но отново се връщам на това, което я направи толкова прекрасна и затрогваща в очите ми - героите ѝ, напълно различни един от друг, но всеки, носещ своя чар.

credit

   Напълно "изненадващо" ще започна с героя на мосю Жан, защото той беше свързващата нишка на цялата история и успя да преплете съдбата си със съдбите на всички останали персонажи. Както се разбира от резюмето, началото на книгата започва с пенсионирането на мосю Жан, работил дълго и съвестно, влагайки цялото си сърце в професията на консиерж. Докоснал се до множество човешки съдби и помагал на не един и двама гости на хотела, мосю Жан продължава с мисията си да събира хората, да им вдъхва надежда, да измисля решения на проблемите им, да променя настоящето и бъдещето им, да променя самите тях като хора... Но защо мосю Жан прави това? Някои от вас могат да открият причината в душата на главния персонаж, неговата същност и природа, а други - в миналото му, историята, за което ще ви изненада. 
   Също толкова приятна и симпатична е срещата с останалите персонажи - младата и амбициозна Ана, която се сблъсква с трудностите и неволите при започването на нов бизнес (и то не какъв и да е бизнес, а един много "апетитен" такъв, включващ всевъзможни сладкиши и хубаво кафе), но на която съдбата се усмихва, срещайки я с мосю Жан; строгата, поне на пръв поглед, портиерка госпожа Фукс, притежаваща чувствителна душа; Марлене Вайс и Шантал Дюпон - двете възрастни дами конкурентки, както в миналото, така и в настоящето, които търсеха пътя към приятелството, чрез силата на спомените и хубавите минали моменти и още много, и много герои, които ме докоснаха. Ако дадете шанс на книгата - ще се запознаете и с тях. 

   "Мосю Жан в преследване на щастието" е една книга, чийто чар се крие в добротата, която те докосва от страниците на романа. Дребните жестове на хората, които променят животи и онези прекрасни мигове на щастие и споделеност, приятелство и любов, заради които си заслужава да се живее. Една храна за душата, която ще ви накара да се усмихнете!

събота, 4 март 2017 г.

Изтръгнати от корен от Наоми Новик - ревю

    Нашият Змей не яде момичетата, които отвлича, каквото и да разправят извън долината. И ние чуваме понякога тези истории от преминаващите пътници. Говорят така, сякаш правим човешки жертвоприношения, а той е истински змей. Това, разбира се, не е вярно: той може да е магьосник и безсмъртен, но все пак си е човек, а и бащите ни щяха да се вдигнат и да го убият, ако искаше да изяжда по една от нас на всеки десет години. Той ни пази от Леса и ние сме му признателни, но не чак толкова. Той не ги поглъща наистина, само така изглежда. Води ги в кулата си, а след десет години ги пуска, но тогава те са вече различни. Дрехите им са изискани и говорят като придворни дами. Освен това са живели сами с мъж цели десет години, така че са озлочестени, макар до една да твърдят, че не ги е докосвал. Но какво друго да кажат? Пък и това не е най-лошото – все пак Змеят им дава по една кесия сребро за зестра, така че всеки с радост би се оженил за тях, колкото и да са озлочестени.

   "Изтръгнати от корен" – мрачна приказка, която ще ви пренесе в един пленителен свят на магия, тъмни заклинания, смели девойки, мистериозен Змей и ужасяваща гора, в която злото не спи. И докато читателят се наслаждава на приказните символи, мотиви и герои, изскачащи от страниците, романът го увлича и в една напрегната история, изпълнена с много битки и екшън, която през цялото време изненадва с обрати.

  
  Винаги съм обичала книгите, в които се усеща приказния полъх, какъвто беше случаят с „Изтръгнати от корен”. Атмосферата, която излъчваше романът, те пренасяше изцяло в един свят, познат от приказките, а образите на Змея, отвлечената Нешка, мрачната гора, споменаването на Баба Яга и т.н. бяха само част от нещата, които допринасяха за тази атмосфера. Авторката се беше постарала да изгради една детайлна картина на света в книгата – бедстващото селце, чиято единствена надежда за спасение бе Змеят, страховитият Лес, въплъщение на Злото, който обсебваше хората, безумието, обхванало жертвите след това...  но и заедно с тази мрачна обстановка – магията, която беше светлинката, способна да избави хората от целия този ужас и любовта, зародила се насред постоянните битки със злото. Вълнуващ стил на писане, пренасящ в също толкова вълнуващ свят - бях меко казана очарована!
   Колкото до героите - голяма част от тях ми допаднаха, като главната героиня - Нешка. Агнешка започна като една на пръв поглед обикновена героиня - едно от многото момичета в селото, притеснени от предстоящата поява на Змея, след която една девойка ще бъде отвлечена. И подобно на всички в селото, тя бе почти убедена, че отвлечена ще е най-добрата ѝ приятелка - Каша. Да, ама не! Пленена в замъка на студения и жесток на пръв поглед Змей, Нешка научава интересни неща за себе си, способни да променят не само нейното бъдеще, но и това на хилядите жертви на ужасяващия Лес. А защо не и да отнеме контрола на Леса завинаги?  И така от обикновено момиче, Нешка се превръща в силно и опасно такова, склонно да се впуска в самоубийствени мисии за живота на близките си и способно да изцеди магията си до последната капка, за да спре жестокия Лес. Но, разбира се, тя не би постигнала нищо от това, ако не беше другият главен герой - Змея. 



  Признавам, че не останах очарована от първата си среща със Змея. Той беше откровено груб, студенокръвен, отнасяше се с Нешка, като че тя бе някаква досадна муха, а и в началото нямах никаква идея какво точно причинява на момичетата и защо го причинява . Разбира се, в последствие авторката ни позволява да надникнем повече в образа му, да го опознаем и да видим мотивите, криещи се зад всички отвлечени девойки и стремежа му да запази малкото, все още непревзети от Леса, територии. Той влагаше всичките си усилия и в предпазването на хората, но леденото му на моменти сърце, често го правеше безчувствен към техните страх и страдания. Тук идва и моментът да спомена, че не само Змеят промени Нешка като я направи по-силна, но тя също промени него, правейки го по-жертвоготов и разтопявайки малко, по-малко студеното му сърце. 
   Връзката между Змея и Нешка едновременно ми допадна, и не ми допадна. Имаше няколко сладки момента между тях, както и един особено еротичен, но като цяло ми липсваше емоционалната връзка, независимо от личностните промени, настъпили у двамата, благодарение на познанството им. Струва ми се, че авторката ги събираше, а после твърде рязко слагаше граница между тях и ми се щеше да има повече споделеност - сцените, в които обединяваха магиите си, не ми бяха достатъчни. 
   Няколко дни след прочитането на романа, като че ли установих какво точно не ми беше наред с книгата и къде нещо ми липсваше, което е и причината да отнема една звезда. Второстепенните герои. Смятам, че те имаха своите "моменти на слава" и Новик бе отделила достатъчно сцени с тях, но ми се стори, че беше съсредоточила силите си върху изграждането на характерите на главните герои и за второстепенните... не бяха останали такива. Виждах героинята на Каша в началото като на момичето, примирило се със съдбата си (която се оказва не такава, каквато си мисли), а после и като на девойката в беда, бореща се с контрола на Леса, но като цяло не виждах никаква индивидуалност у нея. През цялото време ми се струваше, че стои в сянката на Нешка и това никак не ми се понрави. Не точно такъв е случаят с останалите второстепенни персонажи, като принц Марек или Соля, например - и ще повторя думите си от февруарската книжна равносметка - те бяха чаровни и забавни, но чисто и просто не ме спечелиха с нищо повече от това. 

   "Изтръгнати от корен" е една приказна история със зловещ полъх, носеща изумителна атмосфера, в която да се потопите! Книгата ще ви плени с магията, носеща се от страниците, различните приказни мотиви и образи, омагьосващите главни герои и изненадващите обрати. Напрегната история, в която битката със злото никога не е била по-ожесточена!