Наследницата от Кийра Кас - ревю

В „Наследницата” се запознаваме с дъщерята на добре познатите ни герои Максън и Америка – Идлин. Преди двайсет години родителите й намират любовта си в Избора. А сега е ред на Идлин. Проблемът е, че принцесата няма никакво желание да срещне голямата си любов, но въпреки това тя е принудена да участва в Избора за мира и доброто на народа си. Чувствата на принцесата относно Избора постепенно се променят след запознанството й с няколко очарователни младежа. Дали пък въпреки първоначалното си скептично мнение, тя няма да се влюби?

Прочетох книгата за… ден и половина? Обяснявам си го с това, че нямах търпение да видя какво ще се случи на всяка една страница. Книгата беше уникална!
Първоначално, като се запознах с принцесата, не мислех, че тази книга ще ми хареса толкова много, защото характерът й беше просто отвратителен (беше доста надута и се държеше малко егоистично). Но постепенно я опознах и мисля, че разбрах чувствата й и защо се държи така и вече не ми беше чак толкова неприятна. Идлин, според мен, беше от онези силни женски персонажи, които обаче играят ролята на гадните момичета в книгите. Проблемът е, че тя искаше да се покаже като силна, влиятелна и способна да се справи с всичко личност, но не намираше правилния начин да го направи и в очите на околните беше просто гадна, а на моменти дори жестока (например с отношението й спрямо участниците в Избора)
Америка и Максън. Честно казано никога не съм харесвала самата идея за Избора и затова останах малко разочарована от това, че те принудиха дъщеря си да го направи (пък било то и за доброто на народа). Като казах народа, е редно да спомена, че този Избор е направен с цел да се „разсее” народа от зародилото се напрежение. Радвам се, че Максън и Америка са направили толкова много промени като управляващи (като премахването на кастовата система), но не съм си и помисляла, че всичко магически ще се нареди за толкова кратък период от време.
Много ми се ще да спомена брата близнак на Идлин – Арън. Тяхната връзка беше супер сладка (особено това как закрилнически се държеше с нея). Той я разбираше най - добре от всички, което е нормално, все пак й е близнак, но това което ме подразни беше, че се опитваше да я промени. Арън, въпреки това, ми хареса много като персонаж, може би дори беше един от любимите ми, но с това, което направи накрая малко ме разочарова... всъщност, доста.  (няма да издавам спойлери, вие ще си видите)
Така – относно кандидатите съм страшно объркана. Рабира се, обожавам Кайл и съм почти на 99%, че той ще е и крайният избор на Идлин. Тяхната връзка досега ми се струва най – силна, а и са имали най – много „моменти”. Но Иън – той е толкова мистериозен и искам да науча за него още и още, въпреки това предложение, което отправи и което ми се стори малко глупаво. Хенри също ми е много симпатичен, но мисля, че връзката му с Идлин е обречена, така че със сигурност те няма да са двойка. От друга страна, преводачът на Хенри – Ерик, ми се стори интересен персонаж и може би в следващата книга ще се случи нещо между него и Идлин? Не знам, надявам се, защото и него искам да опозная повече. Хейл ми се струва малко обикновен герой, който не смятам, че ще има особено голяма роля в следващата книга. И така, общо взето се колебая между: Кайл, Ерик и Иън като си мисля, че тя ще избере Кайл, но… ще видим.

„Наследницата” беше уникално продължение на поредицата „Изборът” и не ме разочарова, както си мислех в началото. Идлин беше малко по – различен персонаж от тези, за които съм свикнала да чета, но като я опознах ми допадна.  Книгата ни запознава с много различни персонажи, всеки от които интересен. Краят ме остави без думи и ме накара веднага да поискам следващата книга в ръцете си.

Коментари

  1. Споделям мнението ти относно Кайл.Очевидно е ,че заедно имат най-много общо. На мен ми хареса,че нямаше много от мотива за войните и бунтовниците,който аз не харесвах особено в предишните книги. Хубаво ревю ! :)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар