"Сълза" от Лорън Кейт - ревю


 Книгата „Сълза” ни запознава с живота на 17-годишната Еврика – момиче, загубило майка си в трагична катастрофа, предизвикана от ураган. Тя така и не преживява новината за смъртта на майка си и след неуспешния опит за самоубийство, единствените, за които я е грижа, са приятелите й Брукс и Кат и двамата й доведени брат и сестра.
 Еврика крие една тайна: в живота си е плакала един-единствен път и тогава майка й, по незнайно какви причини, й забранява да плаче повече. Нещата стават още по – мистериозни, когато завещанието на майката към нея е: медальон, загадъчен камък и книга на древен език.
 Освен всичко, Еврика се сблъсква и с Андър - мистериозно момче, което се появява накъдето и да се обърне, но към което е силно привлечена. След запознанството си с Андър, Еврика разгадава завещанието и се изправя пред истината за това защо не може да плаче и за това какво причиняват сълзите й, а тя е повече от унищожителна.

Първо искам да благодаря на издателство „Интенс”, че ми предоставиха възможността да прочета книгата.

 А сега към съдържанието: Книгата беше много динамична и изпълнена с напрежение от началото до края. Потопи ме изцяло в един свят на легенди, мистерии и древни тайни. Историята за мен беше оригинална, защото досега не съм чела книга, в която се разказва за Атлантида. Легендата, описана в мистериозната книга, т.нар. „Книгата на любовта”, беше разказана от Лорън Кейт по много красив начин (може би дори тази част ми е любима от книгата). Героите също бяха изградени много добре. Беше ми любопитно какво ще се случи с всеки един от тях, беше ме грижа за тях.
 Ще започна с главната героиня – Еврика. Тя определено не бе от онези силни женски персонажи, защото беше съсипана от смъртта на майка си и без желание за живот, но смятам, че до края на книгата ние виждаме у нейния харектер една промяна: тя става по – силна и смела и поне малка частица от сърцето й е излекувана от дълбоката скръб, в която бе попаднала. Това, че не можеше да плаче, беше доста странно за мен… Аз плача постоянно – на книги, на филми, на хубави моменти, на лоши. Как човек успява да не плаче?
 Андър. Той ми беше толкова мистериозен през цялото време… Така и не го разгадах до края на книгата, затова нямам търпение да науча повече за него от следващата. И въпреки, че не го разбирах, ми хареса страшно много като персонаж. Цялата тази грижовност, която проявяваше към Еврика, че дори и това, зловещо на моменти, преследване. Нямаше как да не харесам любовната история между тях двамата, защото тя беше описана по наистина красив начин, а и беше свързана с легендата от „Книгата на любовта”, която, както казах, бе една от любимите ми части.
 Брукс. Трябваше да спомена и него, защото той е част от нещо като любовен триъгълник. Казвам „нещо”, защото аз лично през цялото време го приемах просто като приятел на Еврика и така и не можех да си представя да има романтични взаимоотношения с нея, въпреки това (няма да издам точно какво), което се случи между тях двамата. Просто тя е предопределена за Андър и точка! Иначе като персонаж той също беше много интересен (особено в края) и съм убедена, че в следващата книга историята около него ще стане още по – любопитна.

  „Сълза” е книга, която ще спира дъха ви с всяка своя страница. Пълна с напрегнати моменти, интересни персонажи, красива любовна история и много мистерия, тя ще ви откъсне от ежедневието и ще ви прехърли в един епичен свят на тайни и загадки. А след края на книгата, няма да имате търпение да държите в ръцете си втората част.

Коментари

  1. Тъкмо си я купих преди няколко дни, ревюто ти ме накара да я грабна веднага от рафта!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се и се надявам да ти хареса и на теб :))

      Изтриване
  2. Веднага ще си я взема заедно с втората.Ако някой знае кога или дали ще излиза и трета много моля да ми каже. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За съжаление авторката се е отказала да е трилогия и книгите са само две :(

      Изтриване

Публикуване на коментар