Какво прочетох през месец май

Този месец успях да прочета седем книги и един разказ.Също така успях да прочета и трите книги, които си бях обещала, че ще прочета през месеца. Та, да започваме…

1.Сълза - Лорън Кейт. Това беше страхотно начало на месеца. 5/5 звезди за нея. Ревю на книгата – тук

2.Дядо Йоцо гледа - Иван Вазов. Това беше разказът, който прочетох през месеца. Неочаквано, но ми хареса. След стихотворенията на Вазов, които четохме в училище, бях малко скептично настроена за друго нещо, писано от него. Може би това, че не ми хареса поезията му, се дължи на факта, че аз като цяло не харесвам поезия. Но както и да е – разказът беше добър, като мааалко му завиших оценката, но все пак – 5/5 звезди.

3.Северно сияние – Дженифър Донъли. Това беше книга, която много исках да прочета този месец и за която много се вълнувах, но… останах разочарована. Дженифър пише много добре! Наистина я смятам за забележителна авторка. Но тази книга беше пропита с толкова много негативизъм и с толкова отвратителни неща, които се случваха на героите, че на моменти дори не виждах светлина в тунела за тях. Но въпреки всичко прочетох книгата до край. Накратко – Мати е момиче с много големи мечти, но е от бедно семейство, което не може да ги осъществи. Действието на книгата беше разделено на нещо като миналото на Мати (преди да започне работа в един хотел, наречен „Гленмор”) и настоящето й (в хотела). В хотела Мати се сблъсква с любовните писма на едно момиче, за което се смята, че се е самоубило, но в последствие тя разгадава загадката около „самоубийството” и разбира, че далеч не става въпрос за такова. Всъщност, историята беше съсредоточена основно около ужасния и мизерен живот, който води Мати. Книгата ме натовари… много. Дори и любовната история не ми се стори на ниво. Дадох й 3/5 звезди, заради добрите описания на ситуациите, които прави Дженифър и за това, че ме беше наистина грижа за главната героиня (и единствено за нея).

 

4.Хрониките на Магнус Бейн – Касандра Клеър. Страшно се радвам, че след онази книга прочетох тази, защото тя ми оправи настроението. Беше точно толкова уникална, колкото всички книги, написани от Касандра. 5/5 звезди за книгата и ревю – тук

5.Проклятието на тигъра - Колийн Хоук. Книгата беше много добра – с много действие и напрежение. Дадох й 4/5 звезди, като й отнех една звезда единствено, заради героите и по – конкретно – Рен. Ревю на книгата – тук

6.Аз преди теб – Джоджо Мойс. Дадох на книгата 3/5 звезди, защото беше драматична и отново натоварваща. Сериозно, трябва да спра да си купувам книги, които ме натоварват толкова много психически. Никога не бих избрала книгата, ако не се праваше филм по нея с участието на Сам Клафлин, а аз съм влюбена в него. Главните герои в книгата са Уил и Луиза. Уил е богаташ, който завинаги е прикован в инвалидна количка и не може да се примири с това, затова и смята да сложи край на живота си. Луиза е 26-годишна жена, която губи работата си и след неуспешни опити да си намери друга професия, става личен асистент на Уил. След запознанството им, животът на Луиза се променя коренно. И така – връзката между Уил и Луиза беше най – хубавото нещо в книгата. Обожавам ги! Луиза като отделен персонаж, също ми беше симпатична. Не съм я заобичала, нито ме е впечатлила много, но бешe приятна. Но Уил… Уил, Уил, Уил! С него ми идваше да крещя на моменти. Може би защото не го разбрах до последно. Опитах, но… За мен той беше Егоист с главно „Е”. Предполагам проблемът е в мен, но не го разбирах и причините, поради които дадох по - висока оценка на книгата - 3/5 звезди са връзката му с Луиза, Луиза като персонаж и донякъде стилът на писане на авторката.

 

7.Разнищи ме – Тахере Мафи. УАУ! Тази книга, за мен, беше много по – добра от първата. Дадох й 5/5 звезди, ето и ревюто ми – тук

8.Бай Ганьо – Алеко Константинов. Мисля, че всеки знае за какво става въпрос. Книгата не ми хареса особено много. Да, имаше забавни моменти и да, разбирам ги онези клиширани неща (които са клишета, но са си верни клишета) как Бай Ганьо показва отрицателните черти в характера на някои българи (а и не само българи, според мен, защото прости хора има навсякъде по света), но част от разказите ми бяха просто… скучни. Затова и реших да дам 3/5 звезди за книгата.