Тъгата на сукубата от Ришел Мийд - ревю

Главната героиня, Джорджина Кинкейд, е сукуба – може да се преобразява в каквато си форма иска, но цената, която плаща за тази „привилегия” е, че черпи енергия от смъртните мъже и по този начин ги изтощава (а понякога дори може да ги убие). Всичко в нейния живот си върви нормално (доколкото животът й може да бъде нормален), докато съвсем случайно не се запознава с любимия си автор – Сет Мортенсен, а по – късно и с мистериозния Роман. Заедно с тези двама мъже, към които Джорджина започва да изпитва привличане, на хоризонта се появява и смъртоносна опасност. Някой започва да изпраща странни бележки на Джорджина и да нарянява, а понякога дори да убива всички, с които тя има някакъв конфликт. С риск за живота си, Джорджина се впуска в разследването на това кой е убиецът, докато отчаяно се опитва да притъпи чувствата си към Сет и Роман.

Хиляди благодарности на издателство Ибис за предоставената възможност!

Отдавна искам да се впусна отново в завладяващия стил на писане на Ришел Мийд и ето, че най – накрая го направих! Книгата директно привлича вниманието от първата си страница с интересни герои и същества и човек се задълбочава все по – надълбоко и по – надълбоко в историята, докато накрая не разбира, че книгата е свършила. Изненадващи моменти не липсваха, чувството за хумор, типично за Ришел – също.
Джорджина беше много нетипичен персонаж. Въпреки че работеше за самия дявол (защото в този свят „да сключиш сделка с дявола” се приема напълно буквално), на нея не й харесваше това, което прави. За разлика от други сукуби, Кинкейд изпитваше вина всеки път, когато й се налагаше да отнема от енергията на мъжете. Оттам идваше и страхът й да не нарани някого, за когото наистина я е грижа. Драматичното й минало и това, което представляваше в настоящето, я караха да иска да пази дистанция от мъжете, към които изпитваше истинско привличане (въпреки че се провали в пазенето на дистанция).  Хареса ми, че беше запазила човешкото в себе си, въпреки това което е – тази загриженост, която проявяваше не само към свръхестествените си приятели, но и към човешките. Друго, освен човешките й чувства, което ми хареса, беше колко силна и смела бе – как се втурна да разгадава мистериозния убиец, въпреки няколкото предупреждения, които получи.
Сет ми беше безкрайно симпатичен. Бе автор, толкова отдаден на писането, че забравяше за света около себе си и изцяло се потапяше в книгата. Беше много стеснитетелен, което бе също толкова сладко. Обожавам го и нямаше как да не усетя и силното привличане, което имаха с Джорджина, въпреки че имахме само един по - интимен момент между тях към края на книгата – целувката.
Какво да кажа за Роман? Още от самото начало не го харесах и сякаш чувствах, че има нещо гнило у него. Въпреки, че двамата с Джорджина имаха повече „моменти”, отколкото тя със Сет, не смятам, че връзката им беше толкова силна. С Роман по – скоро единственото, което изпитваха, беше физическо привличане. Не го харесах, затова малко съжалявам, че така лесно се измъкна и чакам да се появи с нови сили и да създаде неприятности в следващата книга.
Относно второстепенните герои – те бяха, за да внесат малко свежест в книгата с чувството си за хумор, хапливите реплики и подхвърлените закачки. Без съмнение Ришел беше успяла да изгради интересни не само главните герои, но и второстепенните. От тях най – силно привлече интереса ми ангелът Картър, с когото Джорджина имаше леки спречквания, но въпреки това, станаха добри приятели.

„Тъгата на сукубата” е книга, която изцяло ще ви потопи в света си. Напрегнати ситуации, свежо чувство за хумор, силен женски персонаж – все неща типични за Ришел, които ще ви накарат да се пристрастите към книгата и да искате още.

Коментари